Имало някога една изгубена усмивка,вероятно я има и сега.
 Тя живеела заедно с други забравени усмивки-Не вярвате,че може да има забравени усмивки ли? Тогава,като излезете навън,обърнете внимание колко малко хора се усмихват.Но аз ще ви разкажа за нашата усмивка,за разлика от посестримите си,тя искала да намери стопанина си,не желаела да бъде изгубена и забравена.
 Един ден събрала смелост и казала на  останалите-Аз реших,тръгвам да  го търся .
  Тръгнала усмивката,много път изминала и се уморила,точно когато силите я напускали,тя зърнала един разцъфнал розов храст,на  едно от клончетата му пеело птиче.Птичето пеело толкова хубаво а и розите били толкова красиви-усмивката решила да поседне на една от розите,хем да си почине а и да послуша красивата песен.
Точно в този момент покрай храста минали влюбени момче и момиче.Момичето се загледало в розовият храст и птичето,изведнъж му се сторило,че една от розите и`  се усмихва.Казала и на приятеля си,но той отвърнал че досега нито е виждал и чувал  храсти да се усмихват,пък дори и да са розови.

 Натъжила се нашата героиня но и куража и се върнал,защото докато все още има хора които да я забелязват,значи не всичко е изгубено.
 Тръгнала отново,по едно време вниманието й било грабнато от един особен котарак,който ту се явявал,ту изчезвал.Усмивката се настанила между мустаците му.
Tук тя не останала незабелязана,но не й харесвало ту  да изчезва , ту да се появява .
Искала,ако е възможно винаги да я виждат, а и усещала с ъгълчетата си че не това е стопанина и`
Един ден котарака се озовал в един град със седем хълма,усмивката по незнайни причини,решила да тръгне сама из големият град.Ходела между хората ,но те почти не я забелязвали.Точно когато загубила надежда,изведнъж съзряла в една от страничните улички,едно чаровно рошаво същество,което пеело и танцувало едновременно,в усмивката нещо трепнало и тя без да мисли се настанила на устните му.Веднага се почувствала толкова изморена,но и доволна-разбрала по някакъв си свой начин,че е намерила мястото си.А и хората ,които срещнали този ден танцуващото и пеещо същество също се усмихвали,макар и малко срамежливо.