Методи, използвани в професионално обучение
(метод на подражанието, “пет стъпала”, учебна задача, метод на водещия текст, проектен метод, “учебна работилница”)
· “Подражание”
Това е начин за придобиване на елементарни практически умения за извършване на прости действия и е добре приложим в началото на обучението. Учителят просто извършва дадено действие и учениците му подражават.
· “Пет стъпала”
Този метод подпомага усвояването на прости, ръчни операции и също е много подходящ за началната фаза на обучението. Той не натоварва учениците и им дава чувство за успех, което е важно за мотивацията им за учене. Методът се състои от пет етапа (пет стъпала):
1. Подготовка, включваща обяснения какво ще се прави и как, набавяне на материали и инструменти;
2. Демонстрация от страна на учителя как се изработва дадената част;
3. Учениците повтарят действията, обсъждат се грешките, дават се допълнителни пояснения;
4. Учениците се упражняват в изработването на детайла и добиват умения да правят това правилно и бързо;
5. Ученици и учител правят оценка на придобитите умения и учениците осмислят действията си.
· “Учебна задача/Учебно-трудова задача”
Това е най-разпространеният в професионалното обучение метод, основаващ се на концепцията за възложението/поръчката. Той е подходящ за същинската част на обучението.
Същност на метода. На базата на реална поръчка от клиент и ориентиране към типични за дадена професия дейности се извеждат задачи, които се модифицират и допълват така, че да способстват за систематичното, цялостно, самостоятелно и ориентирано към действие придобиване на професионални и ключови компетентности.
Изходна база за този тип задачи представляват както реални поръчки, което е възможно при напреднали участници в обучението, така и симулирани, но съществуващи в реалността, поръчки за изработване на дадено изделие/предмет или извършването на определена услуга. Оптималният вариант за изпълнението на такива задачи биха били реалните условия в конкретна фирма. Ако това не е възможно и задачата ще се изпълнява в учебна среда (учебна работилница, тренировъчна фирма и др.), трябва да се положат усилия за създаване на максимално близки до реалните условия, тоест да се набавят всички използвани в практиката инструменти, машини, съоръжения, за да може да се спазва максимално точно технологичният процес.
Принципно учебните задачи не са непосредствените производствени задачи, а взети от даден производствен процес дейности и тяхното възпроизводство, поставени на преден план в учебния процес. Напредналите участници работят върху такива задачи в реални условия на фирми и предприятия, а начинаещите – в учебни работилници, но при симулиране на същите условия.
Този тип задачи целят придобиването на компетентност за комплексно действие в реални или възможно най-близки до реалните условия на труд. Те развиват професионални умения и способности за работа в трудова среда.
Алгоритъм на учебна производствена задача:
1. Избор на типична за професионалната сфера задача/поръчка, свързана с настоящата и бъдеща професионална практика на учащите
2. Описание и анализ на изискванията, разработване на задачата чрез нейното прецизиране и операционализиране
3. Подготовка на участниците в обучението за изпълнение на задачата
4. Търсене на възможности за решение на задачата чрез:
5. Вземане на решение за справяне с поставения в задачата проблем
6. Планиране на действията, изготвяне на общ и подробен план
7. Изпълнение на задачата/поръчката на базата на изготвения план
8. Контрол върху крайния резултат от работата:
9. Документиране и представяне на резултатите от изпълнението на задачата
Учебната/Учебно-трудовата задача трябва да отговаря на следните критерии:
Например: задача за електроинсталация да бъде модифицирана за друга вътрешна инсталация.
Не са подходящи учебни задачи, в които изкуствено е създадена среда, където проблемът е вече решен, но е допусната грешка в решението, или въобще не е ясно, дали задачата може да бъде решена в този вид.
Учителят трябва да развие умения за:
- формулиране на задачи приложими в нормалния трудов процес;
- дидактическо и методическо подготвяне на задачите, така че да изпълняват комплексни цели;
- насочване на учениците при изпълнението на задачата;
- подкрепа за учениците по време на изпълнението;
- коректно и позитивно обсъждане и оценяване на изпълнението на задачата.
· Метод на водещия текст
Същност
Методът представлява пространна методическо-дидактическа концепция за професионално обучение, ориентирано към действие в близост до практиката. Неговата същност се изразява в използването на водещи (ориентиращи) писмени материали в подкрепа на учениците, под формата на въпроси/тези/текстове, с помощта на които те решават самостоятелно комплексни задачи. Методът служи за предаване на комплексни знания (например за производствени съоръжения, поточни линии, организационни структури и др.) и за формиране на ключови компетентности.
История на метода
Методът на водещия текст възниква през 70-те години в учебните работилници на Daimler-Benz в германския град Гагенау. Впоследствие той е доразвит като моделен проект на заводите на ФОРД в Кьолн и е въведен в заводите за добив на стомана Peine-Salzgitter AG и Hoesch-Stahl AG в Дортмунд. Днес той намира широко приложение в гигантите на германската икономика Deutsche Telekom, Siemens AG и Deutsche Bundesbahn и в цялата мрежа от институции за професионално обучение.
От гледна точка на теорията методът се основава на три модела:
- модел на рефлектиращия субект - ученикът учи, създавайки си активна и рефлектираща (в този случай възпроизвеждаща) картина на действието, което трябва да извърши;
- модел на комплексното (цялостното) действие – ученикът преминава през информиране, планиране, осъществяване и контрол на дадена дейност, формирайки при този цикъл умения за самостоятелно и професионално извършване на определени дейности;
- модел на семантичната мрежа, която учениците изграждат, свързвайки опита си с новополучените знания.
Основна цел на метода е насърчаването на самостоятелността, на развиването на способност за работа в екип, формирането на умения за планомерен и систематичен подход при решаването на даден проблем.
За провеждането на метода са необходими: комплексно разработена задача, подготвени към нея водещи тестове/тези и водещи въпроси, различни медийни средства, указания (писмени и/или устни), материали, суровини и пр.
Прилагането на методът протича в 6 фази, аналогични с модела на комплексното действие:
Първа фаза - Въвеждаща. Тя е свързана с възможно най-точно и ясно поставяне на задачата, изясняване на целите, обяснения за протичането на целия процес, договаряне на правилата на работа.
Втора фаза - Информиране. По време на тази фаза учениците сами събират необходимата им за изпълнение на задачата информация, обработват я, обобщават я и я анализират, като по този начин придобиват нови знания. Те извършват това самостоятелно и/или в малки групи, но задължително сами, без участието на учителя. Неговата задача се състои в предварителната подготовка на материалите: каталози, брошури, учебници, помагала, наръчници, специализирани издания, филми, достъп до интернет и пр. Той се намесва, ако възникнат проблеми, застрашаващи правилността на действията и успеха на обучението. В края на тази фаза се представят и обсъждат резултатите. Правят се допълнения и пояснения. Ако резултатите са незадоволителни, учителят споделя това с всички и дава насоки как да се преодолеят пропуските.
Трета фаза - Планиране на дейността. На тази фаза учениците работят първоначално сами – индивидуално и/или в групи, върху изработването на план за решаването на проблема или изпълнението на задачата. Учителят се намесва, когато те не могат да продължат или са на грешен път. Когато са готови, планът се представя, обсъжда и съответно допълва или изменя. Не забравяйте да насърчавате учениците и да ги хвалите! Не забравяйте да напомняте за правилата за безопасност на труда!
Четвърта фаза - Изпълнение. На тази фаза учениците осъществяват на практика планираните дейности по изпълнение на задачата. В зависимост от сериозността и характера на дейностите може да се започне с инструктаж. Целта е учениците да се справят самостоятелно. Учителят наблюдава процеса, следи за отклонения и се намесва при необходимост. Учениците ще допускат грешки – това е нормално, но те се използват за учене от грешките. Разбира се, не трябва да се стига до щети или злополуки. Учениците се обръщат за помощ към учителя, когато не могат да се справят сами, но след като са опитали.
Пета фаза - Контролиране. По време на фазата на изпълнение учениците се контролират сами. След приключване на изпълнението на задачата те оценяват първоначално сами успеха на своята работа и след това се оценяват взаимно. Обсъждат се мнения и се изглаждат различия.
Шеста фаза: Оценяване. На тази заключителна фаза учителят прави своите оценки за изпълнението на задачата, отстранява пропуски, допълва информацията и дава насоки и съвети за бъдеща работа.
Съвети към учителя
1. Започвайте с положителното!
2. Не критикувайте открито!
3. Не употребявайте неподходящи изрази!
4. Не допускайте негативизъм в оценките си!
5. Важно е да насърчите участниците и да ги мотивирате и в бъдеще да продължат да се занимават с тази материя, да съхранят интереса си към проблемите и новостите в своята професионална област и да допълват и развиват своите знания и умения!
6. Целта на изпита и оценката не е да покаже на човека, че не знае и не може, а напротив – да му докаже колко много знае и може и колко малко още му липсва, за да бъде сред добрите!
7. Търсете и откривайте потенциала на всеки и го насърчавайте към развитие!
Подготовката за провеждане на метода включва изработването на:
Роля на учителя. При този метод учителят отстъпва сериозно от традиционната си роля на даващ указания и наставления, вземащ решения и поставящ оценки, не е и основен източник на информация за учениците. Той се превръща в организатор, съветник, модератор и информатор за участниците. Тежестта на неговата роля се прехвърля върху подготовката на обучението. В хода на самото обучение той наблюдава, съветва и подпомага учениците.
Методът е подходящ при решаване на комплексни практически задачи с цел постигане на компетентност за действие в дадена професионална среда. Той намира добро приложение при обучение по-специално в следните професионални направления: метало-техника, мехатроника, инсталации, електротехника, информационна техника, икономика.
· “Учебна работилница”
Методът отразява стремежа за учене в реална близост и непосредствена връзка с практиката (работата), с конкретно работно място. “Учебна работилница” е особена форма на ориентирано към практиката обучение, даващо едновременно професионални знания и умения и ключови компетентности. Тя се основава на смесица от единични методи, комбинирани по определен начин. Това е необходимо, защото една учебна задача преследва постигането на няколко цели. Учебната работилница обединява: индивидуална работа, работа в групи, дискусия, мета-план техника, анализ на документи, модерация и др.
Приложение
Методът е подходящ за:
Чрез използването на метода:
Разлики с традиционното обучение
Чрез прилагане на метода се осъществява:
Структура на работата при учебна работилница
Алгоритъм на протичането:
1. Представяне на концепцията за учебна работилница, даване на указания за организацията на работата и протичане на процеса на обучение
2. Поставяне на задачата:
§ проучване на мненията чрез допитване с картончета
§ структуриране на предложените теми
§ избор на темата
3. Работа по групи – първи кръг, самостоятелна работа по темата
4. Представяне пред всички на резултатите от работата:
5. Упражнения в групата:
6. Работа по групи – втори кръг:
7. Представяне на резултатите пред всички
8. Рефлексия върху учебната работилница
При правилно подбрани задачи методът е подходящ и при обучение на начинаещи в дадена професия.
· Проектен метод
Предимства - Методът формира у участниците ангажираност, самоорганизираност, действеност. Той е най-сложният от изброените комплексни методи.
Проблеми - Провеждането на обучение по този метод изисква издръжливост и толерантност по отношение на различията.
Предпоставки за провеждането - относителна хомогенност на групата от гледна точка на интереси, цели, сходно входящо ниво.
Преподавателят – зает е по-скоро с модериране и организиране, отколкото с обучение в класическия смисъл на думата.
Основната идея на проектния метод е поставянето на задача, свързана с решаването на реален проблем, която трябва да бъде изпълнена самостоятелно от дадена група хора в рамките на определен срок. Ученето чрез проектен метод предполага практическа дейност под формата на целенасочена, ограничена във времето работа, която не е свързана с отделен учебен предмет.
По време отделните фази на проекта се насърчава натрупването на различни знания, умения и способности на участниците. Обвързването на ученето с действие при изпълнението на дадена задача (проект), цели усвояването на професионална компетентност по дадена професия и придобиването на надпрофесионална компетентност за действие, вкл. социална компетентност. В този смисъл методът идеално се вписва в налаганото от комплексните цели на икономическото развитие многофункционално професионално обучение.
Централно място в прилагането на метода заема връзката между мислене и действие. Мисленето се развива от една страна заедно с действието, а от друга страна изпълнява ръководни функции по отношение на действието. Работата на главата и ръцете при този метод е в тясно взаимодействие и обвързаност.
Проектният метод се основава на следните дидактически принципи:
1. ориентиране по опита;
2. ориентиране по ситуацията;
3. ориентиране по участниците.
Особено важен е първият принцип. Той е основа за правилното формулиране на проектната задача, от което зависи успехът на нейното изпълнение и на приложението на метода в крайна сметка. Най-важното правило, към което трябва да се придържа учителят при вземане на решение за формулировката на задачата, е тя да отговаря във възможно най-пълна степен на опита на участниците. Една и съща проектна задача при различни групи участници в обучението трябва да има различна формулировка. Базираната на опита на участниците проектна задача е предпоставка за натрупването на нов опит, неговото осмисляне и използване в практиката.
При работата по проект участниците биват конфронтирани със задачи или част от комплексни задачи от реалния производствен процес или с проблеми от действителността, които те решават по време на направляван от самите тях учебен процес, като поемат на отговорност и активно участват в организирането, осъществяването и контролирането на всички дейности по проекта.
В този смисъл проектната задача няма учебен характер, тоест тя не се измисля по подобие на проблем или въпрос за решаване, а се формулира на базата на действителни проблеми или въпроси за решаване и нейният краен резултат не представлява учебен, а реален продукт/услуга. Всичко това предполага определено ниво на знания и умения на участниците.
Проектният метод предполага съзнателно изместване на акцента на учебния процес от теория и преподаване на определен обем от знания към придобиване на професионални умения, приложими в практиката, съпътстващи социални умения за работа в екип и творческо мислене. Този акцент променя и ролите на учениците и на учителя. Водеща роля в учебния процес имат участниците, от които се изисква чувство за отговорност към собствената работа и тази на екипа, самостоятелност и творчество по време на целия процес. Учителят от своя страна поема ролята на съветник, координатор, подкрепящ процеса. Разбира се той продължава да носи цялата отговорност за успеха на обучението и е основна фигура в подготовката на обучението чрез този метод. Той инициира, подготвя, насърчава и опосредствява провеждането на обучението по този метод и държи постоянно под контрол учебната ситуация.
Ученето чрез проект се основава на:
Освен професионалните умения проектният метод допринася за формиране на способности за овладяване на конфликтни ситуации, правене на компромиси, готовност за съвместни действия, умения за комуникативност и интегративност. Съчетанието на индивидуална и групова работа позволява на отделните участници да се справят по-лесно със свои собствени проблеми като несигурност, страх и др., да добият представа за силните и слабите си страни, и да изграждат у себе си увереност, усещане за постигнат със собствени сили успех. Това засилва мотивацията на учениците и надеждата за реализация след обучението.
Фази на проектния метод:
Първа фаза - Поставяне на цели. Поставянето на цели на обучението е идентично с формулирането на задачата. Проектната задача трябва да бъде формулирана общо от всички участващи в процеса на обучение и да се базира на опита на участниците. Така се гарантира възможно най-висока заинтересованост от успеха на начинанието от страна на всички. Принципно от почти всички проблеми и въпроси от реалността могат да произлязат проектни задачи. Просто при разработването на задачата не трябва да се губи връзката с реалността!
При проектния метод не се използват симулационни ситуации.
По време на тази фаза учителят трябва да запознае учениците със същността на проектния метод и съвместно с тях да разработи отделните теми. По принцип учениците не познават метода и затова по време на тази фаза учителят има ръководна роля.
Втора фаза - Планиране. Белези на тази фаза са събирането на информация, нейният анализ, структуриране на подхода от гледна точка на методиката, разглеждане на възможни алтернативи, избор и вземане на решения за начин на действие, разпределяне на задачите вътре в групата.
Фазата на планиране не приключва с изготвянето на план за действие. Тя продължава през цялото времетраене на проекта и остава отворена за промени и приспособяване към евентуално изменение на рамковите условия, паралелно с реализирането на събраните от учениците идеи.
На тази фаза се определят и правилата в групата. Това е своеобразен етичен кодекс, регламентиращ отношенията между членовете на групата/екипа с цел избягване на конфликти, напрежение и пр.
Ролята на учителя на тази фаза е свързана с постоянно наблюдение над изготвяния от учениците план и преценяването му от гледна точка на изпълняемост. Учителят не допуска поставянето на цели и задачи, които са неизпълними и/или залагането на нереални срокове за осъществяването на дейностите в плана. Планът е изключително важен! Той трябва да бъде изпълним при дадените условия в конкретната група! В противен случай ще се стигне до демотивация на участниците.
Трета фаза - Изпълнение на проекта. По време на тази фаза участниците осъществяват планираните дейности, натрупват нови знания и умения, развиват творческото си мислене, чувство за отговорност към себе си и другите. Учителят наблюдава участниците и се намесва при необходимост. Важно е поддържането на постоянна обратна връзка, при необходимост - дискутиране и коригиране на плана, документиране на междинните стъпки.
Четвърта фаза - Оценяване. След приключване на дейностите по изпълнение на проекта - изпълнение на проектната задача, следва нейното обсъждане и оценяване. Ако естеството на задачата позволява, учителят трябва да остави учениците първо сами да оценят процеса на изпълнение на задачата, да идентифицират грешки, пропуски, да анализират натрупани нови знания и умения и резултата като цяло. За тази цел той може да разработи предварително формуляри с водещи въпроси. След това целият процес и неговият резултат се обсъжда в групата съвместно с учителя. Прави се равносметка за правилността на избора на решения за изпълнение на проекта, допуснатите грешки се анализират, изброяват се успехите. Учителят подчертава успехите и поощрява участниците. Грешките се обсъждат общо и се търсят причините за допускането им, но не се търсят виновниците. Изписват се придобитите нови знания и умения и възможностите за тяхното практическо приложение.
Методът е приложим не само в същинската част на обучението, но и в началото му. В такъв случай темите могат да бъдат свързани с адаптирането на учениците към ежедневието на обучаващата институция, към нейния правилник за работа и отдих (в училища с общежитие и столова).
Допускани грешки при провеждане на метода:
1. Непознаване и недооценяване на опита на участниците при вземането на решение за използване на метода и/или формулиране на задачата.
2. Неправилна преценка на нивото на учениците - проектният метод изисква определено ниво на знания и умения от страна на участниците, той не е приложим при начинаещи, освен за стриктно съобразени с нивото на предварителните им знания и умения задачи.
3. Невъвличане в достатъчна степен на участниците при формулиране на темите на задачата.
4. Подценяване на текущата обратна връзка.
5. Недокументиране на междинни резултати от работата.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви