Човек винаги е имал нужда да създава измерителни конструкти, които да му дават ориентация пространствено-времево, дори често не си дава сметка колко много мерки използва ежедневно и както всичко създадено от него, и в тази тема се е поунесъл. Мерките, които е създал са далеч повече, отколкото му се случва да използва. Получило се е така, че вече се губи в собствените си представи за измерване. Разбира се на дъното на нещата стои несломимата нагласа на човек да се самоусъвършенства, да се полира, да еволюира. Довчерашните мерки като "глътка", "два пръста", "крачка", "стиска", "шепа", "наръч", "педя", "хвърлей" и т.н. се е наложило да бъдат изменени в нещо по-академично представено, нещо, което да има някакво научно обяснение. Нещо, което да приравнява шепите, крачките, хвърлеите на другите хора в мерна единица, важаща и за гюлетласкачките, и за синигерчетата, че и далеч повече - за марсианците дори.
Така той съвсем целенасочено е избрал да се забатачи в посока, която едва ли си е давал сметка, че ще еволюира в нещо на практика необяснимо. Мерки, които в обяснението си или произхода си биха звучали достатъчно сложни, че и самият той да се чуди какво точно е искал да каже. (Ето че интерполирах човечеството в единица, в тон с този ми пост. Не е умишлено.)
    Когато си мисля за стандартизацията в мерките в исторически план, първото нещо, което ми идва на ум е мярката "един оръдеен изстрел", която навремето е означавала три мили, а днес изобщо не се използва. И въпреки това именно тази мярка и нейните производни обясняват защо териториалните води първоначално са били определени на точно такова разстояние.
После се сещам и за връзката между размерите на нашите високотехнологични ракети и древните стандартизации, въртящи се около основни проблеми като конски задници. Ето как:
    Оказва се, че ракетите носители на космическата совалка били проектирани да пасват на железопътните вагони, за да могат да бъдат транспортирани от завода производител. Ето защо ширината на ракетите била съобразена с ширината на железниците (в случая имам предвид американските железници) - четири фута и осем и половина инча. Тази странна мярка се е наложила просто защото била точен дубликат на британския релсов стандарт, в основата на който били английските трамваи. А при тях е била въведена, защото по улиците имало коловози със същата ширина, направени от теглените от коне файтони. Всички пътища били строени с толкова широки коловози, за да могат колелата на колите да влязат в тях. Разстоянието между самите колела може да се проследи чак до епохата на римляните, които построили първите пътища в Англия. Самите римляни пък стандартизирали ширината на своите колесници, за да не могат задните крака на двата теглещи ги коня да се удрят в колелата.
Тези два примера само бегло онагледяват връзката между стремежа на човечеството да създава нови мерни единици (едва ли би било много подходящо ако мерим ширината на ракетите носители с мярка наречена "два и половина конски задника" ;)) и разбиранията на същото човечество векове преди това. Нормално, всичко ново е добре познатото старо. Но стои ли така въпросът и при другите мерни единици? Стандартите които сме създали, за да боравим с мерки описващи геометрично построение, изразяването на обем и време, та чак до сякаш вечният конфликт между метричната и островната измервателни системи.
На тези въпроси ще се спра в следващата част от тази тема.
(използвана помощна литература: списания "Астронъми" (1999-2003) и "Дискавър" (1990-2003))