1. Не смятате ли, че ако Той беше толкова скучен и тривиален, тя нямаше да го избере? Може би в него е имало все пак нещо от онези искри на "новото, интересното и необичайното", но Тя е престанала да ги забелязва с времето?
2. Един толкова пасивен Той изобщо не би се зарадвал на водеща роля, според мен. По- скоро такава роля наистина ще го подтикне към още по- голяма пасивност.
3. "Приспособява се" според мен е доста различно състояние от "подчинявам". Ако Тя приема приспособяването като подчинение, нещата отдавна са отишли на кино, просто никой още не се е досетил за това.
Поздрави!
1. Мисля, че е точно така. С течение на времето ставаме скучни. В случая е показана само нейната гледна точка. Ами ако запитаме "Той", какво ли ще ни сподели?
2. Пасивността изобщо не е привлекателна черта в характера. И ако е бил водещ, в един момент, извоювайки равновесие в отношенията, неговата роля се оценява на пасивна. Така че пасивността е функция на отношенията помежду им;
3. Приспособяването в случая може да е продиктувано от две причини - първо - от силна любов към другия да си готов на лишения и саможертви, противопоставяйки се на самия себе си, второ - страхът да не загубиш това, което ти принадлежи. Тук е възможно също да има любов, но користна.
Вече започнахме да се терзаем от съмнения и колебания.
E, THE GREATEST OF ALL, направо ме срази! Бях готов да се обзаложа, че авторът е жена. Сега вече нещата се променят, но въпросите остават. А какво означава "пълен" образ? В случая търсим по-пълен образ, който да обслужва интересът на читателя, а не на партньора. Нека той си остане загадка за другия, но не и за читателя.
Впечатлен съм!
наистина впечатляващо. Доста се колебах, но и аз накрая реших, че пише жена. В една връзка всеки заема своето място, нагажда се някак и промените вървят синхронно - защото и двамата партньори подлежат на промяна, нали? Прав сте, че няма нещо като "пълен образ" в една пълноценна връзка (и партньорите би трябвало да са наясно с тоя факт, ако са достатъчно пораснали :)) Но пък за нуждите на читателя "пълен образ" би допринесъл по- лесно да се досетим, кого имате предвид :))). Може би си заслужава да разгледаме какво точно имате предвид под "равнопоставени". Ако партньорите са наистина равнопоставени, Тя би трябвало да се съгласи (и нагоди към факта), че той е пасивен, а не да го дърпа и бута в разни посоки. Това вече ще е равнопоставеност - всеки си има свое светоусещане и посока. Той, от своя страна, поне понякога трябва да поема инициативата, за да не се чувства Тя незащитена. Мисля, че ще се справят, ако наистина са решили да бъдат заедно, ако всеки цени другия и ако са приятели :))))). Другото, което ми е интересно е, къде е "напред"? Според мен, когато говорим за двама, които живеят заедно, "напред" е там където се чувстват добре и двамата. Ако единият е избутан там, където и да е това, то няма да е "напред" във връзката. Пък от друга страна, колко "напред" може да се отиде изобщо? Любопитството се надценява. Хората обичат сигурността. На 20 още не е така, но на 40 вече предпочитат да знаят на какво могат да разчитат и колко струва сиренето :)))).
Поздрави, радвам се, че поговорихме :).
П.с. Много ми е интересно как ще звучи историята от "негова" гледна точка?
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви