Лято е... Море... Пясъчни замъци и разбиващи се в тях пенливи вълни... Идвам!

Ама догодина. Сега всъщност трябва да съм в кревата или да уча, че имам изпити. Но благодарение на прекрасните постове и снимки и на мен ми се прииска малко морски полъх и реших да съчетая полезното с приятното: записах се на курс по плуване. Не че в закрития басейн има и полъх от море (ароматът на йодните изпарения на водораслите е заменен с миризма на хлор), но все пак пороят от небето на път към басейна и обратно дава представа какво е да имаш досег с природната стихия вода... е, в малко по-различна форма от желаната, но да не издребняваме. Важното е, че се престраших.

Като бях малка можех да плувам няколко метра, но до там. Една "доброжелателна приятелка" реши да ни помогне (на мен и на едно друго момиче в същото положение като мен) и без да се усетим, хванали се за нея, се оказахме на дълбокото в басейна. Разбрах, че е дълбоко в момента, в който тя ни отблъсна и много бързо заплува към другия край на басейна, така нея я били научили да плува - беше обяснението и' по-късно. Добре, че спасителката се оказа наблизо, инъче... Остана страхът от дълбоки води и от плуването. А толкова обичам водата! Страх на плитко нямам, но недоверие. Че водата няма да ме носи на дълбокото. Че няма да мога да дишам. Че ще се нагълтам с вода.

Чудя се понякога дали това, че можем да плуваме, е един вид знак дали имаме доверие в живота или не. В крайна сметка каква е разликата между метър вода и пет метра вода под мен, след като съм на повърхността? Доверие... е отговорът лично за мен. Доверие в самите нас, доверие в силите ни, доверие в находчивостта ни, доверие, че - каквито и обстоятелства да ни поднесе животът - ще се справим. Доверие, че всичко, което се случва, е за добро. Просто доверие.

Чудя се и дали е случайност, че за толкова години в България никога не съм усетила нуждата от курс по доверие, пардон - плуване. Все пак ние сме си профилактично недоверчиви към всеки и всичко: все дебнеме от кой храст ще изскочи разбойник, все някой да не ни прецака, все ние да излезем на кяр, все всезнайковци и Майстор Тричковци (т.е. по-добър от нас няма), абе... Вярно, не е лесно да "обърнем посоката", но е възможно. Вместо към малките дрязги и към постоянните проблеми да обърнем глава към позитивното в живота, към това, което ни удовлетворява, което ни радва и ни прави щастливи, просто да имаме доверие - и да творим живота си! Пожелавам ви го!

А аз се запътвам към моя курс по доверие : ) С малка отбивка до леглото... 

П.С.: "Чудя се" е реторично - всъщност не се чудя, за себе си съм намерила отговорите.