Симптоматично е, че много от нас понастоящем са загубили вкус към живота. Даже при осигурените и на вид заможни хора възниква усещане за неувереност в утрешния ден, усещане за безсмисленост на случващото се. Опустошеност, скръб и отчаяние – тези нерадостни чувства, често водят към това, че човек прибягва до помощта на транквилантите, на наркотиците или стига до „нещо по-тежко”. Но всичко това носи временно успокояване и заместващо напълване.
В началото на миналия век, видния руски учен академик В. И. Вернадски забеляза негативните последствия на научно-техническия прогрес и предупреждава, че в случай на неправилно използване, постиженията на науката могат да доведат човечеството до самоунищожаване. Обаче, той беше убеден, че природата не може да създаде сила враждебна на самата себе си.
Може, много даже! Издевателството на човека над природата достигна такива мащаби, че природата започна да предприема ответни мерки, както на макроравнище (изменение на климата, стихийни бедствия), така и на микроравнище (опасни мутации на микроорганизми). В този конфликт са въвлечени всички стадии на развитие на природата: нежива, растителна и животинска, и на това вече е невъзможно да затворим очи.

Справка: Крупните фармацевтични компании в света вече няколко години произвеждат антидепресанти за животни. Компанията Eli Lilly доставя на американския пазар антидепресанта за кучета Reconcile във вид на храна с вкус на говеждо.

Представителят на Британския Кралски колеж ветиринарният хирург Ромейн Пици (вестник Telegraph) заявява, че регулярно предписва на животните антидепресанта „Прозак”, поначало предназначен за лекуване на хора.
На конференции или просто беседвайки с колеги, ветеринарните лекари обсъждат насъщния днес проблем – как да лекуват депресивните състояния на животните. Болшинството ветеринарни лекари имат сходно мнение: днес, за да се излекува куче, е необходимо да се изясни, от какво страда неговия стопанин. Да и лекарствата, които се дават на животни е по-добре да бъдат тези, които добре помагат и на техните стопани.
Затова доктор Мерисол Перес, практикуващ в Сантяго, предписва на страдащите от душевни разстройства животни „човешка” микстура приготвена от него. Тя е приготвена на основата на целебни треви и обикновено бренди. Той отбелязва, че „по такъв начин е излекувал и много други животни, сред които зайци, птици, костенурки, кокошки и даже коне”. Доктора, все пак подчертава, че микстурата помага особено добре, когато хората и техните питомци приемат лекарството едновременно.
За българите и лекуващите ги лекари, примерите за лекуване на животни, посочени по-горе звучат фантастично. Но това е факт!

Преди десет години за такъв подход при лечението на животни не би могло да се говори въобще в света, а не само в България.

В последно време нито играта, нито храната, нито общуването спасяват животните от депресия (както е и при хората). При развиващата се депресия те изкълвават перата си, нанасят си различни телесни повреди (при хората – тероризъм, насилие, наркотици и т.н.). Пухкавия глезльо разполага с гарантиран диван за лежане и дълбока паница, пълна с лакомства, които не трябва да набавя самостоятелно. Струва ни се, че нещо не му достига? Някой се усмихва: „Я го виж ти него, плачи!” Той не плачи, а сигнализира.
Това, което наблюдаваме сега, което най-ярко се проявява във взаимоотношенията „човек – животно”, води до разбирането, че когато ние нравствено, егоистично се спускаме, с нас се „спуска” и целият свят: неживия, растителния и животински.
Великите кабалисти в своите книги са писали, че към края на ХХ век човечеството ще достигне състояние на максимално развит егоизъм и максимално разочарование. Тогава, както се твърди в книгата „Зоар”, ше настъпи време за разкриване пред човечеството на каббала, като научна методика за достигане на подобие с природата.
Професорите от старата школа ни учиха, че мъдрец не е този, който е способен първи да види случващото се, а този, който може навреме да предприеме мерки. Съществува невесела лекарска шега, че най-добрия диагностик е паталогоанатома, но има и основен принцип в медицината – профилактиката. Ако човек вече разбира, какъв е източника на неговите беди, му се предоставя възможност да поеме властта над законите за развитие и да престане да страда.
Егоизмът стана фактор за дисбаланс, но това не значи, че той подлежи на премахване, нужно е да се внесе само коректив в начина на негово прилагане. Силата на егоизма, това е забележителна сила. Благодарение на тази сила ние се развивахме до сега и благодарение на нея ние ще достигнем съвършенство. Именно тя ни тласка напред и прави възможно развитието, което няма граници. Без него ние нямаше да приемем формата на човешко общество и нямаше да се отделим качествено от животинския свят.

Както е написано: „Казано е от Твореца: „Аз създадох егоизма като зло, и ви дадох кабала, като методика за неговото поправяне чрез светлина, действаща на изучаващия я. Тя ви повдига и с вас целия свят от егоистичното ниво до Моето ниво на отдаване, любов и съвършенство!”

Да пожалим животните, себе си, нашето потомство… или?

http://www.kabbalah.info/bulg