Не искам да коментирам нищо в историята, която следва. Само ще спомена, че е съвсем истинска и е написана от един мой приятел.
Двама Близнака (мъж и жена от тази зодия) се запознали в нета. Срещнали се. Допаднали си емоционално. Тя била разделена с мъжа си от 3 години, но нямали подписан развод. А момчето дет' се запознало с нея било просто ергенче... В началото не му правело чак такова впечатления, че била пушачка, че хвърля боклуците си на земята, че има беден речник. Защо? Защото решил, че това, че е откачена, колкото него и е навита за правене на луди неща е достатъчно, за да има дори дълготрайна връзка. И ето минали се два месеца през, които те дори успели да правят само или цели два пъти секс. Тя казала, че е със спирала и това насърчило момъка да не ползва кондом, а и тя така предпочитала. Но ето, че на момчето някой неща в нея много започнали да го дразнят и решил, че няма да я бъде тази - да се заробва с тази жена - па решил да й го каже. Тя също имала да му казва НЕЩО, но това, което той й сервирал, ЧЕ ВЕЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ДА ИМА ДЪЛГОТРАЙНА ВРЪЗКА С НЕЯ - я разубедило да му сподели, че тя е бременна.
Най- често те се срещали в Кю-то. И именно там той с 300 зора успял да измъкне от нея, че тя вече решила да го роди и истинския му баща никога да не го види! Защото според нея той не го заслужава. Защото той й е причинил такава болка, казвайки й, ЧЕ ВЕЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ДА ИМА ДЪЛГОТРАЙНА ВРЪЗКА С НЕЯ.
Кой е безотговорния баща - АЗ СЪМ!
Реално потвърждение от лекар за бремеността няма. Но едва ли жена, раждала два пъти - няма да разпознае симптомите...
Хм, май историята ще се повтори. И аз израстнах без баща, от когото много имах нужда и когото и сега обичам. Но други неща ги разделиха с майка ми. Родителските разбирания (на родителите на майка ми) за това как е правилно да се живее, морали разни и т.н.
Какво ми каза един приятел адвокат. "Твойта бивша приятелка по документ се води женена и в този случай, детето автоматично ще бъде записано с баща "бившия" й съпруг".
1. Бившия се отказва от бащинство. Аз поисквам ДНК проба и ми се признава бащинство. Добър вариант.
2. Бившия не възразява да е баща и аз го ду*ам!
3. Други варианти , в които аз го ду*ам!
Аз ли к'во искам - със сигурност не искам детето да живее, далече от Баща. Дори и това да не съм аз...
А защо го пиша. Де да знам. За някакъв коментар може би, а и за да кажа, че дори и да има една жена спирала - тя пак можело да забременее. Според медицинската статистика от 1000 жени - 2 забременяват, въпреки спиралата! Аз не знаех това или слабо ме е вълнувало...
Горното написах през октомври, а от тук надолу го написах сега през февруари 2007г.
И ето какво се случи за изминалите 4 месеца.
Ами между мен и вероятната бременна - почти нищо.
А между мен и едно ново момиче - много неща...
В смисъл, че това момиче , с което се запознах 2 часа след последната ми среща с предполагаемата бременна е дама на моето сърце. Тя знае за моя случай с бившето ми гадже. Аз предложих брак на новото момиче и дори вече си записахме час в Ритуалната зала...
Със старото гадже от 05 октомври'06 до сега се опитвах да се свържа 4 пъти. Уж под предлог да ми върне GSM апарата, с който й услужих за временно ползване от синът й. Тя за друго, за разговор - не би и дошла ....
И така и четирите пъти по телефона изказа някаква причина, с която искаше да ми каже, че е заета в предложения от мен ден за среща...
Споделих това с бъдещата си съпруга, а реакцията й: "Ти добре ли си? Защо я търсиш изобщо?" - един вид - квот' било , било....
Пак след раздялата ми с Старото гадже - в едни от кратките ни диалози в Кю-то - тя ми каза: "Аз никога не съм ти потвърждавала, че съм със спирала в момента"
Иди и разбирай - за кое да й вярвам.
А при вторият ни и последен сексуален контакт - тя ми каза: "Ако зачена въпреки всичко (демек предполагаемата спирала) - да знаеш, че няма да те тормоза да ти искам помощи за детето".
Като бях казал тази реплика на бъдещата си съпруга - тя ме попита:
"И на теб не ти ли светна тогава, че тя е без спирала? .... Според мен тя е знаела какво прави от самото начало и е искала да те върже с детето ви"
Все още се боря вътре в себе си, между:
1. Бащински дълг - реално или измислено понятие е това
2. Да забравя ли какво съм имал със старото гадже завинаги
или и аз незнам кво...
Към Дарла:
Здрасти Дарла!Ами ако искаш коментирай, ако искаш си вади изводи.
Аз нямам нищо против. А изводи може би няма какви да си вадиш.
Може би си преживяла повече от мен и нещата са ти очевадно ясни.
Една приятелка ми каза, че за пореден път се убеждава, че ние мъжете сме мислели с не с горната, а с долната си глава.... По повод на мойта ситуация...
Към Гаргичка:
Здравей :)
Цитат:
да си има детенце и ти да не й се бъркаш? Или е искала "да те върже"?На мен също не ми е ясно. Много пъти , докато бяхме заедно, казваше, че дете да ражда сега не й е в плановете. Друг път казваше, че нейните две и на мен да ми роди 2 – да ги направим 4. Но вероятно се е майтапила. А имаше и желание 2007г. Да ходи в Гърция на гурбет – пак 1 дете й обърква работата. Но за аборт не пожела да се споменава.„Като се е случило да забременея – какво да направя сега” – тва са нейни думи...Веднъж й писах в кю-то, че така ще я стегне с финансиите нещата, че сега едва се справя с 2 почти сама, че кво остава като дойде и трето. „Помисли само – ще вземеш да го оставиш в майчин дом” – и тя се засегна.... „Аз никога няма да направя такова нещо” – беше отговора й.„кой знае какво ще се случи в бъдещето ... може пък да може да му помогнеш с нещо. И може и това нещо никак да не е малко.”
Да. Това е добро успокоение. Благодаря ти!
Към Шугун:
Здравей, Шугун!
„Защо ли не иска да те види тази жена? Дали пък, защото не е бременна? А цялата работа е, за да те тормози (накаже)?”
И хората, които разсъждават като теб ( които са запознати с моята история... ) също не са малко! Възможно е.Аз както казах и преди... Още в първия месец след раздялата ми с старото гадже исках, ако е бременна – да стане така, че детето да бъде официално признато, че аз съм му баща. И се информирах какви кръвни проби се правят и по какъв начин. Но сега с бъдещата си съпруга – вече ми идва друг акъл и като че ли не се напъвам толкова за признаването на детето за мое... Каквото и да стане – от отговорност не мисля да бягам...
Благодаря за коментарите ...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!