Какво търсим в цепките на студената скала?Лекуваме душите си там, мечтаем заедно,намираме себе си, много приятели – топлина..и пак ще се връщаме, пак ще сме заедно!
Ще бъдат във нас и със нас - навсякъде,ще ги извикваме без глас, само с усмивка,а те ще се радват – ще ни видят отнякъде...Спете спокойно, завинаги в снежна завивка...
Оставь себя в руках печали, милый друг.
Пусть печаль струит везде вокруг.
Не заглушай ее, а просто отпусти.
Пусть не страдает только сердце – вся грусти.
Пусть ты будешь ею – она тобой.
Отдай ей все - она итак все унесет с собой.
Пусть ее подавится - плачь, ори, грусти.
До последней капельки, крошечки души.
Онемев от боли, пересохнут слезы.
Мысли замолчат, растворятся грезы.
И тебе останутся боль и тишина.
Тишина зашепчет на ухо –
Жизнь продолжить должна.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви