Свободна енергия

Уникалните открития и изобретения на Тесла биха могли да предизвикат истинска революция, ако на учения не му бяха попречили човешкият скептицизъм и черногледство. Поне така твърдят изследователите на Тесла, които смятат, че той е бил на път да изобрети прословутия вечен двигател. Това се случило през 1931 г., когато Никола Тесла направил демонстрация пред публика на загадъчен автомобил. За експеримента стандартният двигател с вътрешно горене на един автомобил бил отстранен и вместо него бил поставен електродвигател с мощност 80 конски сили и 1800 оборота в минута. И до ден днешен обаче не е ясно откъде идвала енергията, която осигурявала на двигателя променлив ток. Известно е, че преди определения за експеримента момент Тесла купил от местен магазин 12 електронни лампи, малко проводници, шепа различни по цвят резистори и събрал всичко това в кутийка с дължина 60 см, широчина 30 см и височина 15 см. От нея стърчал и някакъв странен лост с дължина 7.5 см. След това Тесла поставил кутийката отзад на седалката на водача, след което хванал лоста и обявил на изненаданата публика: "Сега вече имаме енергия". Резултатът бил потресаващ: ученият карал машината цяла седмица без друг двигател или източник на захранване, при това развивайки скорост до 150 км/час. Освен това транспортното средство притежавало по-добри характеристики от останалите автомобили с мотори с вътрешно горене. Ако този експеримент беше приет радушно, навярно днес вече щяхме да се возим в автомобили с вечни двигатели. За съжаление нямаме този късмет. Смаяни от това, което видели при опита на Тесла, хората започнали да говорят за “нечиста сила” и магия, което много обидило изобретателя. Сърдит от реакцията на народа, той извадил тайнствената кутийка от автомобила и се върнал обратно в своята лаборатория в Ню Йорк. Огромна загуба е, че тайната на тази кутийка не е разгадана и до сега.

Предполага се, че кутията на Тесла(същата коята монтирал в електромобила си) е съдържала осцилатор свързан с диполна антена, която излъчвала вълни, на които половината им дължина е по-дълга от самата кутия. Те се отразявали от стените й(метални, но може и с мрежа от проводници - отражателна решетка) и се скъсявали (като стоящи вълни) по квантовата механика и енергията им се увеличала заедно със честотата и са се приемали от друга антена за увеличената честота където се е получавал високочестотен ток, който може да е бил изправян с токоизправител. Това може да се обясни и с принципа на неопределеност на Хайзенберг като при уверичаването на пространствената определеност - пространството в което е ограничена вълната частица се увеличава пропорционално импулса й и съответно енергията й.

За конкретната схема може само да се гадае.