avatar

Неделя вечер (=/= от неделя сутрин)

Хм... Редактора пак неще да се зарежда целия... Ама карай да върви...

Та...

Осъзнавам, че всъщност мразя неделя вечер. Е, айде сега, "мразя" е малко силничко казано, ама все пак... Абе не ги обичам тия неделни вечери, мамка му! Най-малкото защото след това следва понеделник сутрин, която я мразя още повече... ама това е друга тема... а може би не е... абе все тая...

Пооглеждам се и се усещам, че всеки се е запилял нанакъде да оползотвори до последно уикенда... а аз увисвам някак самотно, глупаво и ненужно... Сякаш цялата Вселена изведнъж е отишла някъде другаде, избягала е от мен, а аз съм останала да зяпам тъпо с пръст в устата... Дали пък не е защото съм безработен-нищо-неправещ мързел и това е отмъщението на заетите хора? Или защото...

(кратко лирическо отклонение)
Получих SMS. Току що. Пфу! Пак ми искат услуги! (а иначе, ако ме срещнат на улицата, ще се направят, че не ме познават) Даже да си сменя номера пак ме намират досадниците... Май скоро ще осъществя заканите си да пусна G.S.M. апарата си в кенефа и да пусна водата отгоре му (поне три пъти) - дано го засмуче канала това дяволско творение...
(край на лирическото отклонение)
(продължавам си по "темата")

Всъщност не искам да разбирам защо (въпреки, че се досещам)...

Та...

Да каже човек, че няма какво да правя, та да ми е скучно... ама не е така... Имам си книжки интересни за четене. Имам си лекции за учене. Имам си стая за подреждане. Имам си библиотека за описване. Имам си игри за играене. Имам си филми за гледане... Мда, ама не ми се прави нищо от тези неща. И от други неща не ми се прави... Не, не ме разбирайте погрешно - не ме  мързи! Просто... Просто... И аз не знам! Апатично ми е и малко самотно, нищо че "пълна къща" и има на кого да се обадя да излезем...
И... Пише ми се, а като седна да пиша нищо не излиза... (шмендели-капели)

Но май се отплеснах. Говорех за неделя вечер, която въобще не е като неделя сутрин. Неделя сутрин си е блаженство. А неделя вечер ми е все някак така досадна, апатична, скучна, мрачна. И имам чувството, че времето е спряло и отново онова за избягалата Вселена. Сякаш чакаш нещо, без да знаеш какво. Нямаш сили сякаш дори да мислиш и дишаш. Дори нямаш желание да обмисляш проблемите си и да се тревожиш за бъдещето си... И дават най-тъпите неща по телевизията. И превключваш от канал на канал. И ти е някакво такова тягостно и самотно... И...

липсва ми,но някак... как да кажа...
не болезнено, а някак кухо и притъпено...
но май си е все така болезнено...
и в стаята още мирише на парфюма му...
и сякаш само трябва да се обърна за да го видя как пуши на леглото
 и ми се усмихва или ми се плези, или ми праща въздушни целувки...


Нелепо е...

И не знам какво исках да кажа... Даже не знам дали въобще исках да кажа нещо...

Имам кофти усещането, че и утре ще е така кошмарно горещо. Лошо! Щото трябва да сядам да уча за поправката си, че 28ми чука на вратата...

...ма то станало понеделник вече...

Лека нощ!

P>S> Не, не съм депресирана! Има разлика от безмислена неделя вечер и депресията...