Първо какви съдове и уреди ви трябват, защото те са много важни. Трябва ви микровълнова печка или тенджера, която да е с приставка и отделение за готвене на пара. Микровълновите печка са добър приятел на всеки студент, който иска да пести време и няма да си опари пръстите на капака на току-що угасената микровълнова печка (наречете я даже фурна). Един чифт ръкавици за готвене или дебела кърпа.
 Като съдове ви трябва купа за супа, една чиния без метални и други лъскави орнаменти и която изцяло покрива диаметъра на купата, а купата (разбира се) да е порцеланова и също без орнаменти. Трябва ви дъска за рязане, както и обикновена вилица за хранене. Също така за точни форми ви трябва и някакъв нож.
 Тези японски сладкишчета са с малко съставки и името им се превежда като "сладкиш в голям корем" (оризов джоб в случая). За него ще са ви необходими обикновен бял ориз (не незалепващ или не безглутенов, а за пълнозърнестия не знам, но като цвят той се откроява с кафевината си). Друга съставка е обикновена бяла захар, както и вода от чешмата.  
 За сладко отвътре по рецепта трябва да е паста от сладък червен боб, но понеже такъв по нашите географски ширини не вирее, си взимам сладко от дюли, което е гъстичко. А понеже ми мирише на декоративни вишни в парк около мен и поради уханието им през пролетта, мога да избера гъстичко вишнево сладко. Може да опитате със смес от фъстъчено масло и захар. 
Първи етап: меляме ориза (по рецепта 80 г) на два пъти. Ще уточня кафемелачките вече се продават под името "кухненски мелачки за зърно /сереали/" и за фармацевтите пък е за счукани съставки, обаче внимавайте за какво ги ползвате. По комунизма (имаше го още в невръстните ми години) понеже имаше все дефицит и непланирани в достатъчност количества по магазините, за да си направят пудра захар, домакии смилаха в такива машинки захар. Не правете така, тъй като захарта е дребна и през пролуките ще иде чак до двигателчето, но пък леко да се загрее, се топи втечнена и още по-мазан проблем ще имате. Иначе машинката почти не се мие (освен преди първото ползване и после се избърсва, докато се подсуши), освен ако някой не е алергичен към малки количества от предното меляно зърно. 
 Ще ви се получи сивкаво едро брашно и не го мъчете: по-дребно не може да стане, пък и не е нужно. Изсипвате всичкото в супената купа. После взимате от пакет захар само 70 гр., за да го сложите в купата. Разбърквате леко в купата. После наливате на части и по малко 140 мл вода и ви се получава мътилка с вода. Предлагам да се спрем на начин микровлнова. Гледате колко вата ви е тя, обикновено е 750 или 850, но има и 1 000 вата, а има и копче при някои показващо различни степени (за течно, за месо и т.н., та най-добре да вземете предпоследната висока степен). Трябва първия път да пробвате какво време точно трябва, но при 850 вата е минутка и 40 секунди. При 1000 вата е минутка и 30 секунди. Обче при 750 ще да е 1 минута и 45 секунди или зависи даже от дълбочината на купата. После бъркате добре с вилицата с повдигане от дъно нагоре. Но това не е всичко. След около 2 минути отново слагате в микровълновата, но този път за 1 минутка и още може 20-30 секунди, после пак се бърка. По-добре да е повече готвено "тестото", отколкото сурово. Изключвате печката даже от контакта и вадите купата пак с ръкавици или прегъната кърпа. Бърка се до леко охлаждане. Изпилявате върху дъската и с ножа оформяте 2 опашки или наричайте ги редички, може 2 шнурчета. Режете едното на равни части и на толкова и другото (при горепосоченото количество излизат 8 дайфуку, т.е. на шнурче по 4). Свиват се на топчета и се слага на едната ви длан и се протиска с на другата ръка пръстите (не се дърпа като мекица, защото би се скъсало самото "тесто"). Вътре се пъхва колкото  бобено и половина зрънце сладко и се завива не като руло а с малко прищипване на срещуположни краища многократно, може леко да се оваля върху чиния. 
 Тези сладки не се прибират в хладилник, защото там се втвърдяват (освен ако не правите сладоледено мочи), а се държат върху чиния под похлупак (купа) на стайна температура.
 (При парено готвене са ви нужни 20-25 минути за инокс купа, като се бърка на няколко пъти въпросното "тесто", а етап завиване е същият като при микровълновата.)