BgLOG

ТОЛЕРАНТЕН ЛИ СЪМ АЗ?

от kordon на 19.09.2010 09:49 18 коментара , 890 прочита
Етикети: култура, толерантност, общество, проблеми, малцинства, нетолерантност

Аз съм толерантен човек.Толерантен съм към всички,които спазват законите в нашата страна,защото правовите норми създават ред и справедливост в обществото. Без тях,съгласете се,би настъпил ужасен хаос.Толерантен съм и изпитвам уважение към хората,които съблюдават за безусловното спазване на законите и за своевременното наказване на престъпниците и нарушителите-т.е.полицаите, следователите, прокурорите и съдиите (разбира се към тези, които не са корумпирани).Толерантен съм към онези,които с честен труд изкарват прехраната си и създават материалните блага,от които се ползваме всички.Толерантен съм също така и към хората на изкуството и културата, създаващи духовното богатство на тази нация,без което бихме били нецивилизовани варвари.Толерантен съм към честните люде,които прилежно връщат своите дългове,макар това често да им струва много усилия,нерви и стрес.Толерантен съм към тези,които старателно се образоват и самоусъвършенстват,защото цялото общество има нужда от усърдни и акуратни служители и работници.Към инвалидите,сираците,болните и изобщо към онеправданите и поставени в неравностойно положение същества също изпитвам безкрайна толерантност и съчувствие.Толернтност е и чувството,което изпитвам към представителите на други религии,раси, етноси и обособени общности,които обаче също проявяват уважение към моите разбирания,идейни възгледи,религиозни и философски принципи,както и към правовите,културни и нравствени норми, установени в Република България.Толерантен съм и към безработните,загубили по една или друга причина работата си (аз самият съм бил в същото неприятно положение),но непримиряващи се с това бездействено състояние и енергично и ревностно продължаващи да си търсят такава.Толерантен съм към хората с различни от моите убеждения,но само когато и те уважават и се отнасят с толерантност към тях.Не бих могъл да не проявявам толерантност и загриженост към животните и всички живи същества във цялото им многообразие и форми (защо го правя?-и аз самият не знам и не мога да дам точен отговор). Толерантен съм към грешките и пропуските на другите, защото и аз самият греша понякога,което е съвсем човешка и,бих казал,нормална слабост стига неточността да не е умишлена и злонамерена.Толерантен съм и към много други проявления на хората и останалите представители на живата природа.Но моята толерантност все пак има граници,защото толерантността, като всяко друго нещо на този свят,е закономерно явление само когато не стига до крайности и не се изкривява в гротескни форми.Моята толерантност и уважение към честността, справедливостта,истината, законността, дисциплината,организираността,лоялността, трудолюбието, образоваността, знанието,мъдростта,любовта,родолюбието ме карат да бъда нетърпим към антиподите на тези достойни за респект и възхищение качества. Защото те,като противоположности на гореизброеното,се явяват и тяхно отрицание и представляват заплаха за тях,респективно за ценностите на това общество.Ако проявяваме търпимост към тези крайности,ние всъщност отстъпваме територия на духовната и морална проказа.Културните достижения на съвременната цивилизация са постигнати с много труд и борба,но те не се явяват даденост,а трябва да бъдат отстоявани ежедневно и без покой.Именно поради това аз не мога и не искам да бъда толерантен към тези,които живеят на гърба на обществото;които се ползват от неговите придобивки,без самите да имат и най малък принос към него;които смятат че тяхната роля се състои само в консумиране на права,но не и в споделяне на отговорности и задължения;които хленчат и капризничат за социални помощи,без да са допринесли с нищо за попълване на държавната хазна със средства (които всъщност идват от нас-изрядните данъкоплатци);за които ние-работещите,сме наивни спонсори на тяхното потомствено лентяйство;които изпитват перфидна наслада,когато измамят, ограбят или изнасилят някоя беззащитна старица;за които е особено престижно и достойно да не плащат своите данъци и сметки за ток,вода,парно и т.н.;за които чуждата собственост е просто плячка,която им принадлежи по право;които смятат кражбата за семеен бизнес и единственото уважавано средство за препитание;които просят,защото това е по лесен и безотговорен поминък от сериозната трудова дейност;които считат труда за унижаващ и оскърбяващ техните етно-културни традиции акт;които приемат законите, реда и дисциплината за вредни измишльотини,умишлено създадени,за да нарушават и ограничават техните "права";с чиито деца са пълни домовете за сираци (издържани отново за наша сметка);чиито невръстни потомци скитат голи и боси по улиците като бездомни псета;които продават дъщерите си като добитък;които се женят на малолетна възраст;които считат образованието за неприсъщо и недостойно за техните общностни бит и обичаи;които,въпреки безвъзмездните средства, отпускани им от нашия джоб,са вечно недоволни и агресивни;които разрушават подарените им от държавата домове,построени с нашите пари, като безумни варвари.Списъкът на неодобряваните от мен,а считам и от всички разумни хора,противообществени и осъдителни деяния на една самоотлъчваща се от нашето общество група индивиди, може да бъде продължен до безкрайност.И въпреки че цялото ми същество е в конфликт с това недостойно и неизвинително за цивилизовани(?) хора поведение,аз все пак бих бил склонен да го разбера и обясня с някои особености на този уникален културен феномен.Това,обаче,което не ми дава право да се примиря с него са извънредните и свойствени за тези люде арогантност, претенциозност,капризничене, надменност,агресивност, неблагодарност, враждебност,свирепа жестокост и преди всичко-липсата на толерантност към всички останали.А най-важното правило на толерантността е да бъдеш търпелив и великодушен,но само към онези,които са толерантни с теб.За това проявата на търпимост към нетолерантните е акт на безумие.Но когато проявената търпеливост към антиобществените простъпки засяга и много други хора (а не само твоята личност) и накърнява интересите на социума,тогава така наречената толеранност се явява всъщност престъпление. В крайна сметка толерантен ли съм аз?Вероятно някои хора ще отговорят утвърдително,а други-не.И няма как да бъде друго-та нали честните, порядъчни и разумни хора обичат реда и спокойствието,а престъпниците-обратното. kordon

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от Sluchaina на 20 септември 2010, 13:27

Ами не, не сте. Мисля, че отговорът няма да ви изненада. Няма такова нещо като "толерантен съм при условие". Толерантност означава безусловно разбиране и приемане на различието (каквото и да е то). Изобщо не ви призовавам към такива неща, самата аз не съм склонна към толериране на каквото и да е. Защо изобщо си задавате този въпрос? Ако искате да изградите в себе си толерантност - направете го. Но да се питате "съм ли аз", при положение, че отговорът ви е ясен, не виждам особен смисъл. Разочаровах ли ви?

# | от kordon на 20 септември 2010, 17:37

Аз не задавам въпроса дали съм толерантен на самия себе си.Моите представи и разбирания за света отдавна са формирани,за това не се нуждая от себеоправдаване или себедоказване пред някого.Въпросът ми е една провокация към онези,които са склонни да толерират противообществени прояви с оправданието за търпимост към различията и Вие отговорихте на тази провокация съвсем според очакванията ми.Толерантост не означава "безусловно разбиране и приемане на различието (каквото и да е то)", защото канибалите,педофилите,убийците,садистите,содомитите,измамниците, изнасилвачите,наркотрафикантите,терористите,предателите,крадците също са различни и това идва да ни подскаже,че в толерантността също има ограничения.Разбира се,Вие можете да проявявате търпимост към каквото си пожелаете,когато това засяга само Вас.Но когато в тези отношения са намесени и други хора,и още повече цялото общество,Вие сте длъжни да се съобразявате с обществените интереси или да се маргинализирате.Изборът е Ваш.

# | от Sluchaina на 20 септември 2010, 18:02

Нали знаете, че толерантността не е задължителна? Канибалите, педофилите...и пр. са различни, да, и това идва да ни подскаже, че не бива да проявяваме толерантност към тях. Просто не бива да ги приемаме и разбираме нито условно, нито безусловно. Какъв е проблемът с това да не бъдеш толерантен и да го признаеш? По- добре ли ви звучи "толерантен при условие", което е пълен абсурд? Относно съобразяването с обществото и неговите интереси - това пък е съвсем друга тема и не, не се съобразявам с такива неща. Защото щом едно явление е възникнало в обществото (канибализъм, педофилия, наркомания и пр....) то значи, че обществото по някакъв начин го е провокирало, толерирало или пък има интерес към него.(Съгласете се, че тези явления далеч не са възникнали вчера.) Това значи ли, че аз трябва да се съобразя с това? Изборът е мой и смятам да се възползвам от правото си да не съм толерантна. Не е трудно.

# | от kordon на 20 септември 2010, 19:31

Вижте,Sluchaina,моята позиция е пределно ясна.Ние,хората,сме социални същества. Ние сме homo sapiens,не заради външния си вид,а поради менталните си способности,които обаче се развиват,укрепват и усъвършенстват единствено и само вътре в социума.Извън него сме просто странни животни,които нямат голям шанс за оцеляване.Обществената атмосфера,среда и влияние е работилницата за разумни и трудолюбиви хора,и за да работи тя успешно и ефективно са необходими ред, организация и дисциплина.Именно поради това обществото и неговите интереси са от първостепенна важност и всички останали персонални претенции и изгоди са от второстепенно значение и трябва да са в подчинено положение на първите.Тоест личните изгоди и интереси трябва да са в субординация на обществените.Иначе настъпва хаоса.Казано по друг начин,индивидът следва да се подчинява на социалната система,защото когато обществото е добре,и отделните индивиди са добре.Трябва да призная,че във Вашите умозаключения се открояват някои анархистични нюанси,които са в пълно противоречие с моите схващания и с моята житейска философия.Все пак се старая да разбера Вашето мислене, защото аз самият съм минал по този път.Но това бе в началото на съзнателния ми живот.Днес аз споделям съвсем други принципи и възгледи и смятам,че те са следствие на дълбоко наблюдение,критични анализи,самостоятелно мислене,оспорване на всякакви "авторитети" и запознаване с много информация.Все пак всичко това не е гаранция за правдивост,но аз ще държа на своята концепция,докато някой не ме убеди в противното.Може би Вие ще го сторите?

# | от Sluchaina на 21 септември 2010, 10:47

Категорично не - това влиза в крайно противоречие с моята житейска философия, която допуска и приема съществуването на индивиди, крайно зависими и обвързани с обществото. Интересно ми е как точно сте стигнал до логичното заключение, че "Обществената атмосфера,среда и влияние е работилницата за разумни и трудолюбиви хора"? Поради дългогодишното съществуване на обществото като такова, неговото непрестанно прогресивно (?) развитие и първостепенността на обществените интереси, логично би следвало в работилницата да се е изработил най- сетне свестен продукт, а странните животни като анархисти, канибали и содомити да са изчезнали от самосебе си? Някак фактите опровергават вашата теза - в исторически аспект обществени организационни строеве със строга дисциплина непрекъснато клонят към разпад (не ви тикам в носа примера с тоталитарните общества, сам се досещате).

Съжалявам, че влязох в този разговор, не смятайте, че се опитвам да ви наложа мисленето си. Моите плитки разсъждения, беден житейски опит и теоретични познания показват, че хомо сапиенсът се изгражда на основата както на еднаквости, така и на различия в съответен хармоничен баланс. Така, че различията и толерантността към тях са необходими за правилното изграждане на любимото вам общество - то просто трябва да има ефективен механизъм за контрол, който да се основава на нещо повече от "така казах, значи така ще стане". Знаете ли, преди много години бях приятно изненадана от факта, че най- добрите теории за мотивация на личността се основават на удоволствието от извършваната дейност, а не на контрола.

П.с. Мда, през 1988-ма другарката еди-коя си ме обяви за анархистка и ме предложи за изключване от гимназията. Майка ми реагира потресаващо - помоли да я уведомяват, ако са ме хванали с бомба, и да не я занимават с недомислени глупости. Останалите ми учители също реагираха потресаващо - предложиха другарката за уволнение. Та така - беше странен момент, но още не мога да се отърся от идеята, че в анархизма освен стихийна лошотия има и положителни капчици. Все пак не, не съм и никога няма да бъда анархистка.

# | от Koprina на 21 септември 2010, 19:02

Благодаря, Случайна! Всъщност за кое общество спорите? За онова,което обрече баба ми и дядо ми на глад, родителите ми на противоричие, а моетото поколение на безмислена борба за оцеляване.........?????За децата си се надявам,да не са зависими от приумиците на българското общество.......

# | от kordon на 21 септември 2010, 21:17

Sluchaina,Благодаря за така дългото откровение.Първо,бих искал да внеса едно уточнение:аз не съм против различията,дори приемам,че многообразито е в полза на човешкия (а и на всеки друг) вид.Самият аз се смятам за не съвсем стандартен тип и си имам свой светоглед,който в голяма степен се различава от този на повечето хора.Според мен човек е свободен да върши всичко в рамките на законовите и морални норми,които са установени не за нечие удоволствие,а за да протекционират отделните индивиди,от които в крайна сметка е изградено обществото.Ясно Ви е,че при изграждане на правовата уредба не е възможно да се вземе под внимание мнението на всеки отделен субект,а се приема това,което е най-удобно и полезно за мнозинството.Не е случаен изразът,че законът е като обувка,която трябва да пасне на всички крака,което означава,че на един ще му бъде добре,на друг-тясна,на трети-широка.Но идеален закон няма и не може да има именно поради огромното разнообразие от човешки характери.Все пак съм склонен да приема,че е допустимо комфортът на няколко човека да бъде пожертван,заради спокойствието и сигурността на мнозинството.Защото е страшно порядките и отношенията в държавата да са подчинени на интересите на малцина избрани.Това е най-неприемливият вариант.Или както е казал Валерий Афонченко:„Болшинството би издържало всичко, освен малцинството.“ А твърдението,че въпреки усилията няма напредък в общественото развитие,е не съвсем вярно.Дори бих казал,че е напълно погрешно.Достатъчно е да направите една ретроспектива на динамиката на човешкото общество и ще видите огромните крачки,които то е извършило за един невероятно кратък период от няколко хиляди години.И една от неговите най-големи и ценни придобивки е създаването на законови норми за регулиране на обществените взаимоотношения.А това,че същесвуват известни отрицателни отклонения от идеалните стандарти се дължи на нашето чисто физическо и психическо несъвършенство.

# | от Koprina на 23 септември 2010, 17:30

Нали знаете за бъдещата олимпиадата в Сочи? Та сега навсякъде в Русия има реклами и призиви за пренебрегване на индивида в полза на националното благо:) Откланят железници,автобуси,затварят пътища......кипи работа за "националното благо".......Натоварили и токсични материали, хората в региона се разболели......но какво е човешкото нещастие в сравнение с целта на "майката" Родина?????"Достатъчно е да направите една ретроспектива на динамиката на човешкото общество и ще видите огромните крачки,които то е извършило за един невероятно кратък период от няколко хиляди години.И една от неговите най-големи и ценни придобивки е създаването на законови норми за регулиране на обществените взаимоотношения"????????????????

# | от Sluchaina на 23 септември 2010, 17:40

Аз не знам какво се разбира под "огромни крачки" - за мен атрофията на чисто човешките взаимоотношения (масова, призната и доказана) изобщо не е крачка напред. Несъвършенните хора създават несъвършенни обществени норми, просто не е логично несъвършенните хора да създадат съвършенно общество и същевременно да го унищожават съзнателно. Но на мен логиката ми куца напоследък.

# | от Koprina на 23 септември 2010, 18:06

"Огромни крачки"- мачкащи всичко и всички огромни стъпала на финансова изгода- стъпкват природа: растителен свят,животни.....красота,ХОРА, в името на Тяхното Благо:)

# | от kordon на 23 септември 2010, 23:28

До Sluchainaи Koprina Да,хората създават несъвършени отношения,поради несъвършената си природа.А Вие какво очаквате?Някакъв утопичен Рай,в който животните и хората живеят мирно и братски?Да,в съвременният свят наистина има много несъвършенства. Към изброените от Вас могат да се прибавят и глада, СПИН, войните,водени и в този момент,вредите от ядрената енергетика, икономическите спекулации в огромни мащаби, политическата корупция, геноцидът,провеждан в някои райони на света и много други.И в момента,в който пиша този мой коментар,някъде на нашата планета умират хора от недояждане или от насилствена смърт.Това разбира се е трагедия, това е неприемливо.Но да се отрича,че светът днес е по-добър от този в миналото е не съвсем коректно.В полза на това говори простият факт,че средната продължителност на живота на световното население се е увеличила драстично дори само за последните сто години (в началото на ХХ в. средната продължителност на живота на европейците е била не повече от 40-50 години;днес тя е над 75 години).Това,естествено,се дължи на общото повишаването на жизнения стандарт.Днес много повече хора имат достъп до образование (в началото на XX век 85% от населението на Русия е било неграмотно,същото е било положението в България в онзи момент),питейни източници,медицински грижи,информация, комунални услуги и безброй други придобивки на съвременното общество.Днес много повече хора попадат под протекцията на обществените институции и организации-полиция,съд, социални агенции и т.н. Всичко това говори,че човешкото общество еволюира,въпреки че човешката психика-не.Атрофията на чисто човешките взаимоотношения,която според Вас е доказана и призната,е една илюзия. Напротив,хората си остават на същото ментално ниво,на което са стояли и преди 40 хиляди години.Но докато преди и до скоро принципът "око за око и зъб за зъб" е бил водещ,сега отношенията между хората се регулират от строги правила.Не навсякъде,но постепенно тези норми се разпространяват на все повече места.Това е един много дълъг и труден път на стремежа на човека към съвършенството.Аз съм далеч от мисълта да идеализирам съвременните развити общества.Напротив,аз самият откривам безброй неуредици и пропуски, които предстои да бъдат отстранени.Но не мога да отрека развитието на човешкия род.Да,има хора,които се възползват от слабостите на системата, които експлоатират останалите,които мамят,които убиват,които нехаят за гладните и нуждаещите се.Но нали ние с Вас сме тези,които трябва да се борим срещу несправедливостите,но не стоейки и критикувайки някак си от страни, като че ли сме недокоснати от греха херувими,а изправяйки се лице в лице с цивилизационните предизвикателства. И нека не съдим другите прекалено строго,защото всички ние сме хора и поради това сме грешни.А Вие?

# | от Sluchaina на 24 септември 2010, 12:20

Ами нещата опират до гледна точка. "Общото повишаване на жизнения стандарт" (което е абсолютно невалидно за страната в която живеем), изобщо не води до повишаване на морала като цяло, до високо ниво на грамотност, до душевно равновесие или до ефективна комуникация. Обръщам внимание на думичката "ефективна", защото "ефективна" не означава само да се чуваме добре и да се свързваме бързо. "Днес много повече хора попадат под протекцията на обществените институции и организации-полиция,съд, социални агенции и т.н." - това въобще няма да го коментирам, ако може :))). Абсолютно противоречие е обществото да се развива, а съставните му единици - хората - да са "на същото ментално ниво,на което са стояли и преди 40 хиляди години". Знаете ли, светът просто не може да бъде справедлив за всички - справедливост няма нито в естествената природа, нито в които и да било социални отношения. Различните потребности определят различни понятия за щастие и съответно различни "справедливости". Да не мислите, че за канибала е справедливо това, че не удовлетворявате неговата потребност? Само да не стигнете до максимата "От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите", това се провери хиляди пъти от древна Гърция до наши дни и се оказа, че не работи - колко изненадващо! :)))
Не съдим другите, нито пък сме "херувими", поради това нямаме списък с "неодобрявани противообществени и осъдителни деяния". Разбира се, има неща, към които не съм склонна да проявявам толерантност, но те са плод на ситуацията в обществото като цяло, тъй като то се развива избирателно, което води до изкривявания. Не съм склонна да проявявам толерантност към общество, което удовлетворява потребностите само на определен кръг от хора - изобщо не говоря само за българското общество, макар, че у нас това е особено лесно забележимо.

# | от kordon на 24 септември 2010, 20:33

Sluchaina : "Разбира се, има неща, към които не съм склонна да проявявам толерантност", "Не съм склонна да проявявам толерантност към общество, което удовлетворява потребностите само на определен кръг от хора". Това са Ваши думи,Sluchaina,а това също е написано от Вас:"Толерантност означава безусловно разбиране и приемане на различието (каквото и да е то)". Лично аз съзирам принципно противоречие във Вашите изказвания,с което доказвате моята теза,че толерантността не е безусловна."Не съм склонна да проявявам толерантност към общество, което удовлетворява потребностите само на определен кръг от хора". Ами част от това общество сте и самата Вие,както и всички останали.Тоест,вината за това състояние е у всички нас."Аз не знам какво се разбира под "огромни крачки" - за мен атрофията на чисто човешките взаимоотношения (масова, призната и доказана) изобщо не е крачка напред".Предполагам,че под атрофия сте имали пред вид деградиране,което предполага,че на някакъв минал етап е съществувало нормално развитие.Поне това се подразбира от писанието Ви.Кажете ми,моля Ви,кога в предишни времена взаиомоотношенията между хората са били на друго,по-високо нравствено ниво от сегашното? "Абсолютно противоречие е обществото да се развива, а съставните му единици - хората - да са "на същото ментално ниво,на което са стояли и преди 40 хиляди години".Не,в това няма абсолютно никакво противоречие,а само природни закони,и ние,хората,не сме противоречие,а 100% рожби на майката Природа-добри или лоши,умни или глупави,способни или некадърни-ние сме такива,каквито са ни създали природните стихии и условия.Ако осъзнаете това,Вие ще влезете в примирение със себе си и с останалите членове на обществото.Нямам пред вид рабско покорство,а вътрешно успокоение и облекчение от прозрението,че АЗ означава не само моята личност,не само моето лично пространство,а също така и всички наши предци,които са съхранили човешкия вид в една много неприветлива и враждебна среда,всички онези,които със своята пот,кръв и неистови усилия са градили тухла по тухла сданието на нашето общество в течение на хилядолетия.И ние не можем да пренебрегваме с лека ръка постигнатото от тях,оплювайки,обезличавйки и обезмисляйки тяхното усърдие,предприемчивост и труд,с твърдението,че няма никакъв напредък в нашето развитие.Напротив,прогрес има и той е видим за всички,които имат очи и разум.И този прогрес е забележителен,имайки пред вид несъвършенството на човешката природа.В този смисъл АЗ означава НИЕ,но не с цената на индивидуалното обезцветяване и заличаване,а в синтеза на частното и общото,в симбиозата между отделните части и целия механизъм,в съюза между отделните органи и целокупния организъм. Вие сте част от това общество,дори и да не искате да признете принадлежността си към него."Да не мислите, че за канибала е справедливо това, че не удовлетворявате неговата потребност?"Самият факт,че човечеството е извървяло пътя от канибализма до защитата на животните днес,е показателен за неговата социална еволюция,която Вие упорито отказвате да признаете.Но това е Ваше право.Други предпочитат да вярват в извънземни,в паранормални сили,в абстрактни утопии за вечен мир,братство и т.н.

# | от Sluchaina на 24 септември 2010, 21:11

За мен не е никакъв проблем да кажа "Не съм толерантна, защото смятам, че нещото противоречи с моите критерии за добро и зло". Това ме прави много гаден, искрен човек, който не се съобразява с обществените норми много-много. Стигаме до началото на разговора - явно за вас "толерантен при условие" е приемлива форма на лицемерие, която е в нормата за социална желателност. ОК.

Под "атрофия" обикновено имам в предвид атрофия - намаляване до отпадане на нормалната функция в следствие на някаква (по- често външна или болестна) причина.

А трети предпочитат да вярват в несъвършенството на човека, което може да се коригира с дисциплина - хора всякакви, свят шарен :))).

# | от kordon на 24 септември 2010, 22:47

Sluchaina "А трети предпочитат да вярват в несъвършенството на човека, което може да се коригира с дисциплина".А Вие как смятате да се преборите с желанието на някои хора да присвояват чуждо имущество,да отнемат човешки животи,да мамят,да се облагодетелстват за сметка на другите,да насилват по-слабите,да блудстват с невръстните и други подобни прояви?Като им проповядвате религиозни притчи,като ги поучавате с баснословни утопии,като им пропагандирате демагогски лозунги,като ги заплашвате с морални самотерзания,като им преподавате етически постулати?Единственото средство за справяне с такива опасни елементи е контролът, превенцията и страхът.Страхът от закона,страхът,че за всяко твое действие извън нормите,ти ще получиш съответното наказание (Magnus frater spectat tе-големият брат те наблюдава).Стремленията на масите могат да бъдат канализирани само с ред и дисциплина,нещо,което за Вас звучи като ерес.Но освободете някого от оковите на обществените канони,от страха от справедливо възмездие,и този човек скоро ще се върне към дивата си природа.Защото само общественият надзор и въздействие оказват благоприятен и възпитателен ефект върху индивида.Защото само благодатната социална среда ни прави хора.Законите са създадени,за да ни закрилят от своеволията на убийци,крадци,измамници,изнасилвачи и др.под.Законите съществуват,за да ни бранят от домогванията на алчни индивиди.Това,че в нашето общество съществуват редица порочни практики е следствие от неспазването и неприлагането на законовите разпоредби,а не заради самите закони.Както се казва в древния афоризъм "Abusus non tollit usum- Злоупотребата не изключва употребата".Тоест,ако в дадена система (полиция,съд,изпълнителна власт и т.н) съществуват корупция и други нарушения,това не означава,че трябва да отричаме самата институция и да я закрием,а да я реформираме.Пътят ни до тук е бил едно перманентнто обновяване и преобразуване,една социална еволюция.Контролът,срещу който Вие така негативно се изказвате,е оръжието за постигане на социален мир.Без него ще се върнем в ерата на примитимните диваци,където по-силният е властвал над по-слабите и е разполагал с техния живот.Границата между цивилизацията и диващината е законът.Разбира се, Вие отново ще абсолютизирате казаното от мен и ще ме осведомите,че тоталният контрол потъпква индивидуума.Да,надзираването на всяко наше действие от страна било на държавата,било на някой друг,е недопустимо и ние трябва да отстояваме личната си независимост.Но независимост в рамките на обществото не означава слободия,анархия и господство на персоналните интереси над обществените.Защото личните интереси на някои хора изискват кражби,грабежи,убийства.Нима трябва да угодим и на тях,за да задоволим абсолютно всички претенции,стремежи,домогвания,желания и да не остане някой незадоволен и фрустриран?Аз смятам,че законът,дисциплината (не военната),редът са нитовете,които скрепват всяко общество,дори и това мое твърдение да доведе някого до ресигнация.

# | от Anastasia на 25 септември 2010, 09:56

Здравейте всички :)

Ооох, омръзна ми да пътувам (и да пропусна толкова приятен спор :)), омръзна ми да съм зависима от безконечните си служебни задължения, омръзна ми да съм зависима от нестихващия глад от себеутвърждаване... И защо? Защото обществото изисква от мен да поддържам някакъв жизнен стандарт; да дам на децата си добро образование, което уж е безплатно; да мога да платя, не дай си Боже, за болнично лечение на семейството си и родителите си, което също уж е безплатно. „Уж”, защото покрай безплатните парцаливи учебници трябваше да платя 200 лв за някакви други неща за първи срок, да платя още 300 лв на месец за допълнитени видове уроци и училища, защото с препускащата образователна система нищо не остава в главите на децата. „Уж”, защото когато приеха големия ми син в Пирогов за операция, ме задължиха да остана с него (беше на 12), за да го обслужвам (санитари????) и ме таксуваха по 30 лв на ден без да ми дадат храна, нито пък легло. Къде съм спала 8 дни ли? Няма да ви казвам.

Законът често обслужва лични интереси на определен кръг от хора, а най-често обслужва една система, която има за цел да държи главите ни наведени. Главите на цялото това общество, което е толкова заето да плаща данъци, че няма сили да погледне по-далеч от носа си. По отношение на законите срещу престъпността, аз предпочитам тези от комунизма, които доста по-ефективно обслужваха интересите на обществото. Баба ми никога не заключваше входната си врата. Също така предпочитам да оставят правото на хората да се защитят от крадците по къщите им, както намерят за добре; да се даде право на родителите на изнасиленото дете да определят наказанието на изнасилвача и т.н. Което, разбира се, няма да стане скоро, заради криворазбраните права на човека (изнасилвача и крадеца) и пренебрегнатите такива на жертвите.

Да, обществото има невероятен напредък.... за съжаление само технически, технологичен и всякакво друго техно-. По отношение на съзнателното развитие, мога да кажа спокойно, че не само не сме напреднали, но и отдавна вървим в обратната посока. Всичките тези техно- прогреси ни накараха да ускорим крачката в живота си и да нямаме време да помислим за другите. А трябва ли да мислим за другите? Задължително! Това е фундаментът на едно добро общество.

Какво точно развитие на морала и съзнанието виждате в това ни общество? Няма такова! Къде са човешките отношения? Къде е състраданието (и никой да не ми дава за пример тази показна благотворителност, която ежеднавно ни навират в носа)? Къде е малката и чисто човешка взаимопомощ, за която имаме безброй примери от историята? Има единици, които пролет не правят и не могат и да се доближат даже до някои общества в миналото. Какво значение има, че човешкият живот е с по-голяма продължителност? Какво значение има колко години ще живеем, ако по-принцип сме пропиляли живота си в борба за оцеляване и/или себеутвърждаване? Какво значение има колко сме образовани, ако през целия си образован живот не сме накарали дори един човек да се почуства по-добре?

Та, да обобщя: посоката, в която се развива обществото, ни прави повече биороботи, отколкото хора. На мен това развитие не ми харесва – то е ограничаващо личната свобода и отнемащо добрите човешки отношения.

# | от kordon на 25 септември 2010, 16:35

Здравейте,Anastasia ,Радвам се,че се включвате в нашата разгорещена,но навременна дискусия.Все пак ще си позволя да изкажа своето несъгласие с някои Ваши умозаключения."По отношение на законите срещу престъпността, аз предпочитам тези от комунизма, които доста по-ефективно обслужваха интересите на обществото".Как,според Вас,комунизмът поддържаше този ред,който така Ви импонира?Ами със сила и желязна ръка,със потъпкване на иманентни човешки ценности,със прекършването на безброй човешки животи и съдби, с концлагери, изселвания и разстрели."Законът често обслужва лични интереси на определен кръг от хора, а най-често обслужва една система, която има за цел да държи главите ни наведени".Именно пълна протекция на комунистическата клика осигуряваше тоталитарното законодателство и всички репресивни институции.Това ли желаете Вие?"На мен това развитие не ми харесва – то е ограничаващо личната свобода и отнемащо добрите човешки отношения". Парадоксално е,че именно Вие,Anastasia ,която защитавате личната свобода,и вярвам,че го правите напълно искрено и безкористно, се обявявате в защита на такъв лицемерен режим,прегазващ брутално и безскрупулно фундаментални индивидуални права на своите поданици (именно поданици,а не граждани)."Също така предпочитам да оставят правото на хората да се защитят от крадците по къщите им, както намерят за добре; да се даде право на родителите на изнасиленото дете да определят наказанието на изнасилвача и т.н.".Нека първо Ви попитам,дали точно това позволяваше,така долюбвания от вас комунистически строй?А всъщност,това Ваше предложение ни връща в първобитното общество,където въпросът дали да има наказание,какъв да бъде неговият размер,как,кога и от кого да бъде приложено е зависило единствено от индивидуалните качества и разбирания на индивидите. Тоест,ако извършителят на дадено деяние е твърде силен,то и възмездието ще му се размине.Друг пък,ако е твърде слаб,може да бъде наказан с най-висшата степен на санкция-смърт,дори и за най-дребното провинение.Просто,защото такова е усмотрението на потърпевшите. "Какво значение има колко години ще живеем, ако по-принцип сме пропиляли живота си в борба за оцеляване и/или себеутвърждаване?". Нали това е и смисълът на живота-да се борим за своите принципи и убеждания.Нали не мислите,че хората в миналото са живели в охолство и безгрижие.Не,въпреки далеч по-големите си трудности,в сравнение с нашите,те са намирали у себе си духовни сили да отстояват идеалите си.Резултатите понякога са се проявявали след столетия,но техният принос,често незабележим,остава завинаги в историята.Аз напълно разбирам угнетението и огорчението Ви от настоящата обстановка в нашата страна.Аз самият съм безкрайно критичен към това регресивно състояние.Не бих искал обаче,да приемате превратно изказванията ми в подкрепа на обществото,като одобрение на това положение,а като надежда,че именно в лоното на нашето съвместно общежитие,в целостта на колектива могат да бъдат решени основните,базисните проблеми в нашия социум,в нашия общ дом.И това няма да стане с толериране на вредни за обществото практики и деяния,защото именно прекалената ни търпимост и отстъпчивост към такъв род простъпки,ни е довела до тази безрадостна ситуация.Там конкретно се намира гордиевият възел,който трябва да бъде разсечен решително,категорично и безвъзвратно.Пътят към националния ни просперитет минава през нулева толерантност към корумпирани и злоупотребяващи с властта си политици и държавни служители,към компрометирани деятели на съдебната и изпълнителната власт,към местни феодали,окупирали пълномощията и управлението в някакъв регион,към организираната престъпност,към едри и дребни бандити и тарикати,дори и към невзрачните асоциални смутители на обществения ред,които с възмутителното си поведение препятстват спокойствието на гражданите.Всяка проява на толерантност към такива елементи ни отдалечава от благоденствието,което всички жадуваме. "Какво значение има колко сме образовани, ако през целия си образован живот не сме накарали дори един човек да се почуства по-добре?". Ако някой иска да стори добро,то едва ли някой може да му попречи,а нежелаещите се извиняват с проблемите в обществото.Нима можем да обвиняваме останалите членове на нашето общество,за това,че някой се е родил с ампутирана съвест?Но обществото може да го накара да работи в негова (на обществото) полза,като си изработи (самото общество) съответните инструменти.Това,че този инструментариум липсва у нас,в никакъв случай не може да служи за аргумент срещу самото общество като всеобщ организъм, като субстанция от индивиди и идеи.Обществото е такова,каквито сме и ние-несъвършено.Това означава,че трябва да се съобразяваме с тези реалности и да работим по отстраняване на проблемните пунктове с разбиране,проумяване и вникване в същината им,а не с безогледно отричане анблок на целия обществен механизъм. Това е все едно да отречем човешкия род,заради някои негови недостатъци.Отрицанието не води до коригиране на затрудненията. Трудностите и изпитанията могат да бъдат преодолени само с разпознаване на проблема,дълбоко и всеобхватно анализиране и адекватно решение.И всичко това може да стане само в рамките на обществото и при взаимодействието на отделните му компоненти,защото никой самотен маргинал не може да обхване цялата комплицираност на обществената проблематика,а още по-малко да осигури и приложи ефикасно решение.

# | от Anastasia на 25 септември 2010, 17:55

Ооооо, не, не, не! В никакъв случай не съм защитник на комунистическия строй и подобно твърдение е изопачаване на думите ми. Аз казах "По отношение на законите срещу престъпността, аз предпочитам тези от комунизма" и говоря само и единствено за тези закони. Не можете да ми преписвате мнение към всичко останалото, нито пък желание към тоталитарно законодателство. Комунистическият режим, както всички останали режими, има своите си предимства и разликата с останалите е, че има повече недостатъци, които аз самата съм изпитала на гърба си.

"Какво значение има колко години ще живеем, ако по-принцип сме пропиляли живота си в борба за оцеляване и/или себеутвърждаване?". Нали това е и смисълът на живота-да се борим за своите принципи и убеждания.Нали не мислите,че хората в миналото са живели в охолство и безгрижие.Не,въпреки далеч по-големите си трудности,в сравнение с нашите,те са намирали у себе си духовни сили да отстояват идеалите си.Резултатите понякога са се проявявали след столетия,но техният принос,често незабележим,остава завинаги в историята. За мен има огромна разлика между борбата за оцеляване и себеутвърждаване и борбата за своите принципи и убеждения. Това е и разликата между желанието да се впишеш в обществото и желанието да бъдеш човек (то зависи и какви са принципете и дали са свързани със съзнанието и морала).

Аз напълно разбирам угнетението и огорчението Ви от настоящата обстановка в нашата страна. Не става въпрос само за нашата страна - деградацията на съзнанието и морала е повсеместна навсякъде по света. Дори си мисля, че ние в България имаме малко повече време за човешки отношения и приятелства.

"Какво значение има колко сме образовани, ако през целия си образован живот не сме накарали дори един човек да се почуства по-добре?". Ако някой иска да стори добро,то едва ли някой може да му попречи,а нежелаещите се извиняват с проблемите в обществото.Нима можем да обвиняваме останалите членове на нашето общество,за това,че някой се е родил с ампутирана съвест? Никой не се ражда с ампутирана съвест! Никое бебе или дете не е престъпник, защото не се е родило такова. Някой му ампутира съвестта след това - родителите, обстоятелствата, обществото и по-точно части от него. Това е все едно да отречем човешкия род,заради някои негови недостатъци.Отрицанието не води до коригиране на затрудненията. Не става въпрос за отричане нито на човечшкия род, нито на обществото, а на пътя по който то върви. Наистина можем да преодолеем трудностите по пътя си, но само ако промяната започне от самите нас и това ще доведе до промяна в обществото. Аз мисля, че тази промяна започва и се радвам да я видя. Още е съвсем мъничка и ще отнеме мноооого време докато наистина си проличи в обществения живот, но един ден и това ще стане. Нищо чудно и да вземе в жертва - не дотам бърз темп на техно-едикакво си развитие, което не е чак толкова висока цена :)))

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

ТОЛЕРАНТЕН ЛИ СЪМ АЗ?

RSS за коментари Коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви