Оптимист ли съм или песимист?
Оптимистът намира начин да интерпретира преживяното като поука, а песимистът използва нещата, които му се случват като оправдания, които утвърждават негативизма му.
Когато прочетох тази мъдра мисъл за първи път не и’ обърнах внимание, но след време реших да се върна към нея и се замислих каква съм аз – оптимист или песимист?
Има моменти, в които наистина се оправдавам за неуспехите си и натискам педала на негативността до край, но като се замисля май по-често съм позитивно настроена, но дали винаги интерпретирам преживяното като поука, това е друг по-сложен въпрос. Изобщо, погледнато от страни научих ли се да се уча от грешките и неуспехите си или по-често продължавам напред без да се обръщам към миналото за поуки и не повтарям ли едни и същи грешки до безкрайност? Тук е по-добре сами да се сетите, че това са риторични въпроси. Аз обичам да си повтарям грешките, защото не обичам да се уча от тях, но и не дълбая до безкрайност по посока на негативни обобщения, просто вървя напред и до където стигна. Нали съм ви казвала, че съм номад по душа – гледам нещата от високо и на далеко...
Пък и като познавам вродения си наивитет съм по склонна да твърдя, че не се уча от грешките си, дори смятам, че изобщо не ги интерпретирам като поука и даже да си кажа, че това ще го запомня и повече няма да повтарям същите грешки, после пак продължавам да се чувствам тъпо, ако животът ми предложи втори дубъл на определени ситуации. Бе, много лесно се лъжа. Каква ми е тази моя душа, щом може все по един и същи начин да се усети като прецакана?:)))))
Тук се сетих за вица с гробището, където оптимиста вижда само плюсове.
Разбира се може да разкажете и някой по-весел.:))))
Според психологическата наука по въпроса (която аз познавам от една прочетена специализирана книга ;) ), оптимистът е този, който, като му се случи нещо, търси вината в обстоятелствата, а песимистът - в себе си.
Пример: След футболен мач питат изгубилият отбор какво обяснение дава. Футболистите могат да кажат: "Те просто бяха по-добри", "Макар да тренирахме здраво, все още не сме във върхова форма", "Не знаем как стана така, но не можахме да се организираме добре". Обаче може да кажат: "Теренът беше хлъзгав и затова аз пропуснах да реализирам онази топка", "Бяхме гости, и затова условията бяха неблагоприятни за нас, публиката беше много агресивна" и прочие обяснения. Доказано е статистически, че този отбор (при прочие равни условия), който търси обяснението в условията, в международното положение и в космическо влияние, има в крайна сметка по-големи успехи на терена от тези, които са самокритични.
Друг пример: Отивате на интервю за работа, обаче ви отказват. Какво е вашето обяснение? "Вероятно не съм подходящ за тази позиция", "Другият кандидат е бил по-подготвен" - ИЛИ - "Комисията беше явно предубедена", "Другият кандидат е бил предварително избран за мястото и конкурсът е бил само фарс". Пак статистически е доказано, че този, който вижда причината за неуспеха в себе си, по-лесно се демотивира и отпуска ръце от другия, дето никога не е виновен за неуспеха
Оптимистът: "Може, може...."
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви