Изобретяването на пишещата машина не е било изобретението на XIXв., въпреки че именно то е било основата за много велики изобретения впоследствие. Пишещата машина, поставена редом с хладилника, двигателя с вътрешно горене, динамита, телефона, грамофона, електрическата лампа, радиото и кинопрожекционния апарат, трудно е могла да се нарече изобретението, което е разтърсило света. Но въпреки това, именно това изобретение е изиграло огромна роля не само за бъдещите открития, но и конкретно за жените по целият свят. А след това пишещата машина почтително се е оттеглила в забвение, надяваща се на внимание само от страна на колекционерите. 
    Малко тъжно, наистина, но като нищо можем да станем свидетели на нейното ново прераждане, точно по примера на някои мерни единици, които макар и доста стари, се завръщат в употреба и бъдещето несъмнено ще ги използва повече от нас.
    Въпросът с научно правилните термини и стремежът на човечеството да създаде единна световна мерна система, до известна степен е преминал момента на новите открития. И както в техниката, и тук тежката дума си казват специалистите, които налагат мерни единици, които само за тях самите означават нещо конкретно. Предполагам стремежът им е да държат обикновените хора в колкото се може по-голямо неведение – например аптекарите ще ви изпишат рецепта и на нея ще напишат DIT (от латинското ter in die), вместо 3хД (три пъти дневно). И може би именно професионалното изкривяване може да обясни защо астрономите официално заменят понятието светлинни години с новото – парсеци.
    Така че, ако държите да се изразявате с правилната с актуална терминология, се налага да прочетете и разберете какво всъщност следва да кажете.
    Но какво е един парсек? Той се равнява на 3.26 светлинни години – почти безполезно разстояние, при което дадено небесно тяло ще опише паралакс от една дъгова секунда. А какво е паралакс? Това е: „Видимото ъглово изместване на небесен обект, породено от движението на Земята около нейната орбита около Слънцето.” Но има и още едно обяснение, от което дано ви стане по-ясно: „Паралакс е разстоянието, от което средната дистанция на Земята около Слънцето се вижда под ъгъл една дъгова секунда.” Колко хора биха използвали подобно нещо? Никой няма да иска да измери цялата вселена чрез паралакси, освен тази „особена” група астрометрици. А тъй като на разстояние един парсек от земята няма нищо (това е много по-далеч от най-отдалечените планети и същевременно по-близо от най-близката звезда), защо да се избира за стандарт при измерването на междузвездните разстояния? Особено когато най-близките звезди, които се намират на една милиардна от един процент от обема на вселената, показват паралакси, които могат да послужат за основа на измерването. Да живее безсмислието! Вече остарелият термин „светлинна година” си е чудесно измислена единица, при която се използва изумителна и уникална константа – скоростта на светлината. Тя е приложима навсякъде в космоса и всеки може да разбере значението и. Щом звездата Вега се намира на 25 светлинни години, значи светлината от нея е пътувала до нас 25 години. Виждаме я такава, каквато е била преди четвърт век. Просто, интуитивно. И освен това ни говори много, като се има предвид, че тази единица дава израз на умопомрачителните разстояния в космоса.
    Но за съжаление, вече ще се налага да коментираме разстоянието до същата Вега като 7.67 парсека. Съседните галактики са отдалечени от нас на мегапарсеци. И става все по-лошо. В наши дни дори метричните измервания, които са били задължителни само до преди няколко години, биват отхвърляни по-бързо и от излезлите вчера от мода парцалки. Грамове и килограми? С тях е свършено! Днес официалната единица е нютон, която на свой ред се равнява на джаул на метър. Имаме ужасен късмет, че все още ни разбират, когато искаме да си купим кашкавал.
    Нека сравним обаче вече остарелият термин „светлинни години” с по-правилната (според мене) измервателна система – островната. 
    Борят инчове в една миля е горе-долу равен на броя на астрономическите единици (разстоянието от Земята до Слънцето) в една светлинна година – и в двата случая се доближава до 64 000. Какво ще рече това? Ами ако Земята се намираше на един инч от Слънцето ( в този случай планетата щеше да е с размерите на микроб), тогава най-близката звезда (Проксима от Кентавър, на 4.3 светлинни години от нас) ще бъде точица отдалечена на 4.3мили. Най-близката спирална галактика (Андромеда), отдалечена на 2.2 милиона светлинни години, щеше да се намира на 2.2 милиона мили – четири пъти повече от разстоянието до Луната. С други думи , моделът със Земята с размери на микроб се създава и схваща лесно, като същевременно има и астрономически пропорции.
    Ако за нас е било странно и архаично използването на мерните единици на нашите баби и дядовци, то за нашите собствени внуци нещата няма да бъдат кой знае колко по-различни. Но до тогава не ни пречи да си поръчаме чаша вино и да му се насладим, докато все още ни разбират.
(използвана помощна литература: списания "Астронъми" (1999-2003) и "Дискавър" (1990-2003))