Образованието, образованието! Удивително е, как още не сме разбрали що е това нещо! Супер удивително е, че още не знаем почти нищо за задължителното,  доминиращо живота на нашите деца поне от 6-тата до 14-тата им година!?

    И какво е задължително за всяко българско дете до 14-тата му година? Ходенето на училище? И с какво това му помага да расте пълноценно и ведро? ...?! Дори да успеем да намерим някакъв смислен отговор на последния въпрос, ще сме изминали само половината от пътя до пълното разбиране на образованието. Ще ни остава частта за ползите за обществото и човечеството изобщо. До този момент ние за тези работи не сме се замисляли и не ги знаем^[1]. Говорим повече за организацията и финансирането на образованието, отколкото за ученето и научаването - допълнителните знания и умения, което образованието би трябвало да дава.

    И така, от нас се изисква да пращаме децата си на училище без обаче да знаем защо и какви са ползите от това. Правим го по инерция – понеже така правят всички. ...!? Ние, хората на България, българското общество, още не сме отговорили изчерпателно и ясно на основния въпрос „Кои са целите на образованието?”, а то е задължително в тези бурни времена. Задължително е да знаем накъде отиваме и накъде бутаме децата си ежедневно, но не го знаем! (И може би и затова сме именно там, където сме?!) А децата ни се подчиняват все по-малко и по-малко.

    Всъщност, кое ни кара да мислим, че имаме право ние, възрастните, а не те? Кое ни кара да се възмущаваме от факта, че други 14.000 момчета и момичета са изоставили училището миналата година? Защо близо 14.000 семейства са счели ученето за безсмислено (аз на тезата за „непосилното” не вярвам)? Къде е причината? Пита ли ги изобщо някой? .. А да, статистиката ... - „семейни” били причините ... Но защо „семейните причини” са предпочитани пред училището? Ето това наистина никой никого не е питал, нито пък някой е питал „безотговорните родители” какви мислят, че са ползите от ходенето на училище за малките.

    Едно е сигурно, наказанията - глобите, отнемането на децата от „нехайните” родители - сами не ще върнат малките в училище. Негативните стимули не са работели никога, а и държавата със сигурност ще е много лоша мащеха, както го е доказвала многократно. Освен това по настоящем България не разполага с механизми и структури за отглеждане на „отдалечени от родителите им деца”. Може пък да е дошло времето да ги създадем, но това трябва да стане далеч преди въвеждането на такава най-крайна санкция.

    Нещата, които ще върнат децата в училище, са други. Това са:

• убедеността на родителите и общностите, към които се числят, че то е полезно не заради безплатните си кифли, ами за пълноценното развитие на децата им, и

• желанието на малките – радостта от великолепните ежедневни открития и научаването на куп полезни неща.

    Обществото ни и всичките му обособени общности, ние(!) първо трябва да сме убедени, че има смисъл. Когато сме сигурни, че, пращайки децата си на училище, им правим добро; че там живеят ведри и растат силни, че учителите са Учители, че ученето развива естествените им заложби, вместо да ги убива! Тогава да! Тогава и деца и родители ще сме щастливи и през ум не ще ни мине да изоставим училището. Тогава да! ... А до тогава?

[1]  За всички ни е ясно, че писането, четенето и математиката отдавна вече не изчерпват темата.

Още по темата в "Новото образование" в www.probujdane.com