Когато отвори очи Габриеле не знаеше къде се намира. Първото нещо, което видя беше лилавия таван. Странно чувство за цветове ще да е имал този, дето се е погрижил за интериора на малката стаичка. По стените имаше картини на лисици. Спящи лисици. Ловуващи лисици. Криещи се лисици. Всякакви. Без да може да се отърси от усещането, че хиляди оранжеви същества са се вперили в нея и я зяпат с малките си нарисувани очички, Габриеле се мъчеше да си спомни какво се е случило.
Внезапно незабележимата до този момент врата в края на помещението се отвори и на фона на оскъдната светлина принцесата успя да различи дребно мустакато човече. То се усмихна, приближи се бързо и се надвеси над нея. Имаше нещо пикантно във физиономията му. Именно пикантно. По друг начин Габриеле не можеше да го опише.
- Къде съм? Кой сте вие..?
Човечето нищо не й отговори.
- Къде е Кало?
Събеседникът й само сви рамене. После излезе и бързо се върна с чаша, от която се носеше приятен аромат.

* * *

Кало беше объркан и съкрушен. Странните малки създания, които се появиха сякаш от нищото и отмъкнаха принцесата, явно изобщо не се интересуваха от него. Той се опита да ги спре, но те бяха толкова много и бяха навсякъде, а всъщност май изобщо ги нямаше.. Имаше нещо гнило в цялата работа. Искаше му се да ги проследи и да си върне Габриеле, но така и не разбра как изчезнаха заедно с момичето.
Това, което беше сигурно е, че той не можеше да остане нито миг повече на това зловещо място. Подлудяваше го тракането на черепите, които се удряха един в друг тласкани от вятъра.
Без да знае защо тръгна към Мейкърсвил.

* * *

Ювин седеше в градината и се любуваше на цветята. Бяха красиви като нея. Усмихнати като нея и също толкова безгрижни. Само едно ги различаваше. Те стояха там, на крехките си дръжчици и не смееха да тръгнат на никъде. Понякога им се искаше да пипнат облак, да разберат какво има зад стените на замъка, да отидат там, където нощуват птиците, но неизменно си оставаха все на своите стебълца. А Ювин можеше да гони пеперуди, да тича с дъжда или да се промъква тайно зад някоя от големите каменни колони и да изкача най-очаквано пред смаяната Габриеле... Колко й липсваше принцесата!
Ювин се наведе, взе дотътрилото се при нея коте в скута си и тихичко подхвана онази тъжна мелодия, която приятелка й пееше вечер на баща си, когато той не можеше на заспи. Но напоследък краля нямаше никакви проблеми със съня. Онези стъкленици с лютиво-сладникавата течност и лепкав аромат, които Теус домъкна, го бяха омагьосали.
Щом и Ювин не се смееше вече, значи наистина се случваше нещо лошо в Кралството...

* * *

Арагорн влетя в замъка без да дава обяснения на стражите. Затича се към Голямата зала. Там кралят стоеше до прозореца и гледаше мрачно. Вече втори ден не бе виждал любимата си дъщеря. Из народа се носеха слухове, че предстои нещо ужасно. Цялата прислуга сякаш криеше нещо от него. Теус му правеше странни подаръци, а сега и него го нямаше. Изобщо откакто си отиде кралицата, той престана да се чувства господар. Тревожеше се. После напитката, която шута старателно наливаше в чашата му, го успокояваше. Но откакто изчезна Габриеле, и лютиво-сладникавата течност не помагаше.
- Дойдох, възможно най-бързо, Ваше Величество. - поде Арагорн. - Как така я няма принцесата?
Кралят въздъхна, хвърли още един последен поглед на птичката, която пиеше вода от фонтана в градината, отдалечи се от прозореца и бавно седна на трона си.
- Може би Ювин знае нещо. - каза той и отново въздъхна.

* * *

Великият мъдрец Ентус И Аст беше толкова близко до отговора. Повече от година не бе излизал от кулата си. Запленен от красотата и силата на новото усещане, до което се докосваше, той нямаше никакво желание да се занимава с дребните тревоги на хората от кралството, същите онези хора, които преди време редовно изцеряваше от тежка болест, несподелена любов или безплодие. На нещо много по-велико се беше отдал. На една нова вселена, където безсолна ли е била вечерята нямаше никакво значение.
Ядоса се много на Защитничките, когато доведоха това момиче в дома му. Дали наистина беше толкова сериозно положението? И ако е така, защото друидите и старейшината Тервелиус не се намесваха...

* * *

Габриеле се почувства ободрена от напитката с тръпчив вкус, която й бе предложена от станното мустакато човече. Много въпроси се блъскаха в главата й. Лилавата стая бе започнала да й става уютна, а лисиците по стената вече изобщо не я тревожеха. Малкият човек с пикантна физиономия и смешна широкопола шапка не говореше, но тя усещаше, че той знае нещо за онези три начина да спаси себе си, баща си и Кралството, за които й бе говорила Арлийн.

* * *

Весълайн се събуди с ужасно главоболие. Стана от изтърбушеното легло и закрачи нервно из стаята. От скърцането на пода главоболието му се усили, а от пожълтелите стени и вонята в помещението му се повдигаше. Нямаше и помен от Айвън Ейнджъл. Пооправи ризата си. Канеше се да си облече якето и да излезе, когато забеляза, че освен другаря му е изчезнал също и Документа... Нима е възможно да е загубил Споразумението?! Ах, защо не можеше да си спомни нищо от предната вечер.. И къде беше отишъл този Айвън Ейнджъл? Експериментът вървеше към пълен провал. Какво ли щяха да кажат онези горе за това? А само преди дни кроеше планове за кратка отпуска и екскурзия до Зюперия - онази невероятна прохладна планета, където приготвяха прекрасни коктейли, а пиенето на кафе в академична среда беше просто задължително. Всички къщи бяха с адрес N 57 и при все това пощальоните никога не се объркваха, защото те и без друго не познаваха арабските числа. Айвън Ейнджъл също обожаваше тази планета и както бе споделил веднъж там най-много се чувствал у дома си..

* * *

Арагорн излезе в градината да потърси Ювин. Намери я приседнала до най-красивите цветя. Беше задрямала, а от скута й две малки очички се бяха вперили в него. Оранжавото коте приличаше повече на лисиче, което се стори странно на Арагорн. Той се загледа по-добре в него. Сякаш животното се усмихна. Яркият цвят на козинката му силно контрастираше с нежно лилавата рокля на момичето. На Арагорн изведнъж му се привидя принцесата. Тя също се усмихваше и това го успокои. После прекрасното й лице бързо започна да губи очертания и на негово място се появи образът на Теус.
- Мейкърсвил...
Това върна рицаря отново в замъка. Той погледна Ювин и попита:
- Какво?
- Казах Мейкърсвил. Сънувах братовчедка си от Мейкърсвил, която прави най-страхотните орехови сладки на света.
- Грижете за краля. - отвърна Арагорн и се приготви да върви.
- Какво?
- Казах грижете за краля. - повтори той и забърза към голямата порта.

.............