* * *
Да се завърнеш в тъщината къща,когато утрото с петел пристигаи дебне вещицата дъртадокато жена ти спи завитаКат бреме хвърлил черната умора,що безутешни дни ти завещаха -ти с плахи стъпки да пристъпиш в двора - мил гостенин очакван със топора.
Да те пресрещне старата по нощницаи сложил чело на стената бяла,да чувстваш на тила си остър погледи тъпо да повтаряш: Боже, мале...Залитайки към кухнята позната,помитайки саксии и панери,да слушаш злъчни думи в тъмнината,впил двоен поглед в стария килим:аз дойдох да положа морно канче,а ме напада стар въмпир...
О, скрити вопли на заврян нещастник,напразно спомнил младини!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви