В моя живот аз никога не съм могла да си избирам учителите, но понеже човек се учи докато е жив от всеки един човек срещнат в живота ми научих по нещо. Тук не говоря само за учебните и задължителните неща, които трябва да се научат от един учител в училище, а и за обикновените ежедневните неща, които децата научават от поведението на по-големите не само от учителите.

Ще започна с „лошите уроци”, които ме научиха да оцелявам и за нищо да не съжалявам.

Понеже аз израснах в една по-стерилна среда в един планински курорт и общувах с по-възрастни, които ме научиха и отучиха да псувам, мога да кажа, че лексикалния оборот на много възрастни се изчерпва до няколко изречения. Тук винаги си казвам:”Добре, че го е имало Андерсен!” Тъжните му приказки са ме спасили от дълбоката простотия. Може би затова се усмихвам непрекъснато, но отвътре не съм весел човек, по скоро сърказтичен.

В другата възраст, когато се стъпва в истинското училище с учители и съученици се оказа, че очевидно най-лошите уроци на учителите ми се оказаха най-важни в борбата за оцеляване.

От началната ми учителка не се научих на грамотност, защото и тя, милата, толкова си можеше, но научих, че има деца, ПО деца, НАЙ деца и Деца на Големци.

Аз бях от децата, на които родителите бяха другарят Никой и другарката Никоя. Родителите на ПО децата бяха магазинери, фризьорки и други услужливи лелички и чичковци. Родителите на НАЙ децата бяха колежки на класната или вишисти с други професии. А виж Децата на Големците бяха голяма работа – друго си е баща ти да е някакъв директор или майка ти да работи в кметството. Тук следва усмивка в днешно време, но на онова време много трудно го преглътнах този урок, защото не можех по никакъв начин да приема за нормално това отношение към света или по-точно деление на децата, но това беше не просто нормално, беше норма на поведение и отношение, дори норма на съществуване в пространството. Както се казва „научаваш”, че си Никой, защото родителите ти са семейство Никои. Този урок беше главната урочна тема през целият ми живот не само в училище, а по принцип, въобще във цялото обществено пространство. Е, на този урок най-много се съпротивлявах, но въпреки усилията ми не станах БОГ. Станах чистачка в Гърция, защото така мога да взимам повече пари, от която и да е учителка в родината. Тук веселото е че не знам дали е хубаво или лошо да съм Никоя, но урокът на ранните ми ученически години работи на пълна скорост, качествено и безотказно.

Извод:

Обикновеността не се преборва, но често се презира от „необикновените’, стига да не знаят колко точно обикновени са.

Някъде в средния курс разбрах, че в училището има още два учебни лагера – българите и другите, за да не се обидят ще ги нарека децата от малцинствата. 3 – 4 години всички, които сме повече от тях всячески им показваме, че са различни, т.е. по-нисши, т.е. ние се научваме да ги мразим и те се научават да ни мразят, но едва ли са си мислели, че в следствие на годините на тъмна демокрация последвана от сивата анархия децата им ще станат мнозинство, заради скоростта на емигриране към по-бели страни, която значително намали бройката на някогашното мнозинство. Тук е за коментар и различната скорост на размножаване на двата лагера – някогашното малцинство значително напредва в тази посока, а някогашното мнозинство предпочита да намалява, защото не желае да създава данъкоплатци в страна, където няма особен смисъл да се плаща рекет на държавните служби, защото те само около избори планират разни защити на интереси, а през другото време защитават и увеличават всячески само личните си доходи.

 Така че лошият урок тук е омразата към всички форми на различност. Този урок има за цел да приравни, уравни и въведе в калъп еднаквите като изключи онези, които няма как да се включат.

Емиграцията ме вкара в групата на малцинството и открих лесно гадостта на различността, която иначе се нарича ксенофобия или преведено от древноелински  – омраза към чуждото, в случая към чужденеца, варварина, нашественика, емигранта и пр.. Уверявам ви, че ксенофобията е еднакво силна и от двете страни на линията – малцинството мрази мнозинството със същата ярост както мнозинството отхвърля малцинството. И двете страни намират достатъчно причини, за принизяване на другата страна.

Извод:

Урокът за отхвърлянето на чуждото тяло действа на всички нива, дори и при простите организми. Не знам дали трябва да се усмихна. Но уроците по биология са си житейски истини дори и в общуването.

Лошият урок почти винаги довежда до горчив опит.

Ах, гимназията.

Лошият учител беше учителката ми по биология.

Историята:

Знаех ужасно много. Толкова много, че трябваше всеки час да я изтезавам по всяка тема. Последният час ме изпита на целия учебник и ми остави 4 за срока въпреки, че знаех всички уроци. Няколко дни след като завърших се беше обяснила на майка ми. Просто съм я унижавала пред учениците със знаене и накрая на срока ми намерила цаката, защото сле последния час няма как да претендирам да ме изпита още един път.  Но разбира се можела съм да ида на повишение и комисията със сигурност можела да ме оцени ОТЛИЧНО. Разбира се, че не отидох. Лошият урок беше, че не е нужно да се знае много, изобщо не е нужно да се знае нещо.

Затова НЕ престанах да любопитствам. Цял живот се опитвам да науча още нещо, пък дано има повече дето да се чувстват големи, знаещи и УНИЗЕНИ от всичко, което научих в живота ми.

Извод:

Прост народ лесно се управлява, но аз не искам да съм проста, защото предпочитам да не улеснявам управниците.

Добрата учителка в училище във всяко отношение, беше учителката ми по история в средния курс – това е жената, която ме научи да МИСЛЯ или поне да се замислям над всичко, което се случва около мен.

Добрият учител беше учителят ми по рисуване – той ме научи да гледам света с отворени очи, независимо дали гледката ми харесва или не.

Тези двама Човеци днес са пенсионери, но преди всичко са ми приятели и едно от най-големите удоволствия в ежедневието ми е да ги срещам на улицата, да се спираме и да си говорим с часове за всичко без да разбираме как тече времето около нас.

Извод:

Мисленето усложнява живота.

Резултат:

 Лошите учители ми дадоха добра основа в живота. От тях се научих да оцелявам. Добрите учители ми дадоха красив пример – от тях се научих да мечтая.

Вероятно, когато прочетете този пост ще искате жива да ме изядете, но помислете за вашите учители и „учители” и ще разберете, че не искам да обидя никой. Само казвам, че всеки има своя принос независимо как си е свършил работата, резултат винаги има.