Зима с мирис на карамелизирани диви кестени и печени натурални сладки картофи. Зимата температурата в града ни падаше на 20 и повечко под нулата, но не го чувствахме в общежитието. Обаче в училищните сгради беше хладничко и ходехме с якета и макар че топлото идваше изпод пода и някои стени (с вградени топлопроводи бяха), ходехме с чрапи 50% заешка вълна и ботуши. Тук прикачвам интересна снимка от Харбин (по-късно още) на човек с екстремна търпимост на студ. Аз съм дебело облечена. 
 
Искаше ми да кажа за "градчето" ми от "само" 3 млн. души, но не искам мои бивши колеги да ме намират от там и ... да ми изискват цензура, повярвайте ми - те са добри в това. Аз по-скоро бих описала катарзиса на това да си далеч от всичко, което ми се струпа и бих сметнала, че бях твърде нещастна, но този 4годишен там престой с мъжа ми ни отърси. Понеже сега имам дете/деца и се страхувам да не му/им навреда по някакъв начн, ще скривам или изменям някои имена. Малко след 30 се омъжих, но имах буца-тумор в гърдите и макар че преди годежа бях стара девственица, се чудех откъде ми се е лепнало това чудо на 26-годишна възраст. А вече мога да кажа твърдо: моите близки ми даваха за пример омъжили се мои връстнички-дискотекаджийки, пушачки, металки, бунтарки, а ти учи, но и за това не те бива, щом момчетата те подминават. Но как близките се отмятат от твърде отъпкани съвети! А и аз след 20 не можех изцяло да зарежа стари и добия нови навици. А и близо да завършването на магистърска степен (на около 26) 2 изпита преди края се натъкнах на един, дето яката ми се закани и то без видима причина, май ме мислеше за бавноразвиваща се, щом дo 25 не бях "завършила", а аз след бакалавърска на 23 почнах сериозна работа, да изкарам пари. И към 24 и половина записах, но от работата ме искаха на половин работен ден, аз нещо недоволствах и напуснах. Но това заяждане ми дойде и когато някакъв абсолютен преписвач и женкар едновременно ми се лепна, имах вид на доста учена и никак не можех да скрия, че мога; и търпях бутания и така услугвах с лист, който ако го бяха конфискували, щяха първо мен да ме изритат като виновна, но даскалите си затваряха очите от нанесения тормоз и на един изпит по Търговско право аз получих 3, а една нагримосана, дето учеше втора или трета магистратура, ме бе сръчкала за отговори, писа половината, но имаше голямо деколте и получи 6. Даже оня мазния старец, дето и на комисия се явяваше, ме отписа, била съм малоумна, нищо не заслужавам и всичко бе без да ми пише оценка, може би му бе трудно да оцени някого, който не е с отворен учебник и не знам това дали беше заговор към този университет, защото той беше титуляр на друг. Преди години се появи в нета какъв женкар бил и пишел на доста нагримираните маци шестици, значи за компенсация на рошлите като мен пишеше зле. Тогава бе доцент, на 70 (и след мен) станал професор.  Това ще да е професорски вкус към жените, който в началото на века зарази мадите мъже и не знам какво им харесвате на братя Грим, личи си, че маците са полутравестити, ама вие се хаващате май за младите им майки. И тези редове ги писах, за да сравня как е по света, защото в голямата азиатска страна станах университетска даскалица на пълен щат (преди това хонорувана на друго място). Няма така да работиш и тук, и там, и да сваляш студент(к)и до такава степен. В Бг сме с 3 висши от еднакъв тип, най-много икономически тип с близки предмети. Даже една дискотекаджийка-връстничка от първи курс разкарваше токчета от Икономическа до Правна катедра, та караше двете, а даскалите я гледаха като манна набесна.         
---Следва продълж.