avatar

Такситата или защо правим нещо, въпреки че не ни се иска...

Здравейте и от мен! Малки, големи и още по-големи момичета и момчета ;) Съжалявам, че първото написано тук от мен е с леко негативна нотка, но така се случи.
Съвсем накратко - наложи ми се тази вечер да взема такси за много късо разстояние. Всъщност се събрахме няколко човека , но разстоянието не се промени кой знае колко. Шофъорът още като чу какво искаме от него издаде един особен звук, който изобщо не мога да оприлича на нещо, но определено изразяваше недоволство. Това беше напълно достатъчно да не се занимавам повече с този човек, но от компанията имаше по-настоятелни хора и в крайна сметка се качихме. Пропускам няколко несъществени момента от краткото пътуване и ще кажа само, че когато влязохме в тесните улички, за да стигнем до блока, в който живея, шофьорът вече беше адски ядосан и не пропусна да го покаже. Всъщност ако исках да си направя среднощна разходка, изобщо нямаше да се качвам на такси. Щом съм избрала такъв вариант, редно е да ме закара където искам. Нали? Винаги ме е ядосвало това нахалство на таксиметровите шофьори когато стане дума за кратки разстояния. Човек би казал, че непрекъснато пътуват хора за Владая, Кубратово или Люлин - Младост. Струва ми се глупаво да предпочиташ да стоиш някъде и да чакаш /нещо, което може и да не се случи/, вместо да да си в движение и да вършиш нещо полезно. 
Та въпросът ми всъщност беше - не е ли по-добре когато не искаш да направиш нещо /не че го одобрявам неискането в случая с таксито, но да не задълбавам сега.../, просто да не го правиш, вместо да показваш на целия свят колко те е яд, че си се съгласил. Сега като се замисля - и аз понякога изпадам в подобна ситуация, но се старая да не ми личи. А когато става дума за работа - изобщо не е редно да се допуска.