Да идеш в монопартийна държава и централизирана икономика - нещо като да съм отново в ранното ми детство. Когато комунизмът като режим рухна в Бг, аз бях около на 10-11 год. и си спомням за него като приказка, която би била ужасно отегчителна, ако си възрастен. Гледаха се само български детски филми, за възрастни не се намириха, може би "Дом за нашите деца" бе от малкото и гледаха да засегнат селския бит, само метроро и откраднато за него време (пари) се подусеща.
Много хора ще ме попитат: ходила си в голямата аз. държава, социалист. република Лаос, е, как е там? Приличат ли на нашите. Някой с право бе казал, че комунизмът при нас бе национален нихилизъм, а при тях национализъм. И тегобата от СССР, и историята й бе в нас. Спомняте ли си Таня Свичева от читанките, сирачето, за което плачехме.
Тук ще кажа за детството ми
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви