avatar

Размисли за самотата

Снощи ми хрумна нещо. Нещо, което до сега не бях осъзнавала... Разбрах защо понякога когато има хора, които обичам и които успяват да ме правят щастлива край мен, пак се чувствам самотна... Представете си сърцето ми като пита мед с малките кутийки вътре. Някои кутийки са мънички, други по-големи - в тях живеят пчелички (хората, които обичам). Има и една много голяма кутийка, в която живее пчелата-майка. Когато килийките са празни, значи пчеличките, които живеят в тях са отлетели по някаква причина от мен... Колкото повече пълни килийки има, толкова по-добре! Когато килийките са празни, аз съм самотна... Само че понякога може само една-две килийки да са празни и да ми е самотно... Понякога просто имам нужда от определен човек да е до мен за да не ми е самотно. И понякога, когато него го няма, колкото и да са пълни килийките аз съм самотна... Понякога само една-две килийки може да са пълин, но да се чувствам добре, на място... Сега килийките са почти изцяло празни... И онази най-голямата килийка е празна... И това ме прави самотна...