Или, по друг начин казано, могат ли децата да се превърнат във възпитатели /те по един, или друг начин го правят/ на своите родители? Всички сме били свидетели на това, как децата изнудват своите родители- било за играчка, било за да постигнат някоя друга своя детска цел. "Ако не ми го купиш сега, няма да те обичам повече!"/и започва да се тръшка на улицата./ Или пък: "Ако се разведете с мама, не искам повече да те виждам!"; "Ако продължаваш да пушиш, няма повече да те слушам!" Милите малки "манипулатори", всъщност държат едно мощно оръжие в своите крехки ръчички - страхът на родителите от опасността, че ще разочароват детето си, че няма да получат неговото одобрение, обич, че ще го отдалечат от себе си. Понякога се питам, дали пък не може да бъде "използвано", пренасочено то от нас, учителите това оръжие? Или може би ще е некоректно да вмешателстваме, а може би дори и опасно? Ние нямаме право да се бъркаме в това, как един родител трябва да възпитава своето дете /това си е негов избор/, но никой не може да ни отнеме възможността да направим така, че добрите детски прояви, или изяви да въздействат още по-силно върху възрастните. Биха могли да имат определена идейно-тематична насоченост, която да се цели по-надълбоко в сантиментите на възрастните. Щом възрастните не могат да се справят с децата си, да се ориентират в проблемите на социалните взаимоотношенията, в нравствените си ценности, дали децата пък не биха могли да се превърнат в "превъзпитатели" на възрастните? Ама, някак си, методологично, нормативно, индиректно и дискретно, без да се превърне в доктрина, само чрез разделителната линия за добро и зло, която /няма съмнение/ децата усещат по-силно от възрастните. Всъщност, не знам как, по какъв начин би могло да стане, нито изобщо, дали би могло да се получи, но аз възнамерявам да се замисля по-сериозно върху това и да потърся някакви похвати. А може би, някой от вас си е поставял подобни цели и е постигал определени резултати, които би искал да сподели тук? Педагогиката на сътрудничеството дава някакво методологично основание за подобен род индиректно вмешателство.Реално погледнато, милите училищни и извънучилищни празници и тържества, /някъде в блога срещнах една прекрасна идея за празник "С баба и дядо"/предизвикват умиление и емоционална готовност у възрастните за подобни въздействия. Може би именно такива моменти , са времето и мястото за подобни "манипулативни въздействия", за неусетното въвличане, съпричастност и сътрудничество от страна на родители, възрастни и общественост във възпитателния процес, но не само...Навярно ще си кажете, че това не е нещо ново, че по много различни начини /прим. от типа на Българската Коледа и др. благотворителни инициативи/ се проявява..Да, но хаотично, на парче, тук-там и със съмнително траен ефект. Знам, че блогът се следи от определени служители в МОН, знам също, че той има силата на "генератор" на творчески идеи, както и сериозен потенциал от трудолюбиви учители, съхраняващи дълбоко и пренасящи всеотдайно обществените ценностите през поколенията. Навярно ще се намери път и за нормативното уреждане и прилагане на умелите педагогически практики и опит в по-глобален аспект, което да стимулира творчеството на учителите-новатори.
Всички знаем, че доброто възпитание, също си е вид манипулация. Положителна, правилна манипулация, но все пак, контролируем процес. Не харесвате тази дума, нали? И аз - също. Потърсих значението на думата manipulate и открих, че тя има изумително много значения: управлявате, дръжка, контрол, маневриране, оркестрирам, choreograph влияние, използване, експлоатация, играят за да използва: Той знае как да манипулира хората, за да ги направя това, което той иска. 2 дръжка, контрол, работят, директен, работа, използване, работа, преговаря И още: докосвайте, чувствайте, дръжка, пръста палеца, лапата, изпортвам, пипаме, домашни любимци, манипулират, владея. (Използвайте): употреба, използват, да използват, заетост, поставени употреба, определени в движение, влияние или контрол, пласта, работа, владея, държане, манипулират, опитайте, мухъл. [bg/213639/exesyn/dictionary/m5r9-317472769]
Почти всички намерени значения са свързани с негативна семантичност на самата дума, но нима трябва да се страхуваме чак толкова от думите? Да се страхуват и да внимават с тях единствено злонамерените. Нашето съсловие няма от какво да се притеснява /като цяло/от употребата на думите. Ние сме хора със "специална мисия" на Земята и като такива, знаем да боравим с думите в правилна посока. Носим си го още с раждането си и сме "белязани" с този "инструмент", така да се каже. Тази мисъл ми хрумна, след като прочетох публикацията на Куини, "Думите могат всичко" и коментарите около темата. Страхотно, наистина! Ако имаме достатъчно кураж, някои думи можем дори да преобърнем /манипулираме/в наша полза. А и популярната у нас книга на Йозеф Киршнер "Манипулирайте, но правилно", ме провокира. Тя започва така: "Светът е пълен с амбициозни и трудолюбиви хора, надарени с всевъзможни, изключителни способности, които обаче се провалят, заедно с всичките си добри намерения и планове, по една единствена причина: те не владеят законите и методите за въздействие върху хората." Доста интересно са представени основни похвати за въздействие върху хората и макар, че няма претенции за научност и касае предимно отношенията между възрастните и успешното им "пласиране", предоставя добри идеи за реалното човешко общуване. Дали пък не бихме могли да научим повече от децата и да ги "използваме" в добрия смисъл на думата, подпомагайки по този начин оздравителния процес на обществото ни?
До тук само успях да "среша" мислите си. За това и предлагам тема, ако това ще ви е интересно. Вижте на какво попаднах и онемях. Арогантно, тъжно и страшно! Ето на какво се смеят и с какво се забавляват нашите деца:
А сега нека малко да разведря обстановката и да се посмеем наистина:
За да каже едно дете на някого "Няма да те обичам повече" или "Не искам повече да те виждам", значи преди това го е чуло от някого.Детето се учи да манипулира от неумели манипулатори.
Интересно ми е твоето мнение - мислиш ли, че обич и уважение са едно и също?
Иначе казано, можеш ли да обичаш някого, без да изпитваш респект към него? (Говоря за отношенията родители-деца, а не за "сляпата неделя" на една влюбена двойка :).
Драга Ели, очевидно, че децата копират всичко от възрастните/добро и лошо/. Посоката на моите мисли е за "умело" пренасочване на детските "изисквания" спрямо родителите. Един мой ученик ми разказа, как е принудил всички свои близки/баща, майка, дядо, баба и по-голям брат/ да дойдат на тържеството в края на учебната година, в което всички те, да споделят неговата гордост от участието му, от изявите му. Заплашил ги е, че ако не дойдат всички, той вече няма да присъства повече и на техните празници и ще "бъде зает" на всички семейни тържества. На "неговото тържество" дойдоха всички и имаше какво да видят, чуят, а и да се просълзят от гордост и умиление. Сигурна съм, че ще запомнят този ден и, че не съжаляват за "изгубеното" време. Това е само един малък пример за това, че често родителите не участват в споделянето на детските чувства, защото не подозират за тях, а децата не умеят да "обличат" всичките си чувства с думи. Да възпитаваме любов, чрез любов, е и трудно, и много лесно/и като родители, и като учители/. Лесно, когато самите ние, изпитвайки любов, помним, че тя трябва да се покаже, демонстрира, отприщи, изрази... /това , мисля, се отнася за всяка любов/.Трудно, когато сме затрупали тази любов в сърцето си с дебелата, бетонена плоча на ежедневието и егото си. Безспорно, любов и уважение не е едно и също нещо, но децата обичат родителите си и без да ги уважават понякога, поради вроден, природен инстинкт, ако не са ги накарали да се страхуват и ужасяват от тях, разбира се. Както и обратното би могло да се случи - изпитват уважение, или респект,/което не е едно и също/ без да ги обичат. Това мисля аз, като считам, че всеки може да се научи да изразява чувствата си още от малък.
Shogun, клипчето е недодялано, защото са го правили самите тинейджъри /с телефон, навярно/, но както и ти самата отбеляза, достатъчно красноречиво-и за бабата, и за внука и приятелите му, които се "забавляват" с вече безпомощната бабка. То е качено във Vbox 7 под заглавие "Баба-изнудвач"/. Чува се ясно репликата на бабата: "Майка ти е в гроба, чу ли?". Разбира се, че за всеки "продукт", има вина "производителят". Именно за това иде реч...Това не е единичен случай. Но нима, можем напълно да виним голямата част от хората, заради ниското ниво на образованост, липса на култура на отношенията и пр.? Само бабата ли е участвала във формирането личността на младежа? Защо се наблюдава такова поведение масово сред тинейджърите днес? Такива са всъщност въпросите, които си задавам. Дали ние, учителите не можем да направим повече? Дали не се увличаме в стремежа си да наложим ИТ в обучението, забравяйки за възпитателната си роля на други, също толкова важни качества, като човещината и добронамереността? Знам, че звучи банално, но това не омаловажава тревогата ми.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви