Аз не разбирам - трябва ли да има противоречие между трите?

Нима даден мъж не може да е добър приятел (и с жената до него, в  това число), да умее да готви (да речем) и сексът с него да е удоволствие? Ще сметнем ли, че тези три страни/качества/както-там-ги-наречем задължително се гърмят едно с друго?

Това не разбирам. Би ми било интересно да чуя други мнения - и дамски, и мъжки...

Не ,Професоре,не може едното да е водещо.Поне на мен така ми се струва.Няма ли го едното пък, мъжът си го търси другаде.Природа.А живота е един.

Поздрав за всички, дето ги могат и трите "работи"...:-))))))))))
http://www.youtube.com/watch?v=lUlzdni8IGM

Професорке, има една приказка "може да си изчел/а всичките книги на света, но не си ли прочела книгата на живота..."

Жената, която достойно стои до мъжа си, трябва е със същия сексуален вкус като мъжа си, да е добра домакиня, да полага цялостни, постоянни грижи за него и наследниците им, да е негов добър приятел, да и да е подходяща за компанията му.

Ако не са спазени тези изисквания следва:

  1. Ако е само със същия сексуален  вкус - тя му е любовница независимо платена или не платена (винаги платена :) )
  2. Ако  полага постоянни грижи за него и наследниците им, но не отговаря на  горното условие, в общия случай се намира любовница
  3. Ако не е приятел, но са спазени горние условия, то се намира такъв-такива мъже, жени, от кръчмата до библиотеката, в зависимост от интересите му.
  4. Ако е подходяща компания за пред приятелите му но не полага грижи за него и наследнизите им то дните и в това семейство са преброени
  5. Много важна точка ! Трябва да полага постоянна грижа за себе си през целия си живот! Не трябва да си мисли, че след като си е хванала мъжа и е изглеждала добре, то може да се отпусне, да спре да се гримира (ако се е дримирала преди, когато са се запознали)  да напълнее,(ако не е била пълна когато са се запознали и така я е харесал)  всяка жена напълнява при брененност, но и всяка може да отслабне с физически упражнения (изключвам: болестно, хормонално напълняване)

• Мъжът строи къщата, а жената прави от къщата дом
• Мъжът прави огнището, а жената подържа огъня

...това е част от книгата на живота, професорке...

btv някаква сила ми пречеше да напиша предишния коментар, 10 пъти го почвах от ново и от ново все блога забиваше от 8:10 го писах :(

@edinotwas,извинявай за отклонението, но искам да ти отправя  една забележка!    Аз не преиначавам твоя ник и не те наричам единотвасче! Ако обичаш, да си имаме уважението! Щом искам да съм професор, и това ми е никът, държа така да се използва, както е изписан на аватара! И както го правят другите възпитани хора, тук в нашето виртуално "кафене"! А ако имаш някакви прозрения, си ги запази за себе си! И "книгата на живота" със сигурност съм я прочел преди теб, или поне те водя със 200-ина страници!
 @ Таничка, чудесно е всичко да бъде в хармония, но възможна ли е тя? Там, където,си  ти (ако позволяваш  това обръщение) може би е по-възможна! Имам лични наблюдения от живота в САЩ (бил съм там) и смятам, че качеството на живот е малко по-друго, за разлика от нашия си Абсурдистан, където повечето се борим за едното оцеляване! 
  @ Ген, така е! Но има ли такова чудо, като пренебрегване на собствения си егоизъм, за да направим човека до нас по-щастлив, независимо от всичко!

 С поздрав към всички и благодаря за поздрава на Istinata Pobejdava!(ти си както винаги лаконична и точна!)

Професоре,изречението ти към мен е като въпрос, макар и да завършва с удивителен и затова ще ти отговоря ,какво мисли моят гладък до блясък ,полиран от въпросите на ежедневието ,мозък.Такова чудо няма.Пренебрегване на собствения егоизъм заради човека до нас за да е по -щастлив ,няма.А човека до нас знае ли, че ние си потискаме егоизма?Той ако знае ще прави така, че да бъде три в едно.Затова се самоизключват нещата ако не са в единство .А "жената мръсница в леглото" я слагам в кавички защото  на одъра всичко трябва да е в хармония,не харесвам впрочем тази дума , там трябва да сме без задръжки ,ако  не загубим разума в леглото ,не и искам нито приятелството, нито манджата..

Хармонията на човека като дадености, характер, предпочитания, не мисля, че зависи от местоживеенето му - да, стресът оказва влияние, но хората нявсякъде живеят в стрес. Човек може да бъде добър приятел, да иска да има хубав/подреден/чист дом, да обича да готви за близките и приятелите си, и сексът да му е незаменима част от живота... - където и да се намира по света.

А за Америката, професОре, мнението ми върви и в двете посоки - има неща, които не понасям(е) и други, които много харесвам(е). От вторите, да речем, е добрата организация на почти всичко и минимализирането на губенето на време; спазването на правила и закони; организацията на образованието; стимулирането; и разни подобни.... Абсурдистан си има много добри страни, затова толкова ме е яд, че е докаран до абсурдни нива. И че се оставяме на инерцията да изпростяваме до уникални висоти/низини...

Та, хармонията е възможна, и аз познавам много повече хармонични хора в България, отколкото тук. Иначе, си имат качество на живот тук, обаче, цената е солена. Макар и отделните стоки да струват далеч по-евтино отколкото в БГ (като почнем от хранителни стоки, бяла техника, дрехи... и стигнем до автомобили), цената на живота е много висока тук.

Имотите са доволно скъпи, здравните осигуровки на едно семейство са много високи (в смисъл, ако ти е добра застраховката - но такъв хазард да караш без нея е лудост тук), изобщо месечните сметки са те загробили до дъно, така че трябва да се работи. Та, всеки работи и ако може да си плаща сметките и му остане, щрака с пръсти...

А хората тук бачкат здраво и им остава достатъчно. В БГ не бях чувала по-заможните да спестяват - ама, наистина, не бях чувала - бях чувала как се харчи, как се купуват коли на любовници, как се празнуват рождени дни за по 10,000 лв, ама за спестяване никой бизнесмен не ми е говорил, всичко е на кредит и веселба. А тук работят, спестяват, пътуват за световно, купуват имоти из какви ли не точки на страната си и света, инвестират, но никой не парадира особено със средствата си... И работата е много актуална. Почти не можеш да чуеш лаф като "ако си тарикат, ще имаш пари с мушингии, не да бачкаш като глупак...", освен от българин тук...:))

Животът никъде по света не е рай, просто навсякъде трябва ти да си го направиш по-добър с труда си.

И по въпроса ти към Ген - да, мисля, че има такова чудо. Ако човек обича истински хората около себе си, собственият егоизъм може ли да бъде по-ценен наистина? Едва ли... Ама хората са различни, де.

@ Ген, така е, но ако не можеш да се жертваш за любимия човек, ако не можеш да потиснеш егото си, тогава и другият няма да го направи за теб! Всичко трябва да е допустим компромис и добронамереност! Нека бъдем толерантни, себеотдайни и прощаващи!
@ Таничка, знам за какво става дума! Там   хората много работят, но знаят защо! Там работиш ли, получаваш един нормален стандарт на живот! Тук някои работят на по 2 места, примерно преподават английски и нищо не получават! а някои правят незаконни далавери и прибират хилядарки и повече!
 А повечето хора тук искат същото - да работят и да получават нормално заплащане, с което нормално да живеят! Но, кое е нормално тук! Нищо! И затова умните хора като теб и твоето семейство ни пишат, там от някъде, където сте намерили истината, а ви боли за тук, където е РОДИНАТА, но и лъжата!
 С поздрав и уважение към всички мнения!

  Тура - едната страна на монетата!

 Любовница
                                                                  

Пиши ми ги като любовник –
 без сълзи,
без капчици утеха по мастилото.
Писмата ти не са звезди,
които да ме топлят за през зимата.

Прегръщай ме като любовник –
 твърде вяло,
за да не те усетя(или заобичам).
Душата ти е къща опустяла,
в която нямаш никого и нищо.

Продай ме пак като любовник –
на безценица,
не струвам и два гроша, две въздишки.
Защото вечната любовница
не може да обича. И е нищо.
                                                                  (ПХИБИ)

     ЕЗИ  - ДРУГАТА СТРАНА НА МОНЕТА 

Тя:

Тя е усмихната. И във очите и
раждат се хиляди малки звезди.
Рисува сърца по стъклото на утрото.
И пламва денят във фонтан от дъги.

Понякога тя е така непорастнала.
Говори със птиците на собствен език.
Вярва в някакви странни вълшебства,
които се случват съвсем призори.

Друг път омайва. Със чар на магьосница.
Жена... Като никоя друга жена.
Косите и,устните,топлината в ръцете и...
И стихва възторжен целият Свят.

После е гневна. Прелитаща мълния.
Ураган над разпенено лудо море.
Пясъчна буря. Стихия. И бедствие.
Облачно , сиво, дъждовно небе.

Някога плаче. Даже май -често.
За сухите , тъжни, жълти листа.
Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега.

Има дни- скучна е. Не и се говори.
Сякаш угаснал е целият свят.
Прибира грижливо старите спомени,
които в сърцето и кротичко спят.

Тя няма време да бъде еднаква.
Върти я Земята във тъй шарен танц!
И тя е ту малка, ту пък порастнала,
ту тъжна, ту весела...
Ами...просто е тя. : )

          Два образа, 2 жени,  2 съдби........

 Епилог:

И винаги до мене твойто рамо,
и винаги до тебе аз.
И винаги да бъдем заедно,
дори да има мъка между нас.

И когато тези стихове,
понякога останали без звук,
понякога от нещо разделени,
но никога един без друг.


                                    И последно:

 

Въпреки, че пропуснах момента, а пък и в момента съм малко след рожденна (не аз, а двама приятели) ще си кажа.

Смятам, че докато има любов, тя автоматично кара хората да правят компромиси за другия, ако и позволят все пак.
А за трите в едно-ми първо това много си зависи, не всеки мъж или жена във всеки момент иска всяко от трите от другия. В различните моменти просто имаш нужда от различни неща. Аз се опитвам да бъда и трите, но с променлив успехи. Но не заради другия, а по-скоро заради себе си, защото так се чувствам щастлива и достойна за любов.

Все пак връзките ни не са нещо изолирано-те силно зависят от живота. Ако имаш важен изпит или проект или нещо си, което те кара да си скъсаш задника от работа, е нормално да позанемариш някои от трите, ако не и трите. Ако е за достатъчно кратко и партньорът ти те обича и разбира, ще те остави да си свършиш нещото. След това той/тя ще има такова мероприятие и ти ще го изчакаш. Той или ти ще имате проблеми или ще се разболеете и пак другият ще трябва да изчака и да помогне с каквото може. То това е целта все пак на съвместния живот-взаимопомощ и подкрепа в усвояването на житеските уроци.  И разбира се редовен секс :)

Мисълта ми е, че една успешна връзка се крепи или на тези 3те едновременно или на силната воля на някоя от страните (като второто обикновено е грозно за гледане, защото въпросния индивид заробва партньора си и не дава нищо, само взима. Виждала съм такива случаи).

Сега това, че ако жената не ти е приятелка можеш да я заместиш с мъже, ми аз не го вярвам. Партньорът трябва да е този, на когото винаги звъниш и който е винаги до теб. Поне ако връзката ви е един вид узаконена (не в смисъл на сватба, разбира се, просто ако вече сте активно заедно, а не единия обича, а другия се прави на три и половина). За мен поне това е пълноценна връзка. Да се чувстваш с някого удобно и да му вярваш, че винаги ще ти подаде ръка и ти на него. Домакинстването за различните хора е различно. Важното е да има разбиране.

И да, да пусна феминистката в мен на воля. Избирайки си партньор/ка в живота, човек не си избира прислужник/чка. Никоя жена не е длъжна да бъде домакиня за своя мъж. Тя е длъжна да привежда къщата и себе си във вид, който на нея и харесва. Това и единственото задължение! Пък ако на ваша милост не ви харесва, вратата е винаги възможност. (за справка не очаквам от мъжа ми да може да поправя контакти и т.н.)

Ха, denijane, коментарът ти бе интересен за мен, само че нещо ми го развали с последния абзац...

Винаги ми е било инересно това с феминизма - та, да попитам: ти това си го мислиш сериозно, или го пишеш леко като поза - да се знае, че шега с теб не бива? :)))

Не споря за понятието домакиня - всеки си го разбира както иска. Аз го разбирам така: искам домът ни да е приветлив, почистен, не особено разхвърлян (макар, че с две деца си е ежедневие), а що се отнася до готвенето - на мен ми е кеф, както и на мъжа ми му  е кеф, а от година - и на сина ни му е кеф.

Никой у дома не прави на въпрос домакинстването - който е имал време и желание - той ще оправи съответния ангажимент: пералня, сушилня, съдомиялна, прахосмукачка, и т.н.... Понеже  отношенията ни с децата ни са близки и основани на взаимно разбиране, изслушване и откликване - съответно, делегирането на задачи не е проблем. Синът ни  прахосмуче  с готовност - едва ли гори от желание, но не се е оплакал особено. Същото се отнася и за съдомиялната - ако го помоля, ще го направи (макар, че е имало и една-две изненади, но май зад тях се крият пъклени планове).

Виж, със Жоро - се редуваме, горе-долу наравно. Ако не е наравно - значи, който може, той ще го направи. Ако аз съм много заета с работа - той готви дни наред и съдомиялната е под негова опека. Но ако той не може да си вдигне главата от компютъра и от телефона, което е повече от често - значи аз съм на линия. И не искам никой да се оплаква, нито да се чувства заробен от това...

Та, според мен, това с "жената-да-не-е-домакиня" е страшно глупаво напъване, което в много популярно в БГ, особено сред младите момичета. Би трябвало жените да правят каквото им идва отвътре, не онова, което други считат за модерно да се прави. Друг е въпросът, че може нищо да не им идва отвътре - и, съответно, да се цели замскиране с разни феминистки напъвания.

Феминизмът, между другото да питам - не се ли свързва с дадени лични постижения? Да докажеш, че теб като жена те бива наравно с мъжете, че и повече? И си подтигнала еди-какви-си неща в науката/бизнеса/политиката/и т.н.? Аз лично мразя феминистки, които ги храни мъжът им-бизнесмен или дори родителите им (!?), докато те здраво плюят по мъжете и по порядките около тях? Не трябва ли да си постигнал нещо все пак? Или най-добре е битките да се водят на сухо?

Ама да се върнем на домашните взаимоотношения и феминизма, както ти го споменаваш:  не ми харесва това, че някак все се очаква тъкмо мъжът да прави чудеса за жената, която обича, да е бог-знае-какъв, да й готви, да я обича, да разговаря, да споделя, да обича деца, да сменя памперси, едва ли не да е уникат някакъв - а жената да не е готова да му направи едни спагети, защото той иска и ги обича, а тя се страхува да не стане слугиня с това си действие?

И алтернативата да е тъкмо отворената врата и "прав ти път"? Не ми звучи изобщо нормално...

Хората са равноправни по презумпция. Тъкмо напъването на жената да е нещо повече, посредством отказа й да прави естесвени човешки неща - като да се грижи за някого, когото тя твърди, че обича и който я обича, я превръща в абсолютно неравностоен партньор. Поне в моите очи.

Сигурните в себе си хора не се страхуват да дават неща на околните, включително и грижа/готвене/почистване, за да бъдат те самите щастливи от вътрешната си хармония, както, разбира се, и всички, които те обичат (и които обичат тях в отговор) щастливи и доволни.

В смисъл - правя неща у дома, защото искам да е красиво - за мен, за теб, за всички. И се радвам, че го виждаш и че ти също правиш подобни неща.... Другото са комплекси и военни действия у дома, които никой не издържа за особено дълго...

Обичта, също така израства, учи се, става по-добра, ако партньорите са на ниво и имат на какво да се научат един друг и какви неща да обменят един с друг.

Обичта се мери в грижата за хората до теб, не в броя кюфтета, които си се "унижил" да им сготвиш.

          Tanichka , denijane, благодаря ви за коментарите и на двете! Вие сте ми любимите съблогери  за четене тук в този сайт! А по отношение на изложеното - аз смятам, че всичко е въпрос на житейски опит!
   Таничка, ти имаш едно прекрасно семейство, в което благодарение на членовете му (но най-вече на теб, защото жената е водещата) цари хармония и разбирателство!   Дай боже всекиму!
    А при Дени нещата (както разбирам) тепърва ще се случват и всичко предстои!Но смятам, че и при нея всичко ще бъде  на ниво, когато се случи, защото тя е една умна и добра млада дама, която водейки се от безпогрешните за всяка една жена инстинкти, ще успее да постигне желаната хармония!  (напук на феминистичните забежки, които и според мен са малко поза!)  Желая ти я от все сърце! 
   И наистина, истинското щастие се измерва не в колчеството, което си взел, а в количеството, което си раздал на близките си!
  С поздрав и пожелание за хармония във всяко начинание!

Таничка, честно, не мисля, че с коментара си съм провокирала дъългият ти отговор. Защото той по същество е същият като моят.

Професоре-моята поза е отговор на начинът, по който ти си поставил въпроса си. Защо един мъж трябва да избира жена си по домакински умения? Какво изобщо значи жена-домакиня. Къщата и домакинството е задължение на всички негови членове по равно. Ако има някакви отклонения, те са за сметка на други задължения и са по взаимно споразумение.
Просто не ми хареса идеята някой да обсъжда примерно моите домакински умения все едно съм кухненски робот. Защото за мен поддържането на къщата е съвместно занимание.
Или може би трябва да поставим въпросът на обратно. "Жени, какъв мъж искате а)техник- в смисъл да ви поравя течовете, б)секс-машина, в) приятел, с който да си споделяш". Ми извинявай, Професоре, ще ти хареса ли да те избират по технически умения? По това можеш ли да смениш тръбите, контактите, да шпакловаш (стените и таваните, де, другото не е в тази категория :Р ), да сменяш гуми, свещи и ремъци и не знам си още какво. Честно ми кажи- защо някой мъж трябва да е длъжен да разбира от всичко това? Защото аз не намирам такава причина. И не е и нужно. Ако и двамата души имат еднакви разбирания по въпроса с нуждите, защо изобщо влизаме в абстракции.

В това между другото няма нищо феминистко, макар и да използвах думата, и Таничка, предполагам закърмена от американската форма на феминизъм ми скочи. Споко, Таничка, обезкосмявам се, харесвам всичко женско в себе си и не смятам, че мъжете са корена на всичко зло.

Не смятам, че да направиш на някого вечеря е унижение. Смятам обаче, че някой да си мисли, че е мое задължение да му направя вечеря е унизително. Всичко, което правя за някой е провокирано от равно усилие от негова страна и от личното ми удоволствие, че го правя ЗА него. Мога да търпя много, докато знам, че отстрещната страна ще направи същото за мен. Къде ми е позата, че не ми е ясно?

И да, при мен нещата тепърва се случват. Какво от това? Важното е човек да живее в хармония във всеки един момент, а не да чака да му се народят 5 деца и мъжът му да започне да се напива всяка вечер, за да докаже ,че е голяма работа. За останалите постижения Таничка, това ми звучи малко като мерене на пишки. Пък аз такова си нямам. За да искам равни права и задължения с някой, нямам нужда да взимам по-голяма заплата от него. Дори и равна (въпреки, че много искам, ма за съжеление съм кофти индустрия). Особено ако този някой ми е мъж. Искам от партньора си точно това, което искам от себе си-уважение, искреност, разбиране и любов.

И за справка, много се радвам, че семейството ти е намерило такова добро равновесие. Но не във всяко е така. И има много мъже, които съвсем определено си мислят, че е задължение на жената да му поддържа къщата и да му готви. А неговото задължение е просто да бъде.

П.С. И да, благодаря за комплиментите, Професоре :)

П.П.С.Таничка, никога не съм твърдяла, че жената НЕ ТРЯБВА да е домакиня и трябва да смята домакинските задължения като обида към нея. Но не смятам и че трябва да ги счита за свое призвание. Отново-поддържането на домакинството в някакъв вид е задължение на всички негови членове-жени, мъже, деца и баби. Всеки, който си мисли, че по някаква причина това не се отнася за него е в грешка.

" Искам от партньора си точно това, което искам от себе си-уважение, искреност, разбиране и любов. " -  ако и двамата си давате взаимно това, което си изброила - ето това е хармонията! И ти ще я постигнеш, ако запазиш в себе си тази страст и сила, с която отстояваш винаги мнението си! Дерзай!
 С поздрав!

Мили ,дами.Хармония.Как в свят на дисхармония ,вие свеждате нещата до хармония.Къде я виждате.И защо се залъгвате ,че съществува.Няма я.Само философствате и си желаете това, което си мислите ,че искате да е.Утопия са вашите разсъждения.Има едни малки камъчета ,които винаги обръщат колата.Винаги.
"Всички щастливи семейства си приличат,всяко нещастно семейство е нещастно по своему"

   Ау! Ген, от теб не очаквах този песимизъм и скептицизъм!
   Вярно е, че трудно се постига хармония, но защо да не се постарае човек, все пак! Нека бъдем оптимисти, колкото и да ни е трудно!
   Особено днес, на този свят празник - Цветница!
   С оптимистичен поздрав!

Хаха, Ген, отговарям въперки малкия шанс да го прочетеш предвид това че е на Н-та страница.

Хармонията е състояние на душата, а не на семейството. Ако хората са в хармония в себе си, ще се разбират. Пък то е ясно, че нещата не са винаги идеални. Въпросът е да не правиш от малкото голямо и обратно.

Denijane, добър опит с американската форма на феминизма, но неточно попадение.

Значи, като един съвестен читател, те съветвам от сърце - почни да четеш какво пишат хората, ама спокойно го чети и не се пали ан треитя ред. Та, акоти четеш старателно - щеше да разбереш, че аз феминизмът не го дишам изобщо. Нито в американкия, нито в европейския му вариант, ако има сериозни разлики между тях. Та, чети и мсили, докато четеш.

И също - възможно ли е да четеш и онова, което самата ти пишеш? Поне понякога само? Защото има противоречия в написаното от самата теб, а така се гърмиш и аз недоумявам всъщност ти на каква позиция си.

И обезкосмяването какво общо има с феминизма? То е естетическа необходимост. Понеже не съм запозната - феминистките трябва да ходят брадясали ли?

И нека ти кажа още нещо. Познаваме хармонични хора, които не могат да се разберат в семейството си. Та, още една илюзия храниш. Хармонията е тежък товар, който носи удоволствие, обаче...

Та, моля те, не се пали толкова и чети, чети...- и аз съм от бързо-подпалващите, но поне чета...:))))

Хм, забравих нещо, denijane: а разделянето на ангажиментите у дома за заробване ли се брои?

Като да речем: аз ще взимам децата от училище, докато ти работиш на компютъра и вадиш пари за семейството? Аз ще готвя тази седмица, а ти ще слагаш прането да се пере и после суши? Или както ни дойде, ама няма да е идеално поравно? Аз ще им помагам относно уроците, за каквото ме питат и докато ме търсят за някаква помощ, а ти ще се занимаваш със сметките на семейството? Това поравно ли е?

Цитат: "Смятам обаче, че някой да си мисли, че е мое задължение да му направя вечеря е унизително. Всичко, което правя за някой е провокирано от равно усилие от негова страна и от личното ми удоволствие, че го правя ЗА него. Мога да търпя много, докато знам, че отстрещната страна ще направи същото за мен. Къде ми е позата, че не ми е ясно?.."

Та, ако той не прави точно същото в отговор, а сте ги разпределили, и това вземе, че стане твоето задължение, анеговото си е някакво друго, това значи ли, че е унизително? Как се мери точния грамаж на равното усилие?

Та, затова изказах надежда, че е поза. Един вид "С мен шега не бива"... Защото, ако не е поза, не ми харесва тази позиция с мерките и тегликите.

Аз прогнози за оцеляването на този вид мислене няма да правя - ти ще си изживееш твоята си прогноза сама. В това му е кефа на живота - да си го направиш както ти прецениш за правилно.

Таничка, не разбирам какъв е проблема? Ми млада съм, имам си убеждения, мои са си. Чета, не се притеснявай. И не се паля чак толкова в случая (колкото и да е учудващо).

Точно затова и ти казах, че по същество казваме едно и също. Разбрах,че не си феминистка още първия път, няма нужда да го казваш. Не съм и твърдяла обратното.

Аз казвам, че няма вродени задължения, има разпределени задължения. Ако така сте се разбрали, значи е твое задължение и ще си го правиш. Кое не разбираш? Защо продължаваш да ни обясняваш колко добре сте се разпределили у вас. Ми ок, чудесно, аз не мога да съдя твоето семейство и не искам, защото не съм част от него. Но ако ти харесва как стоят нещата, значи си щастливка и никой не може да го оспори. Най-малкото пък аз.

Аз вярвам, че човек трябва да живее така както му харесва, не зависимо колко конструктивно или деструктивно е това. С уговорката, че ако е второто, засегнат трябва да е само той/тя.

Още за задълженията...не е въпросът в мерките и теглилките. Мама например също много силно защитава тезата, че ако мъжът изкарва парите е естествено тя да се занимава с домакинството. Само дето върви разбери що работи тогава. Но ако можеше да не работи и някой да я гледа, нямаше, поне така казва. И не виждам в това нищо лошо. Аз пък предпочитам да изкарваме колкото можем заедно и да вършим домакинската работа пак заедно. Щото ми е невероятен кеф да пазаруваме и готвим заедно. И други такива глупави, но щастливи за мен моменти. Не бих съдила, която и да е гледна точка, но бих коментирала.

Та мисълта ми е. Равноправието не е в това всичко да се мери.
 Равноправието е в равните възможности. Във възможността да правиш това, което те радва и резултатите ти да зависят само от таланта, усърдността и късмета ти. Ако си доволна вкъщи, ми стой си вкъщи. Ако имаш нужда от това да бъдеш сред хора, ами работи навън. Въпросът е да си в хармония в себе си и да си доволен от живота си. Да знаеш, че имаш пълна възможност да се изразяваш в дадената ситуация.

А не някой да ти казва, че трябва да си стоиш вкъщи, щото ревнува като излизаш и да ти изкарва всякакви причини да не се връщаш на работа, когато ти искаш. И ти се съгласяваш, щото той така или иначе изкарва повече пари, и ти така или иначе обичаш да си гледаш децата и не е чак толкова лошо вкъщи. Ситуацията с моя приятелка.

И отново, за мен домакинстването е само една част от живота. Както можеш да се обличаш секси, свободно или официално, така можеш и да си поддържаш къщата в какъвто искаш вид. И да го правиш сама, с компания или да не пипаш (което ако нямаш прислужник/ца може да е малко нездравословно, но пък и здравето си е твое). Въпрос на личен избор. И ако с партньора ти имате еднакви вкусове, всичко ще е наред, ако не-или компримиси или край.

Но някой мъж да си мисли, че жена му е длъжна да му чисти и събира разхвърляните мръсни чорапи и да му прави манджа, а той само да зяпа телевизия и да я ползва да се празни, е няма такъв филм. И не, не ми спори, защото в България, най-честата причина за домашно насилие е точно домакинстването. Щях да падна когато едно сигурно 3 годишно момиченце, живеещо принципно в Америка, ми каза "Тати бие мама. Защото не чисти." И как отговаряш на това? Според теб има ли право тати да бие мама, защото не му отговаря на естетическите идеали? Според мен не. Има право само да се разведе. Но много хора ядат бой затова.

Затова ти казвам, че да направя каквото и да е за някой НЕ Е мое задължение, освен ако този някой не ми е дете. Ако реша да го направя, то ще е срещу нещо друго. То ще е защото го искам и съм сметнала, че е честна размяна, а не защото някой ми е казал, че така трябвало. Ще го направя за себе си.
Пък ако на някой не му изнася-ми не е като да е единствен. Е, може и да е единствен, но всеки си прави сметката какво може и какво не може да приеме.
Гадно е и тежко, но...идеята на любовта е да ни помага. Ако ни вреди, е по-добре без нея. Пък и колко дълъг е един живот, 70 години, пък после нов шанс.

Ок, последен напън- съжалявам за противоречията, отново, човек трябва да живее така както максимално му харесва без да наранява другите и никой няма право да му пречи. Това ми е позицията.

А за феминистките-ми аз съм чела доста смешни неща за феминистките в америка и затова го казах (като "Сдружението срещу мъртвите бели мъже"-насочено срещу фактът, че всички велики композитори класици са гореописаното).
За мен, има радикален феминизъм, който би трябвало вече да е анахронизъм в западното полукълбо, щото иначе е глупав. Има и умерен феминизъм, който се бори с нежеланието или страхът на някои жени да отстояват правата си и да взимат от живота всичко, което могат. Има и такива. Твърде много. Аз съм умерена феминистка. Мисли за мен каквото искаш.

П.С. сори за дългия пост, аз си мислех, че тази тема вече е забравена, ма така е като ме провокираш. И надявам се да ти е ясно, че нямам нищо против теб, просто си отстоявам позицията.

Разбира се, аз също няма нищо против теб, просто и аз отстоявам позицията си. А част от позицията ми е, че ти извърташ нещата и някак все пречупваш мнението си сякаш през призмата, че ти си бунтар, а опонентът ти (в случая - аз ) поддържа робовладелския строй в домашните отношения...

Затова и няма да си обяснявам позицията. Иначе -  говоря по принцип и не натрапвам никому личния ни семеен модел - първо, защото си е лично наш; и второ защото не искам.

"Защо продължаваш да ни обясняваш колко добре сте се разпределили у вас. Ми ок, чудесно, аз не мога да съдя твоето семейство и не искам, защото не съм част от него. Но ако ти харесва как стоят нещата, значи си щастливка и никой не може да го оспори. Най-малкото пък аз."

Понякога говоря по принцип, понякога споделям личен опит. Което според мен е част от смисъла на обмяната на мисли в този сайт и доста хора тук го правят. Никакъв модел не натрапвам....

Така, че да се говори с теб, макар и да ми е интересно, е губене на време за мен.

Причината е, че ти по принцип не слушаш/следиш задълбочено  събеседника си, и ми предлагаш едно звено в разсъжденията си, което считам за доста нелогично - това, че често си противоречиш сама на себе си.

 Ту казваш, че съм "закърмена от американската форма на феминизъм", ту пък ми обясняваш "Разбрах,че не си феминистка още първия път, няма нужда да го казваш. Не съм и твърдяла обратното."

Също казваш, че :"Аз казвам, че няма вродени задължения, има разпределени задължения. Ако така сте се разбрали, значи е твое задължение и ще си го правиш. "  -  Това не означава ли, че тогава си готова да изпълняваш "задължения", след като си ги договорила на равноправен принцип?

Това, че ги наричаш "задължения", и че си приела по силата на вътрешната си уговорка да го правиш, не означава ли, че всъщност ти де факто "се задължаваш да правиш"? Къде отива тогава тезата ти Ще правя само онова, което ми харесва.? Малко се обърквам с теб...

Окей, не ми се вадят цитати, само да се оборваме една друга. Това ми е скучно.

Онова, което вероятно е важно е, че и двете защитаваме тезата за равноправието у дома, взаимното уважение и правото на всяка от страните да осъществява нещата, които я интересуват и да се реализира като личност.

И да ти кажа, познавам доста американски феминистки в кожата на преуспяващи бизнес дами, някои и доста агресивни феминистки при това, и някак не ми допада модела им, но всеки си им право на мнение. Моят избор пада върху по-човешкия образ и върху повечето хумор в контакта с околните. Но, това си е моето ли1но мнение и не е длъжно да се покрива със околни мнения - различното мнение си е чудесно нещо.

Онова, което ми остава като привкус в последния ти коментар е, че някак в него се прокрадва скрит подтекст, че сякаш говориш с жена, която или мие чинии цял ден, за да е щастливо потомството й, или пък отстоява подобна позиция....

Моля те, спести ми го :)) Няма да си губя времето да ти обяснявам какво правя, каква съм и що съм, и не мисля, че тази дискусия го изисква.

Благодаря ти за дискусията.

Ами ти защитаваш тази позиция, затова се вкарва такъв подтекст. Аз съм твърдо против меренето на пишки и затова и не съм те питала какво правиш и с кого го правиш :) А и не те познавам, така че как мога да знам как да говоря за теб? Каквото казваш, това ползвам :)

Само изяснявам противоречието, което си споменала. Това че нещо е разпределено задължение не го прави неприятно за мен. И не става въпрос да си разпределим нещо и да бъде така веднъж завинаги. Аз предпочитам динамични разпределения, защото статичните, поне според мен малко изглеждат твърде "служебни" и хората като че забравят, че те сами са си ги наложили. Но на всекиму каквото му харесва.

Идеята е, че според мен в една връзка, нещата които правиш трябва да ти носят удовлетворение. Може да не ти е кеф винаги да ги правиш, но да знаеш защо ги правиш. Не защото трябва, а защото ти го искаш. Не в детския смисъл "аз искам бонбони, защото ми се ядат", а в смисъла на зрял човек "аз искам да копая в градината, защото после ще има толкова красиви цветя (или вкусни картфи)". Надявам се това да изяснява идеите ми.

Удоволствието и задълженията не са противоположни. В правилния контекст всяко задължение може да ти носи удовлетворение. И хармоничната връзка е точно такъв контекст. Като обичаш някого му правиш вечери, струващи ти часове, и други подобни. Но за да оцелее връзката трябва да чувстваш, че получаваш подобни инвестиции на енергия и време. Иначе започваш да се чувсташ недооценен и накрая спираш да обичаш. А мисля, че сме единодушни, че това не трябва да става.

Пак се отплеснах. И аз ти благодаря за дискусията. Тъй като този път не се разпених, ми беше много приятна :)

Що не пишете по малко ,кой има време да чете дълги коментари.

Па кой те кара да четеш :) Това си е между мене и Таничка :)

 ЖЕНА-РОБОТ (с пожизнена гаранция)
или БЪЛГАРСКАТА МУЛТИФУНКЦИОНАЛНА ЖЕНА
способности:
-  чисти
-  пере
-  готви (ама ако може като майката на мъжа, толкова вкусно..)
-  рожда деца
-  отглежда ги
-   възпитава ги
-  ходи на работа (все пак пари трябва, в тоя живот нищо не е безплатно)
-  добра е  в леглото (всичко по желание на клиента, т.е. съпруга/ екстри: ВСЯКАКВИ)

А и колкото до 'Книгата на Живота', всеки човек я чете. Някои по-бавно, други набързо прелистват страниците и скачат от една глава в друга. На някои Животът предлага по-дебелото издание, на други съкратената версия (според индивидуланите способности). До колко знам няма човек, който да я прочел от-до, защото иначе Животът вече не би бил загадка.

А ако се намери човек, който да напише книга 'Животът и неговите тайни', то той би би' най-големият глупак, най-жалкият и най-смешният. На думата 'живот' не може да се даде едно определение и с това да се ограничи нейното значение и нейната употреба.

Бравоment00s !     Животът е гатанка  без отговор и книга безкрай, която четем  докато сме живи! А ако някой се хвали,  че я е прочел тази книга,  той е просто прекалено самоуверен и неживял  човек! Колкото по-дълго живееш, толкова повече непрочетени страници откриваш! И трябва да се чете задълбочено , но и с чувство за хумор! Защото колкото по-насериозно се взимаш, толкова повече книгата ти отвръща с афоризми, приложени на живо!
   Усмихвайте се и четете!