Въпреки кризата, българинът не може да се лиши от така отпускащото, неангажиращо, незатормозяващо и олекотяващо присъствие в градските заведения. И добре че са те, защото избягването на готвене, слагане, дигане, миене на съдове е положителният вторичен, не за подценяване ефект. И така всеки избира какво да придобие и от какво да се лиши. Цените са публикувани в менюто, както и на стоките по магазините. Разликата между едните и другите покрива допълнителната услуга предлагана от заведенията и всеки посетите осмисля, осъзнава и приема този факт като е готов да заплати необходимото.

Но явно нещата са малко по-неявни. Никъде не е обявено, че официалните цени са нужния минимум, за да ви бъде обърнато внимание. Чак в края на процеса на „експлоатация ресурсите на заведението” става ясно, че Вие сте били обект на психически анализ – оценен и заклеймен по стандартите на средностатистическата сервитьорка/ сервитьор, а това не е безплатно!

В учебниците пише, че именно клиентът е този който има право, който има изисквания и оценява като добра или лоша заплатената от него услуга. Отживелици! Сега нещата са обърнати с главата на долу, поне на родна земя. Т.е. ОБСЛУЖВАЩИЯТ ПЕРСОНАЛ е този, който преценява КАКВО отношение ще демонстрира и КОЛКО бакшиш да си задържи, според положените усилия, грижи и други не леки, извън основната му работа задачи. Не е нужно вече клиентите да се напрягат за подобни казуси. Сервитьорите ще поемат и това бреме от гърба Ви. Все пак сте отишли да се забавлявате, така че слепотата, глухостта и безсетивността са гаранция за качественото Ви ПРЕкарване.

Разбира се не искам да поставям всички под общ знаменател. Има и къде, къде по-европейски организирани и ефективно структурирани услуги в сферата на ресторантьорството. Но ние не говорим за тях, а за масата.

Дори да имаш най-доброто желание да оставиш някой лев за добро обслужване или комплимент към готвача, когато рестото от сметката ти е закръглено в полза на обслужващия персонал, цялата ти позитивност отива през девет планини в десетата.

  И защо? Нима задържаните 0,45 стотинки е оценката, която самият сервитьор дава за себе си и преценява, че заслужава именно толкова? Има нотка на дребнавост, но като част от ежедневните навици, подобни елементарни действия се превръщат постепенно в дразнения.

И така ... и в трите „Бар на края на Вселената” ще забележите едно и също ... политика на заведението, може би?!?