Рационалност и Свръхрационалност

или за неприложимостта на чистата рационалност в човешкия живот

1.    Дефиниции
Деф. Рационалността е качество, свързано с използване на валидни и състоятелни логически аргументи на изказваните тези, както и с използването на вероятностни аргументи с добре оценена вероятност.
Деф. Валиден логически аргумент е верен логически аргумент спрямо предпоставките на тезата – „Ако приемем, че...”, оттам следва „...”
Пример:
Ако слънцето свети през нощта, то тя ще е светла като ден – вярно спрямо предпоставката.
Деф. Състоятелен логически аргумент е валиден логически аргумент, отразяващ реалността, т.е. с верни предпоставки.
Пример:
Ако атиняните са гърци и спартанците са гърци, това все още не означава, че всички гърци са или атиняни или спартанци – вярно спрямо реалността.
Деф. Добре оценена вероятност е вероятност, която или е точно оценена (шансът да се падне шестица от тотото 6 от 49 е едно към 13 000 000) или е между достатъчно точни горни и долни граници, за да бъде използвана като аргумент в контекста на множеството от други аргументи, т.е. неопределеността не изменя крайния извод на разсъжденията.
Пример:
Лошо оценена вероятност – динозаврите или са оцелели, или не, следователно вероятността да са живи е 50%
Добре оценена вероятност – вероятността да бъдеш ударен два пъти от мълния е приблизително нулева (1 към милион най - много).

Деф. Свръхрационалността е приложение на рационалността в реални условия, при което е взета под внимание възможната ирационалност на другите хора, т.е. не е рационалност в изолация от поведенческите модели.
Обяснение:
Ако рационалността не взима предвид рационалността или ирационалността на другите индивиди  в комуникационния / взаимо-действения процес, то свръхрационалността включва в себе си моделиране на тяхната (и)рационалност. По този начин, ако един съвършено рационален човек изкаже логически валиден и състоятелен аргумент, който предизвиква бурна ирационална реакция сред останалите и ефектът от него е нарушаване на взаимодействието, то свръхрационалният човек ще има впредвид възможните ефекти от този аргумент при неговото съставяне и социализация, за да доведе до желаната екстърнализация (т.е. ще съобрази как да представи тезата си, така че да избегне бурната реакция, да бъде разбран и да предизвика желаната реакция от слушателите).

2.    Примери за границите на рационалността и приложението на свръхрационалността.

а) Класически пример е т.нар. „Затворническа дилема” от математическа теория на игрите:
Условие:
Двама затворници, участници в общо престъпление са заловени, но липсата на доказателства прави невъзможно осъждането им на дълъг срок без някой от тях да проговори. Говори се отделно с всеки от тях и им се излагат следните условия:
i)    Ако единият предаде другия, а другият си мълчи, първият ще излезе свободен, а вторият ще лежи 10 години.
ii)    Ако двамата се предадат взаимно, ще лежат по 5 години.
iii)    И двамата получават уверения, че другият няма да знае за решението му преди оповестяване на присъдите.
iv)    Ако никой не предаде другия, и двамата ще получат минимални присъди от 6 месеца (това не им се казва, но те го знаят).

Резултат:
Резултатът при съвършено рационални затворници е, че всеки от тях предава другия.
Причината е следната: Всеки от тях пресмята, че ако не предаде другия, то или ще лежи 6 месеца (ако и другият не го предаде) или 10 години (ако другият го предаде), докато ако той сам предаде съучастника си, или ще получи 0 години (ако другият го предаде), или ще получи най – много 5 години. Така затворникът получава, че и в двата случая ще получи по – малка присъда, ако предаде съучастника си (0 вместо 6 месеца в добрия случай и 5 вместо 10 години в лошия случай).
Това е класически провал на съвършената рационалност в отсъствие на модели на рационалността на взаимодействащите индивиди. Причината за такова действие е, че никой от двамата затворници не знае как мисли другият и, че няма допълнителни условия (ефект върху затворническата репутация, етика и т.н.), които да променят аргументацията.

б) Пример за успех на свръхрационалността
Класически пример за реалното приложение на свръхрационалността е т.нар. ядрено въздържане. То формира задача, подобна на затворническата дилема, при която и САЩ и Русия имат рационална причина да ударят превантивно (за да минимизират своите жертви), но не го правят. Това е защото имат взаимно познание за модела на рационалност, притежавана от управляващите им структури. Ядреният арсенал на едната страна е спирачка за използването на ядрения арсенал на другата. Подобно неустойчиво равновесие се формира благодарение на споделената етика (код на поведение на индивидите), която позволява да се преодолеят провалите на рационалния процес. Тази етика е резултат от осъзнаването на евентуалните вреди и ползи от перфектната рационалност, което предполага, че процесът на осъзнаване сам по себе си е свръхрационален.
в) Реален пример за неуспех на чистата рационалност:
В дадена фирма „А” се изгражда стена между две групи от работещи, за да се подпомогне техния фокус върху работата чрез взаимна изолация от смущенията на другата група. Стената се построява с вградена врата в нея, но тази врата стои заключена, като ключът е у шефа на едната група, който преценява кога и как да се използва вратата (стандартно тя е заключена).
Мотивите за подобно действие са съвършенно рационални – шефът не иска да има смущения, но все пак трябва да има начин да се преминава между помещенията в случай на извънредна нужда.
Ефектът от действието обаче е предимно негативен, тъй като в контекста на етиката между колегите от групите, този жест на заключената врата има лоша символика и представлява ирационално послание „Построихме стена, сложихме врата, само и само, за да имаме възможността да ви я заключим”. Рационален акт, който не отчита етиката и по принцип взаимодействията с другите индивиди, е асоциален и с ефект на ирационално действие.

3.    Заключение.
Фундаменталният провал на чистата рационалност във взаимоотношенията между хората е причина за създаване на етика, като набор от правила за поведение, които да подържат неустойчивото равновесие на кооперативното им поведение. Причината не е в това, че хората по природа не са чисто рационални същества – те не са чисто рационални същества, защото нямат взаимна полза от това. Малцината индивиди, пренебрегващи етиката са тези, които не признават взаимната полза и тяхната чиста рационалност ги прави асоциални – т.нар. социопати.

Извод:
Представеният материал има за цел да покаже ограниченията на рационалния процес при взаимоотношенията между индивидите и да наблегне на фундаменталното преимущество на свръхрационалността, изразяваща се в осъзнатата необходимост от кооперация между тях за разгледаните примери.