Хм... тъжно. Хич не е тъжно, щото си го заслужаваме. А си го заслужаваме щото ги търпяхме. И ако продължаваме по същия начин и тия ще започнат да го правят.
Защото с повечето хора с които говорих до скоро и ги съветвах да си търсят правата и да мърдат, ми отговаряха че от тях нищо не зависи и най-много да си навредят повече. А и деца имали, видиш ли. А че с това робско поведение дават такъв пример на децата си, че по-добре да ги няма, това е друга тема.
"Трябва да се мъчим да оцелеем", казват. И ония на това разчитат. Толкова да изпростеем, че да очакваме някой да ни оправи. И резултатът е на лице. Само, че аз нито ще дам на някого да ме "оправя" без съпротива, нито искам да оцелявам. Родил съм се да създавам и съзидавам и се мъча в това да привлеча колкото се може повече съучастници. И ще помета всичко което пресече пътя ми, колкото слабо и беззащитно да изглежда. Пък нека децата и внуците ми да ме съдят. Или... да ме повторят, ако поискат.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви