И така, гледам лицето на протеста от Facebook и се усмихвам, защото ме забавлява изобретателността на българина. Народното творчество има изумителна сила, когато е насочено към разрушителни амбиции. Само дето тази гледка обслужва нечии интереси, които не са народните.

 После гледам лицето на протеста през очите на коментаторите и статистиката и наистина съм изумена по колко различни начини може да бъде обяснено народното недоволство – от платени агитатори, през платени провокатори, до платени анализатори. Странно ми е че тези квалификации идват главно от платени журналисти и платени репортери, заради което тихомълком стигам до някой интересни изводи.

 Извод 1: Всеки човек /разбирайте тук ЖУРНАЛИСТ, РЕПОРТЕР или АНАЛИЗАТОР/ квалифицира останалите хора спрямо собствения си житейски опит, степента на сервилност, която може да изяви срещу заплащане и разбира се личната си наглост да счита мнението си за експертно и неоспоримо. Лошото е че негативните квалификации се запомнят по-лесно, а от тук следва, че е по-лесно да се опорочи и протеста на недоволните, което е целта на занятието.

  В края на краищата тези, които пишат новините в България са основно платени и всичко опира до пари, защото заплата е вид плащане, а в българските медии плащането не става само със заплати, понякога или дори най-често е с постове във властта. „Последният” танц около ДАНС беше силно доказателство за разплащане между медии и управление. Макар че мога да цитирам и други примери, при които известни медийни лица се обличат във власт и не се притесняват да демонстрират положението си както и начина и причините за придобиване на тази власт. Само дето до този момент личната им наглост да се обличат в политическа власт н беше стигала до ДАНС или до контрол над друга силова обществена структура.

 Това го разбирам – и журналистите са хора и те трябва да хранят семейства и искат да ядат. Нооо, всяко нещо с границите си. Разбирате ли, нямам нищо против да си заработвате заплата, но когато във всеки коментар откривам неприкритият журналистически или репортерски укор, към хората, които искат различен живот, се питам „Какви хора сте ВИЕ  дами и господа ЖУРНАЛИСТИ, РЕПОРТЕРИ и АНАЛИЗАТОРИ? Толкова ли добре живеете или толкова много ви плащат, за да играете непрекъснато ролята на опортюнистите?

 Извод 2: Ако живеем на един хал, би трябвало и еднакво силно да искаме това да се промени, но не виждам у вас такова поведение и не чувам правилните думи, за да разбера, че сте обективни и справедливи в оценката си на ситуацията.   

 След като от пролетта храня любопитството си с обвинения към все по-обедняващия български народ и наблюдавам главоломно нарастващата политическа наглост ми идва да креща: „ Взимайте си бюлетините, връщайте властта!”. Нещо от сорта на „ На ти куклите, дай ми парцалките!”, но – това но отрича горе написаното чисто лексикално – тази която си взе парцалките бях аз и емигрирах.

 После, благодарение на медиите и Facebook, се вглеждам в лицата на българските политици и си казвам: „ Ле-ле-еее, колко са жалки!” Нямат доблестта да заключат по домовете си цялата си наглост и като излизат пред обектива на камерите да изглеждат поне малко добронамерени и уважаващи този жалък народ, които има подари 25 години търпение. Израженията по лицата на разгневените български политици не могат да се променят независимо колко пари са пръснали за PR кампании. Народът си взима народната любов, а политиците не могат да разберат как така я губят като са си я купили евтино за един ден, а после не могат да я ползват и едни мандат.

 Извод 3: Спечелените избори са половин печалба, когато политикът не е способен да смени кожата си, така че да изглежда лицеприятно пред народа, които не е имал намерение да го избира в управлението. Както да си купиш бюлетини не е същото като да получиш народно одобрение или примирение.

 Тези хора, имам предвид българските политици, се гърчат от страх, че могат да загубят властта. Сигурно не спят. Всеки ден се чудят „Къде отиде ти любов народна?!” и „Как така се случи да не ме харесват тия прости данъкоплатци, като яко се изръсих да си купя бюлетини и регион?”

И така лъснаха гъзовете на българските политици.

 Извод 4: Огъзени и наведени пред спонсорите си и облещени пред народния протест – картинката на българската политика щеше да е смешна, ако не беше наистина жалка.

 През последните няколко седмици много ми беше интересно развитието на политическото поведение на БСП в Пиринско. Там малката народна съпротива в медиите беше изродена до платен протест срещу религиозната принадлежност на Муса Палев – обявен от ДПС за ненадминат управленчески експерт, а кандидатът на БСП инж. Ю. Гошев, който се отказа показно от поста ОУ в полза на ДПС, прояви изключителна наглост като заяви, че се срамувал задето е мълчал, но не се срамувал, затова че се е отказал от борбата за поста, а просто не искал да бъде употребен от съпартийците си, срещу партията-сателит, поддържаща политиката на С. Станишев.  Ама че разбиране душевна чистота, ама че партийна отговорност! Аман от подлизурковци! Аман от плиткодушие!

Много по-честно щеше да е да се изпъчи пред народа и да каже истината, че няма нищо против решенията на шеф-Боса Серго Станишев понеже са от една партия и се подчинява на партийните повели и най-вече се подчинява на баш шефа. Това щях да го разбера. Ама да ми говори за патриотичен дух и разцепление в партията-майка? Ай, стига, бе! Ние да не сме расли на дърво?! Много добре знаем какво е партийно поръчение, живели сме в условията на светлото минало и знаем как се прави тъмна демокрация.

 Извод 5: Раздаването на региони отдавна се оказа начин за разплащане между политици за вътрешни услуги, това не е тайна и ние си го знаем, но попълзновенията на определени партии в региони, където политиката им не се ползва с голяма подкрепа, заговори силно за преразпределение на властта или за нещо още по-политически „нормално” - за ЯВНА, дори публична търговия с постове за сметка на политически услуги.

 Обаче като оставим настрана преразпределението на регионите, много силно започвам да подозирам, че Серго си прави експеримент с народната любов и за да потуши страстите народни е извадил напреден план отбор „Б” начело с послушната марионетка Орешарски, които надупен и огъзен изглежда по-лицеприятно в зоркото око на партията-майка, щото, видите ли той не е точно един от тях, той е десен и не е червен, а е лилав и е някак е по-приемливо той да сваля гащи пред партиите-сателите и пред побеснелият от политически страсти народ .

Та този отбор „Б” очевидно трябва да покаже кое как не трябва да се прави и кой е излишен в „новия управленски ред”. Нещо ме кара да мисля, че настоящето разпределение на властта силно сочи кой е излишния и понеже Серго няма сили да изрита платените парашутисти от властта, реши да ги покаже на разгневения народ, та улицата да му свърши мръсната работа. Това обаче доказва, че народа тук се използва не, за да избере управлявашите, а за да бъдат изхвърлени неудобните за този парламент кандидати за власт.

 Римските императори са използвали крясъците на народа, за да отстраняват неудобните сенатори, а Серго днес се изживява като Нерон или Комод. Ще реша кой точно император е  решил да бъде, когато извади отбор „А” на светло, защото когато премахне неудобствата свързани с претенциите на ДПС за власт и ги превърне от партия-сателит в напълно покорна маса лилипути несъмнено ще извади напред ударния отряд министри начело със себе си. Ако не го направи просто ще трябва да убие в себе си амбициозния ЕГОИСТ, а аз не съм сигурна, че той го може. Способността му да демонстрира наглостта си доказва, че той не е готов да стой на заден план и да бъде кукловод. За тази роля над политическата наглост трябва да има и творческа мисъл маскирана с благородство. Такъв вид харизма много силно му липсва.

 Отбор „Б” в съглашението БСП / ДПС оглавен от Пламен Орешарски  очевидно има за основна цел да наложи „новия ред” във всички етажи на властта, дори и регионалното разпределение и експериментално трябва да подготви малкия българин за голямото нахлуване на отбор „А” начело със Сергей Станишев, които най-вероятно ще бъде онзи МЕСИЯ, който ще спаси България от Орешарски и ДПС.

 Според моят безплатен експертен „ум” отбор „Б” ще отнесе всички негативи, включително и ще отвее ДПС към пропастта на забравата, но дали С. Станишев ще има сили да доведе отбор „А” до терена на същинското управление е въпрос на време и игра с народното недоволство и търпение?

 Платените медии казват, че ГЕРБ плаща на стачкуващите, но аз все по-често си мисля, че стачките обслужват планът „Станишев” за пълен контрол над властта.

 След като Орешарски много бързо изстреля толкова много негативна енергия в българското общество, не се съмнявам, че „новият политически ред” е замислен с цел да се провери варианта „Крачка напред -  две назад” и отстраняване на компонента ДПС и Атака от властта и управление до принизяването им в безгласни и непретенциозни, кастрирани сателити, които послушно да изпълняват партийните повели на Серго и компания.

И така аз с нетърпение очаквам втората част от най-тъпото българско порно филмче с елементи на некромантия, специално режисирано от лидерите на партията-майка със заглавие „ Огъзените и надупените сателитни партии”, където между другото партиите-сателити сами си начукват надгробния надпис, сами си копаят дупките, два пъти по-дълбоки, отколкото трябва, защото се стараят пред водача и съвсем сами си слагат надгробните камъни над главите, така че да не могат да излязат на следващи избори.

 Моят любим извод: Очевидно днес нещата са от прости, по-прости. В тази България няма такова нещо като народен вот. Властта се разпределя между властимащите. Те сами са си написали правилата и законите, за да могат лесно да си разпределят постовете, регионите и бонусите. Сами си определят правилата и сами си пишат законите. Дори не им се налага да присъстват в залата, за да ги гласуват, защото отдавна всеки си е грабнал кокала и не му пука какво става на улицата.

Тези на улицата имат основно задължение да плащат държавните разходи, да купуват самолети, коли, апартаменти и всякакви вещи на лукса за тези от парламента, МС и другите държавни учреждения.

 Основно житейско задължение на човека от улицата е да издържа онзи, който си е купил властта с народните пари, правото на управляващия е да се ползва от всички облаги във властта. Платил си е човека. Или са му платили за това. Няма значение какъв точно е механизмът.

 

Аз не искам да живея в такава България и не искам българските политици да емигрират, за да не ми развалят емигрантският живот.

Моля, хората от улицата, не гонете българските политици в чужбина, защото ще разсипят света и после няма да има къде да идат децата ви, за да се спасят от българската реалност.