Тя е Стефи - най-добрата ми приятелка в София, единствената пловдивчанка там, с която се виждам. През трите години в София (както и преди това 3 в гимназията) бяхме постоянно заедно - ту едната реве,другата я успокоява,  ту по купони и дискотеки, ту учещи по сесия...Не бих могла да си представя студентските си години без СГ и без Стефи.


Страшно сме различни - тя слуша чалга, аз метъл , тя се облича добре ,аз възможно най-разпасано,тя е амбициозна , аз съм по-кротка в кариерен план...И все пак не знам какво ще правя цяла година без нея...
Заминава за Франция утре. Видяхме се за последно в понеделник,когато си направи купон за изпращането. Тогава някак си...Не и пожелах нито приятно прекарване, нито приятно пътуване, не се сбогувахме, просто я цунках по бузата и и казах чао...Не усещах,че я виждам за последно и може би чак юни месец ще я видя пак...Мъчно ми е , оставам си без женска компания в София (с изключение на едно друго момиче,на което днес се "обясних в любов" приятелска). А пък тя там сама - без семейството си,без Митко,без мен...Да се надяваме,че ще намери някоя библиотека да ми пише, защото няма да си вземе лаптопа...Имам чувството,че чак сега осъзнавам колко я обичам и как и двете сме се приемали като даденост.Знаеш,че когато и да се обадиш, дори в момента да не може да се видим, ще намери точните думи да каже или съответно ти ще ги намериш...
Една година не е много, но за една година се променят хората , особено когато се наложи да се сблъскат малко с чуждата действителност. Защото моят живот няма да се промени - ще съм си все така влюбена, обсебена от идеята за бебе и безпарична студентка, но пък тя сигурно ще поизрасне на характер , борейки се с франсетата,дето хич не ги обичам.Тя и без това винаги е била по-рационална и практична от мен...
Иска ми се нещата да не се променят.Иска ми се догодина, когато си дойде, да бъде същият усмихнат и ведър човек, същото  момиче...
Онзи ден си говорихме за плановете за бъдещето и май тогава някъде осъзнах,че "безгрижният" ни студентски  живот свършва. Смята като се върне, да живее с Митко,да вземат апартамент в София ,да се женят...Не, че е нещо ненормално, но...Ще пораснем. А аз като Пипи не искам да "поресна", нищо,че съм омъжена от почти година, че искам да имам 3 деца и да се посветя на тях...Искам да остана същото усмихнато момиче с много тайни, което ходи босо в дъжда и локвите, докато Стеф търчи отзад с чадъра...
Миличка моя Стефи, знам,че ти това няма да го прочетеш, защото май не съм те светнала за точно тази ми блог-тайна, но все пак искам да ти пожелая приятно пътуване, изпълнена само с хубави емоции година и да се върнеш все същия положителен човек, какъвто заминаваш.Обичам те!

п.С. В коментара ще сложа снимки от купона, защото тук не се влага линк.