Две дами...Единственото общо между тях е, че са представители на женския пол - сиреч - дами, макар че в днешно време да говориш за дами в чист вариант си е направо...смешно...Защото не се знае знае ли се? Не, рисковано е..Защо пък да е рисковано? Карай напред. Малко във вляво, после надясно и после...пълен напред.

   Малко, уютно, крайпътно кафене. Седят си две дами в диаметрално противоположни посоки.

   Едната седи като на тръни. Рее се през прозореца навън. Педантично отпива от кафето, поднесено по точно определен начин - с две захарчета, за да няма скандал, среща с управителя - шефа на кафенето, оплаквания и прочее...Сервитьорите са си научили урока, иначе...кръц от заплатата:))) Не си заслужава. Толкова е просто. Кафето с каймак един пръст, две захарчета и бита сметана...

   Другата седнала удобно на неудобния диван. Разположила се кралски...Крак връз крак, отметнала косата назад, рее поглед из залата...Навик останал от предишно време да прави психологически портрет на посетителите. Ако е навън, интересува се от "навън"...Ако е вътре, интересува се от "вътре". Непоправим дефект.

   Кафето и? Кафе като кафе. Ако не и харесва, ще смени кафенето. Толкова е просто. Да, но кафето и харесваше и не го сменяше години наред. С каймак, без каймак, със захар, без захар...Кафе като кафе...Ако иска по-хубаво, да си направи у дома...Нека бъдем над тези неща...

   Едната си играе с думите, дори ги няма "за нищо".

   Другата ги отмерва с пясъчен часовник.

   Едната подминава "не интересуващото" я, като бърз влак малка гара.

   Другата навсякъде се вре. И "интересуващо" я, и "не интересуващо" я...Чувства се длъжна пред "целокупното човечество". Нещо като мисия за спасяване. Нещо като "синя каска". Защо не?

   Едната изказва мнение единствено и само ако я питат.

   Другата и без да я питат, тя ще си каже. Чувства се длъжна...да се изкаже...

   Едната пали от четвърт. Не игнорира дори себе си в спора.

   Другата демонстрира абсолютно спокойствие. Пълен игнор... Игнорира дори...себе си в спора...

   Едната пита първо себе си, след това другите.

   Другата пита първо другите, след това себе си.

   Едната има девиз: Не правя компания назаем на никого, дори на себе си.

   Другата има девиз: Рано или късно ще ми паднеш в ръчичките. Гонене до дупка. Колкото по-късно, толкова по-мръсно...Ще преследвам дори себе си, ако трябва.

   Едната не се смята за "компИтентна" (или се смята?).

   Другата е образец за "компИтентност" (или се смята?).

   Едната обича хаоса.

   Другата - реда.

   Едната има хоби да прави гаргара със себе си (най вече).

   Другата - надали...

   Едната обича другите.

   Другата - себе си.

   Едната се чуди.

   Другата е самата чуденка.

   Едната "се пали"...

   Другата - пали.

   Жалко...та това е само игра...А имаше дама, играеща "дама" там, някъде накрая...Сама...

   Едната е "ларш".

   Другата "консерва".

   Едната зарива.

   Другата рие.

   Едната се ослушва.

   Другата дебне.

   Едната "шуто".

   Другата "боде".

   Остава "хем" за начало и в средата.

   ...Играем си с дама на "дама" и "бистрим" жените в малко, претъпкано, крайпътно кафене.

      Едната нехае за играта на "дама", а другата...дама се мисли за дама. Ще и разкаже играта на играта на "дама" в това претъпкано, малко, крайпътно кафене.

   И мъчат се дами да открият следите в техните колоритни...или безцветни...души...

   Играта на "дама" остана в онези детски игри.

   Стоим си с дама и играем на "дама", а тази "дама" я нарисува другата "дама" и станахме отново...деца.