- Щастието си е една майсторска борба с болката или вродено безболково състояние, което никак не е за завиждане.Докъде ли щеше да стигне монологът й? В последните петнайсетина минути беше точно такъв. Нито една тема не спря вниманието й - изстрелваше ги като билярдни топки с пискливото си : "Стига си ми говорил за това, де! Писнало ми е да ми говорят за работа!" . Какво, по дяволите, толкова пространно работеше? Имаше чувството, че ще се промуши през корема му и ще излезе през гърба като счупена пружина от лъскав метал. Без звук, без пукане на прешлени... да, дори без кръв по себе си. Щеше да се изсмее отзад: "Нямаш болка! Нямаш болка! Дръвник!". С лекотата, с която изпи кафето си на екс, но не се чувстваше на празна маса, можеше да стои още часове така. По това приличаше на всичките му познати жени. Всяка сутрин имаше ритуал. Седейки на тоалетната чиния, много често държеше краката си в леген със соли и никога не успя да прочете повече от две страници от коя да е книга. Понеже банята и тоалетната бяха общи влизаше направо под душа. Използваше само пяна за бръснене, защото можеше да я нанася докато се къпе. Пазеше главата си и стопляше бръсначката в шепата си под стичащата се гореща вода. За да бъде едно бръснене добро трябва и ножчето, и бузите да са затоплени. Обхождаше почти по памет лицето си, постоянно почиствайки от запотяване огледалото с ръка. По-късно, като се разнесеше парата дообираше останалите косъмчета с друга самобръсначка, еднодневка. Почти по закон - като се изхабеше еднодневката и мишниците му започваха да се забелязват. Тогава обръсваше и тях, и я изхвърляше. Предпочиташе това да стане с крем и четка. Ако не изстудеше докрай водата измиваше и зъбите си под душа. В останалите случаи го правеше мокър и зъзнещ. После излизаше с халата и книгата в ръка. Всяка сутрин. Точно двайсет минути. Повечето от книгите му бяха бухнали като юфка от ритуала.Тази жена би влязла поне три пъти за тези минути, без стеснение, че се пъха в нещо съвсем негово. Не се съмняваше. Би рязала парата на неугледни порции с идиотския си тънък глас. Би роптала срещу общите - тоалетна и баня. Такива се оправят отлично в отделни помещения. Дали са по-нечистоплътни от другите? Не се беше замислял.Огледа бедрата и задникът й. Чудесни. За годините й, може би само гърдите й се бяха смалили малко. Виждаше ги през блузата. Малки ареоли, набръчкали рехавата ликра отгоре и зърна с по-широка завършваща част. Като гъби, колкото и клиширано да му звучеше. Сто процента крещеше при секс и хапеше. За драскането не можеше да бъде сигурен. Той имаше месест език и няколко пъти почти чуваше късането на папили от него в леко раздалечени предни зъби, точно като нейните. Сълзите се смесваха с обидата, че го правеха без да изпитват удоволствие от това. Опияняваше ги постоянното копане на ями, в които се всмукват всички, за да залеят с нужното внимание "мамичка" или "жената", както дойде. Страдаха от стотици, неизвестни на света симптоми и бяха безкрайно влюбени в съпрузите си. Продължаваха да го повтарят като мантра, дори и голи. Останалият свят се беше създал, за да пречи на великите им реализации. Не обичаха нетрадиционни подходи в правенето на любов, издебваха когато си напълно облечен и ще тръгваш, за да изплачат : "Ей, не можем ли да изпушим по една цигара поне? Ужасен си!"Харесваше жени, които му носеха усещането на дълго облизване на солена потна длан. С тази, не му беше солено. Плашеше го. И, може би, това беше достатъчно да си тръгне с нея и да се остави да си отхапе частица от него.Щастието си е една майсторска борба с болката.