Българинът си има гледна точка за всяка случка от живота, включително и за страха. У нас страха може да брани лозе, защото има големи очи, а при съседите страха така се е настанил, че от него са им се затворили очите, до толкова че не виждат как ще изкарат зимата, камо ли да погледнат по-надалеч от паницата. Та думата ми е за страха от кризата. Кризата в Гърция доста стресна местните и особено тези, които разчитат на работата през лятото, за да презимуват. Истината е че туристи има и то много, но покупателните им възможности са малки и се отдават главно на ЗЕЙ-пазар. И докато братята сърби, чехи, поляци и други чеда на бившия соц. лагер зяпат ветрините на магазините, препълнени с евтини китайски парцалки, някъде отвътре някой грък им се подиграва на родния си език, че не могат да си купят нищо, а вечер, когато чукне на касовия си апарат ТОТАЛ и апарата не покаже нищо почва да псува Богородица, защото няма да изкара за наема, за издръжката на семейството си и най-вече за нощните обиколки из кафенетата пълни с компаньонки.

Като стана въпрос за особеният им начин на псуване се сетих, че точно заради него за гърците има отделен ад и рай – в смисъл само за гърци. Макър че точно това лято го карат в чистилището – между ада и рая. :) Като че ли най-изплашени са хората от средното съсловие, защото точно те има какво да губят. Те, дори, са по-изплашени и от държавните служители, които си знаят, че ще има всякакви форми на съкращения.

А иначе морето си е все така синьо сякаш изобщо не разбира човешките кризи, а може и да не е точно така. Тази година има повече рибарски лодки и корабчета от всяка друга. Човек ще реши, че в рибарството няма криза. Всъщност кризата върна някой местни мързеливци към занаята – понеже не могат да изкарат зимата само от наеми се налага да подпомогнат семейния бюджет с работа и така рибарството процъфтява и то в условия на криза. То кризата не била толкова лошо явление – прави хората по-изобретателни или поне ги връща към корените. :)

В последно време все ме питат как се справяме ние, в България, с кризата, а аз им отговарям, че ние от 20 години все сме в криза и понеже не познаваме друго състояние, някои българи се примиряват да оцеляват с минимална заплата и люта чалга, а други, като мен, си стягат куфарите и отиват на трудова почивка близо до море или океан и задължително с различни други възможности за предвижване и транспортиране към други страни и континенти, понеже за човек с номадска душа емиграцията няма граници. 

:) Лошото е че страхът от кризата превзема душите и умовете на хората.

Та тук стените треперят от страх, защото идва зимата, а Манго и гъркът се страхуват, когато идва тя и се радват, когато идва лятото, но това лято не зарадва особено никой.

Криза е.