Здравейте в работния понеделник, който аз отработих вчера, макар че съм учителка. Но понеже не съм в Бг, не ви касае програмата ми и разместването й. 
 Но ще ви кажа какво научих за интересно животно, грижейки се за него един ден и понеже не е лесно и евтино да се добереш до него, четете моя разказ. Става въпрос за мечката панда, която не е съвсем мечка, но прилича на такава. И вместо да ви занимавам с това колко е широка, висока и обемна (най-вече, защото от козина не се вижда тлъсто или пухкаво има), ще ви кажа какво му давахме на това игриво и лениво животно. Ще ви кажа какво е накарало хората да му правят паркове и да държат целия му "мечи" род в тях. Макар че е възможно и пускане в природата под наблюдение. Понеже живеех с мъжа ми в голямата азиатска държава, се насладихме на възможността, понеже си мислехме, че докато им чистим, ще бъдем близко до тях. Така е - даже има час за организирано хранене от доброволците-гледачи за платената ви услуга, но галене не може (за него ти дават 2 мин. срещу 245 твои долара, в които те снимат в гащеризон за "панда холдър", превежда се "държач", на служителите английският им е дървен, та затова така). Доброволец-гледач ти струва 100 долара на ден и е ясно, че не би платил за повече от ден, защото никой няма да те зори и да работиш - даже имаш ръководител (служител на парка), който заедно с още в група те повежда към работния ви участък и ви запознава с 2-3 мечки, за които ще подготвите снопове бамбук. Хубаво е да запомните името на ръководителя, защото при следобедното 1-часово "работене" може да идете самички с влакчето и ако не улучите точния участък, поне да попитате съседен ръководител за вашия. Не се притеснявайте - това не е истинското му име и неразбираемо няма да ви е, понеже всеки там си има избран си английски вариант или нещо подобно като име. Така сутринта е най-хубаво да сте навреме, понеже пък и ще бъдете нетърпеливи да видите мечките. Ние трябваше да имаме медицинско, обаче не е нужна работна виза, то не е работа като работа и някак си атмосферата на "работа" е, че правиш нещо за мечката от обич. Накрая (към 3 часа следобед) ти дават документ-сертификат с подпис на директора и твоето име, като ви споменават колко сте добър към тези животни. Тук не слагам никакви снимки, защото е забранено. Не зная, ако нещо се говори предварително и се плати допълнително, дали ти дават такова право, но с моите непрофесионални снимки излиза същото като, когато бях в зоологическа градина да ги видя и за които снимки има право, обаче пък не мога да излъжа, че са от парка... Със снимките тук няма как да задоволя любопитство, но да давам с разказа. Та медицинското да е подробно, бял и черен дроб, сърце, зъби, температура, кръвно с печати на версия английска или англо-кит. Има на сайта декларация, че нямаш вкъщи скоро боледувал любимец. А този сайт се нарича "Панда Интернешънъл" с тире може би и накрая точка орг. Имах смелостта, след като си уредихме документите (май платихме по банков път и без големи банкови разходи, понеже си бяхме резиденти, но мисля и на място също се плаща), да помоля за хотел наблизо, от който да излезем за натам пеша. Оказа се, че хотелът прави почти 50 % отстъпка, ако си доброволец на панди и така спечелихме добър хотел за около 60-70 лв. двойна с лека закуска. Казвам добър, макар и с малка (но предостатъчна) стая, защото имаше плюшени мечки, възглавници с образа на мечката, тапети с нея. Беше тематичен. Закуската е странна, но не се цупете; за азиатците, че няма мляко, сирене, масло или е малко, не е странно. За това пък варени яйца има доста, както и пресни, и варени зеленчуци. Хубаво е, ако забележите нещо добро или впечатлявощо, да похвалите персонала (не е нужен бакшиш за това), но западняците (към които спадаме и ние) според тях са мрънкащи, ако малко нещо не е като това, на което са свикнали и мърморят доста, отегчавайкии местните със сръднята си. Отправяме се пеша, но внимаваме, защото макар и бавно, моторизираните с две (три колела) карат, както те си знаят. Спомням си, че трябваше да идем следобеда предния ден, та имахме вече фанелки и баджове (фанелките остават за нас и има и подаръци торбички, картички и значки, като след като си дал 100 долара не излизат подаръци, но давай да е весело, а баджовете се връщат). Даже с тях бяхме на закуската в хотела и гледахме да изглеждаме бодри, за да си помислят, че не сме от мътзеливите европейци. Бяхме първи и издекламирах модифицирана бг поговорка на английски, звучаща като "рано пиле... хваща червея" вместо рано пее. Исках да видят колко запалена зооложка съм. В групичката се оказаха туристи или азиатци, които са женени за местни, ние бяхме странните резиденти от друга провинция обаче, които знаехме какви люти неща се ядат тук таме. Имаше млада чехкиня с млад русокос като нея съпруг от САЩ и като я попитах дали не е рускиня, тя се притесни, че я питам заради неин акцент или русата й коса, а й казах, че е заради името й, което я успокои. С тази млада двойка трябваше да чистим на млада женска 2-годишна мецана (изкарват мецата от една клетка и я пускат в друга, защото си има 2, но все е под ключ, докато в обширната й резиденция са такива като нас). Те бяха инструктирани първи и веднага ги попитах как е парфюма от акото на мецаната. Мислех, че се майтапят, казвайки, че не мириш, но се оказа така - дали бамбукът (основнота храна) ги обезсмърдява или постоянните грижи. Щото после пуснахме маркуч, да мокри добре клетката или по-точно импровизираната пещера. Видях, че понякога си се образуват малки мокри джобове и в пещерата мецата си имала жаборана за съквартирантка. Май след това веднага започнахме, извън клетката, да удряме цели бамбукови пръти о бетонната настилка, за да ги разтворим на нишки, както са си цели. Казаха ни какъв да е замахът. А едни латиноамериканци приеха това като надпревара с нас и свършиха доста работа, при което останаха без дъх. А се оказа, че бамбукът е доста. Отидохме на обяд, който е включен в 100-те долара, като там във въпросната провинция манджите са люти, по-люти, най-люти. Ние като почти местни имахме подготовка за тях. Там виждахме всички групи, т.е. и на другите супервайзери. Събраха ни в сграда няколко групи, за да видим прожекция на английски за мечките и паркове, като и дума не казаха за другите малки обитатели - рижавите панди, за които нищо не дадохме.   Оказаха се, че и да искат да пуснат пандите на свобода, младите панди оцеляват трудно, понеже са изключително дребни при раждане. Освен това са пакост за фермерите, понеже обичали кокоши яйца и даже възрастни пилци. Да не говорим за овошки и градини. И вода с къпане в нея обичат, а като бебета (и до година и половина) мечетата се катерят, висейки по цял ден нависоко. За да ги приучат да ядат самостоятелно, а не сгодно, им закачват някъде храна, като гледачите ги окуражават наблизо, преоблечени с черно-бели костюми, подобно на мама им мецана. По време на прожекцията, супервайзерите са намерили по-буден мечок/мецана (рядко мече) за снимки, които струват не малко (над 200 долара на човек за 2 мин., писах по-горе) и които реших да си спестим (не съм бебе все пак и не искам всичко). Следобед пак минаваме и носим лакомства за мечките. Подаваме им до лапат, а те си взимат от нас, както са в клетката и тук правиш снимка, но се виждат решетки, но пак в 100-доларовия пакет влизат някакви; и видео може. Даваме им несготвен кекс, в който не знаем какво има като пропорции (ние само ги изрязвахме на кръгли пити), обаче е от порядъка на меляно жито, друго зърно и сурови яйца. Май захар или друг сироп има, за мед не зная. И за тях протяга лапа и усещаш как докосваш пуха на лапата й, което те зарежда с усмивки. Беше есен, а там имаше субтропични дъждове и за един следобед се измокрихме, а трябваше и да идем по в центъра, където бе другият ни (по-скъп) хотел-общежитие с местен влак. Пътувахме доста мокри и дори да се бяхме пременили, в раничката ни също бе мокро, понеже от същевременния вятър чадърът ни се обръщаше. За това в стаята кихах и подсмърчах, чудех се как бих заспала от сополите и нуждата да ги бърша. Обаче се приспах, мислейки за меката черна лапа с морков или кекс и усмихната бях задрямала. Щастие ме озари сутринта да разбера за внезапно оздравяване. Ето как мечки и клечки те зареждат с енергия, защото природата е велика. 
 Бих допълнила този си пост, когато си спомня за града близо до парка, за другите му забележителности.  Ще кажа и за други сиромашки рецепти предимно на база ориз, друго зърно, картофи, лук, домати, защото се надявам, че предният ми пост (дайфуку мочи) да ви е харесал.