Миналата година бях потресен когато китайски военни стреляха по бежанци в Тибет. Следващото което ме изуми, беше новината, че Китай е променил едностранно договорите на британските спортисти които ще вземат участие в тазгодишните олимпийски игри, като е включена клауза, забраняваща коментари по отношение на спазването на човешките права в Китай. Също така, е забранено даването на интервюта и по други политически въпроси.
За никой не е тайна, че олимпийските игри са огромен източник на приходи - като започнем от субсидията отпускана от Международният Олимпийски комитет(МОК), телевизионни права, рекламни сувенири, билети, реклами и др. Също така никой не се съмнява, че Китай се готвят да представят 'шоуто на века',  - церемониите по откриването и закриването на игрите. Не е тайна и идеята за първи път олимпийският огън да бъде качен на най-високата точка на света - Еверест(8848м). Но искрено недоумение пробуди в мен новината, че официален Китай затвори подстъпите към Еверест. Дни след това, същото стори и Непал под натиск на Китай. Според разпространената информация, в подготовка е 500-600 членна?!? експедиция, имаща за цел да качи огъня на върха.
Замислих се, че това противоречи на всякакви морални норми - от една страна - блокира се бизнеса на няколко фирми, предлагащи експедиционни услуги, загуба на приходи към Непалското министерство по туризъм, лишаването на доста шерпи от доходи, поради липсата на експедиции. От друга - излъганите надежди на мнозина алпинисти за които, организацията на такава експедиция е свързана с големи финансови разходи и време за подготовка, както и резервирането на период и изваждането на разрешителни за изкачване.
Да не говорим, че е недопустимо възлагането на игри, олицетворение на мира, идеала за равенство и единност, на страна, в която през миналата година са екзекутирани 1010 души – според признанията на собствената си статистика(Китай), или между 7500 и 8000 – по данни на Amnesty International. Даже ако вземем по-малката цифра, тя представлява 65 процента от изпълнените смъртни присъди в света годишно.
Страна, която потъпква правата на хората сравнимо с мащабите на фашизма - за периода между 1950 и 1970, са били избити около 1 милион тибетци, а още толкова живеят в изгнание.

И изключително прав е испанският алпинист от баски произход Иняки Очоа, който има 11 осем хилядника в актива си: "За мене дружбата, човешките контакти са много по-важни от върховете. На всеки връх човек трябва да се изкачва по достоен начин. Да си истински алпинист значи да си истински човек”.

Но може би, времето на идеализма е безвъзвратно отминало, а МОК се е превърнал в безнравствено чудовище, интересуващо се от собственото си благоденствие и постъпления, без оглед на идеала, завещан ни от най-древни времена?