Пустинята Гоби - има леопарди, камили. Чакайте, за слънце и много пясък си мислите? Разочаровайте се: това е студена пустиня, но не повече от Гренландия. А вашите познания за животински свят биха били доста бедни, ако мислите, че камили имат само арабски шейхове с бели туники и карирани наметала за глава. Защото в студеното са повече двугърби камили, за мой късмет, след като имах желение и се опитах да подкарам такава в около монголския град Сайншанд. Но тук няма да говоря за туроператори, които намерих едва в Улан Батор (защото не знаех къде около близкия граничен град биха могли да бъдат). Улан Батор е доста далече от обичайните за туристите камили, но там хората могат по-свободно да ви упътят на чужд език и законно да ви вземат немалко парички за 600 км разстояние и 2 нощувки с храна до близък китайски град. Някои ще задават географски въпроси: от къде да броим Сибир и дали пустинята е там? Сибир започва от кит. област, наречена Вътрешна Монголия. Там няма все още да видите кирилица; там има тип манджурско писмо, което прилича на тайландското или може много да прилича и все пак да е коренно различно. Първият граничен град и с добра жп гара е Замын Ууд, в който сме удивени да си напазаруваме руска храна в буркани и консерви. Нахвърляме се и на хляб, който в тамошните азиатски части не се яде, но пък с брашно правят нещо като равиоли или парени питки; мисля, че пържени пълнени руско-татарски мекици се намират - казват се чебуреки и обичам онези с гъби (по-скоро пълнени пресни точени кори са чебуреките). Взимаме си и бутилчица руска подсладена концентрирана сметана, която смятах да пазя за направата на топло кафе (взехме си нагревателна кана преди тръгване, която за по-малко от 30 лв. върши големи чудеса, ако имаш ел. контакт). Но в столицата на Монголия се оказа, че от тръшкането й насам-натам сме я счупили. Преди това, първото нещо бе влакови билети и ни препоръчаха за към 5 часа следобед, който пристига чак сутринта в Улаан Батор, понеже ни деляха от там над 600 км. От влака можеш да видиш пустинята Гоби, без дюни (на много малко места има такива), а с равно поле без дървета, на което има стада коне, добитък и камили (при късмет) и най-главното: юрти, които там хората не знаят, че ги наричаме така, защото си ги наричат "гир". Във влака седалките се трансформират в легла и онези ръбави седалки, които успяхме да купим в коридора, станаха на легла, на които качихме багажчето ни, защото се страхувахме от кражби на "ценностите" ни - все пак бяхме в коридор. Влаковите стюардеси гледат по всякакъв начин да ти продадат нещо, да ти кажат, че е безплатно, а после да ти кажат, че е с пари и за да не се окажеш нарушител, си го заплащаш. Така стана с подадени на нас хартиени чаши, уж подарък от пътничка, която после ни посочи да ги платим, но имаха приспособление против изгаряне от топло - пластмасови дръжка и обложка в едно, кото въпреки 2-та лева някъде за 2-3 такива, си остана нелош сувенир. Май не ни таксуваха за горещата вода от нещо като самовари в коридорите (в съседната също изцяло азиатска държава те са около тоалетните и им се вижда само чучурът). Когато в следваща част описвам тази част на Гоби, ще ви разкажа подробно не само за лилавия килим от изобилния див сибирски лук. А и за цялата растителност и колко топло е през юли-август, когато се случва този разказ. Говорих ви за равни полета и зеленина, още ли смятате, че е топло там? Даже тогавашното лято бе ознаменувано от кратки ситни дъждове. А вечер, ако не се лъжа, влакът безплатно даваше одеяла. Помлясквахме от консервите, но все пак решихме да дадем малко и на хора от съседното купе, които казаха, че такава европейска храна не ядат и любезно отказаха. Към 5 сутринта вече от шума и клатушкането нито на нас, нито на съседите им се спеше. Започнахме да си говорим на развалени или гладки всякакви езици и после играхме карти - нещо като дама Пика е най-силната карта или подобно, като ни разясниха как се играе. Оказа се, че половината са художници и пътуват по проект за изложби в столицата, като там ще правят стенописи. Отначало ми бе трудно да общувам с тях, защото те почти не се усмихваха, а исках да съм убедена, че нямат нищо против нас, защото поканата да дойдем и играем на карти в купето може да е просто да ни разберат що за птици сме и да не е реална, но се престрашихме и полека и ние самите се доказахме като лоялни. Спряхме в столицата към 6 или 7, а Гоби отдавна бе изчезнала в съзнанието и се питахме дали изобщо това бе пустиня или равно поле, на което умишлено събарят случайно заблудени дръвчета. И понеже не мога да се похваля с луксозни почивки, като повечето хора в съвременните пътеписи, в следващ пост ще опиша за разкази за работа в същинския (много студен) Сибир от договорки в комунистическо. Аз, поради липса на средства, бях попаднала на евтини билети за Колумбия, вместо известния Мачу Пикчу на Перу и видях, че наистина е опасна страна и добре, че посетих само добреохраняваните (заради невер. картини на Пикасо и т.н.) музеи, иначе площадите и моловете са често нападани с бомби и невинни жертви, за да изкарат мафиотите чрез изнудване за още кървища свои затворница и за съжаление дочухме за загинала в Богота френска туристка. Но сега разказвам мудната и доста чаровна и студена част на Азия.