Днес беше много топъл и задушлив ден. Направо съм капнала от работата.Петите ме болят и се чувствам все едно са ме били цял ден…, но иначе съм добре:)). Скапвам се от работа 8 часа, а понякога и повече, върша си работата съвестно и накрая очаквам хубава заплата! А то какво излиза? Никoй не може да познае колко пише в първия ми чек. Е и цял ден да се тръшкаш няма да отгатнеш.Еми да….като си платих квартирата за две седмици(парите ми се удържат направо от заплатата) и на чека ми пишеше само 0,50 цента:)) ХИХИХИ смешка а? Ама то направо е тъжно и изобщо не си мислете че се бъзикам. Даже сега ме е срам да ида да си осребря чека. В големите магазини ми казаха че осребряват, но за услугата взимали 2 долара :))), да, определено си е за смях. Ами ще си ми остане за спомен. Даже в рамка ще си го сложа. Ама дано да  е само сега така. Ама все пак началото не беше добро.

Но не се оплаквам. Ще се оправя някак си. Все пак за сега си прекарвам добре. Бяхме в съседния град и на една полянка имаше много насядали хора и слушаха някаква военна група как свири. Не беше лошо. Хапнахме си сладолед и се запознахме с много американци. Беше нещо като нашите панаири тук. И хубавото е,че хората тук са много мили и никой не го е грижа ти как си облечен и как играеш и след това никой не те осъжда. Много се забавлявахме. Е то това беше само до 10 часа, но после отидохме на плажа. Плажа тук много прилича на нашия, но разликата е в пясъка. Тук е много ситен и бял като сняг. Понамокрихме си крачетата и след това се прибрахме и веднага си легнахме да спят. Абе съседнияград беше близо, но ние бяхме с кола. Една американка or работата реси, че е добре да се поразходим и така се случи това излизане. Ами то тук всеки си има кола. Ако няма значи е никой. Може магазина да им е на 200 метра, но те ходят с кола. На колежката колата беше 40 годишна, но все още си я биваше. На магистралата даже дигна 100 мили, а това се равнява, мисля, на 180 км. Да, тозиден си прекарах добре, но не ме питайте за следващия. Бях капнала. Бърках постоянно поръчките и към 8-мия час направо припадах.

Ами това си прайкаме ние тук. Работа, спане, ядене(ако имаме време) и ако имаме възможност и забавления. Даже нямам време да си изпера дрехите. То тук и легени няма. Но ний винаги ще измислим нещо. Запушваме мивката и я пълним до отгоре и давай…., проблема беше, че нямахме простор. Но и това си направихме. Пред хотела има две пълни и опънахме едно въже, което разплетохме от една въжена ограда. Абе все пак сме българи. Ний всичко знаем и всичко можем :)). И сега поне като изперем има къде да си закачим гащите, ама тоз простор е само от два дни та не знам дали няма скоро да ни направят забележка. Абе каквото е такова. А пък и съм намислила да ходя на пералня в четвъртък, че тогава ми е почивния ден. Амапустата пералния далече та ще трябва да си нося прането 2 мили:(( на отиване и две на връщане.

Ама стига вече за мръсното ми пране. Остават ми само 10 минутки и искам да пожелая на всички много късмет и успехи, на приятелите ми пращам много поздрави(ти щом четеш това значи си приятел:))), целувки и всичко най-хубаво, а на сестра ми да внимава в картинката, че как си е сега 5 месеца сама в къщи да не вземе да ми прави всяка вечер купони!! Само веднаж на седмица:))).