Тази вечер ти си хубав, очите ми са зелени. Тръгна си. Най-накрая. Нямаше разговор и нямаше любов.

 Греховете, които те отлъчиха от орбитата ми, не ми помогнаха, затова пък липсата на какъвто и да е признак на интерес те погуби. Нямам право да плача, силата е с мен, защото аз те пропъдих, защото не тръгнах първи.

 Шест са нещата които не харесвам , седем са тези твои природности които ме вбесяват.

 Винаги е по-лесно да тръгнеш, гневът е достатъчно силен тласък, няма нужда от усилие, напрежение.

 Гордостта ми е завидна - вменявам скромност и тишина. Обичам да мълча, което ми дава времето да преценям, да обмислям...в детайли. Гордостта е най-съкровенната ми тайна, няма човек който да ме определи като горделив, напротив. Тя е огнището, което разпалва самоунищожителните искри. Майката хранителка.

 Нося тъмни очила, когато бях по-неопитен в овладяването на гордостта си, се срамувах от тях, скриват очите ми,арогантният поглед, натрапчивият, изпитващ поглед. Ти си сноб- казват ми. Очите  не са огледало на душата ми, те са параван. Защитен механизъм и средство за нападение. Оръжие.  Това е първото което искам да забележите в мен, очите.

 Те са топли, когато съм сам ; дори в огледалото се връща онзи , зеленият им цвят- завистта...

 Има ли „бели лъжи”, има ли лъжи, които са оправдани ; добронамереността им е измамна , както и цветът на погледът ми. Преструвка. Оправдание на слабостта.

 Наистина те няма .... и в другата стая те няма...няма те и в телефона ми. Кога си тръгна, какво ти сторих, защо не ме остави тук и сега, както съм от години, с теб?

 Преди една година – голямата лъжа, истинската лъжа , началото и краят в една лъжа. Направих го и ти казах. Излъгах те, лъжех те само няколко месеца. Ти остана с мен през цялото време...исках да си тръгнеш...да изпитам цялата лъжа. Исках да ме връхлети , да има последствия , от които след време щях да разказвам като препятсвия в развитието ми , като достойно представил се воин. Щях да се накича с всичките пагони на изневярата , на предателството , на лъжата. С гордост щях да разказвам колко достойно си се държал.

 Пожертва всичко за да ме имаш до себе си...и до сега те виня. Забрави, че аз съм с теб да те наранявам , да се подхранвам със страданието ти. И тогава и сега не те спрях.

 Очите ми – ненаситни , желаещи , копнеещи; устата ми зелена...

  Тази година представлението се повтори. Месеците се повториха. Обстоятелствата , пространството. Не знаеш , още нищо не знаеш. Тръгна си преди края на първо действие , не изчака антракт. И цигара не изпушихме заедно тази вечер. Дъхът ми е зелен и зелени са очите ми.

 Убивай ме нежно – най-жестокото заглавие. Избрах го за твоята история. Убивах те , нежно, с любов, година след година. Три години. Ръцете ми са красиви , с дълги , творчески пръсти. Кожата ми е нежна. Убивах те нежно в прегръдките си. Искаш още и още...гушни ме , мило..... Ръцете ми треперят , жадни са , изгубиха плътността ти. Всичко в тялото ми е нежно и пагубно. Аз лежа...а вие мои мили жертви – обслужвайте ме както искате. Не искам да ви пипам....

 Близките ми казват колко добре изглеждам , колко не съм се променил , как съм се съхранил... Нямам скрит портрет , но имам една мъртва душа за продан....

 Харесва ми да замъглявам съзнанието си , всевъзможни са начините. Мъглата им забулва добродетелтта и всичко е все едно. Който и път да поемеш няма грешен. Представям си, замъглени образи , подвластни образи , бледи тленни същества. Те са в мен и около мен , така както аз искам. Единствено сърцето ми е  водещо в плановете си и границите се размиват...в мъглата всичко е едно и също.

 Когато пътуваш някъде , когато те няма дори само за един час , това е моят час , моят ден , моята седмица. И свободата се изправя непозната и близка , прелъстителна и горчива ; крайна и всемогъща. Вратата се отваря – господин несъвършен , заповядайте, разполагайте с мен както ви е приятно...Вратата се отваря – заповядайте господин еди кой си несъвършен, аз съм на ваше разположение. Елате, влезте аз съм ваш....

 Ръцете ли са тези, които владеят емоциите, очите ли предизвикват желанието, краката сами ме водят към спалнята. Леглото ни е общо. Толкова тела  му принадлежат.

 Устата ми хубава, очите ми зелени.

 Събличайте се, нямам много време, следващият гост е вината и угризенията малко след нея. Лъжата е мой верен съюзник, колко мило че е тук.

 Всичко е..., както беше, когато беше тук, така и ще остане, до кога ли?

 Седем са вратите през които минавам, и седем са чудесата които сътворявам. Когато искам ги затварям, за теб, за другия, за следващия. Седем е магическо число. През 2006 навършвам 27 години. Седем е сбор от 3 и 4. Ти си роден на 7ми.

 Седем неща са мерзост за душата на  Господа: надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бързо тичат да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа и оня, който сее раздори между братя.(Притчи 6:16-19)

Седемте смъртни гряха:                            

Гняв
Алчност
Завист
Лакомия
Похот

Високомерие
Леност