Г Л А С Ъ Т Н А В Р Е М Е Т О
Усещал ли си някога смъртта си
как диша тежко в твоя гръб?
Упреквал ли си някога баща си,
че дал е старт на земния ти път...
И плакал ли си някога от болка,
проклинал ли си своя лош късмет,
когато някоя отрепка жалка
препречвала е твоя път напред...
Делил ли си последния си залък
със някой странник непознат ?
Мечтал си си навярно като малък
със всекиго да бъдеш брат?
Илюзиите, братко, хвърляй в коша,
реалността в очите погледни !
И виж как някои за трийсет гроша
честта продават си дори.
Идеите си те заплюват смело,
кръгом обръщат се и пак -
" Напред ! " - реват тъй вдъхновено,
и " Леви, десни ! "- удрят крак.
Глупаците след тях се юрват -
с коремите си мислят тез стада,
а новите велможи пък се втурват
към министерските кресла.
Грижливо слагат те хомота
на вечно лъгания ни Народ,
а той пак пъшка от теглото
и дави се във собствената пот.
И ти, човече, виж се в огледалото -
приличаш ли на някого от тях ?
И на праха през покривалото
в душата си днес надникни без страх.
Бъди човек, какъвто бил си всякога,
помни, че всеки носи своя кръст -
велможите и те умират някога
и като всеки стават шепа пръст.
Пред злото ти глава не скланяй,
с глупака нивга не спори !
На своя разум се осланяй !
Твори добро ! Човек бъди !P.S. Стихотворението е писано през 1990г. в зората на "промените". Защо ли толкова години по-късно нищо в България не се е променило?
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви