И лятото над нас ръце разпери,
усмивките си ни предложи нежно,
и ментата се сипеше небрежно,
гарнирана с любов, усмивки благи.
И хората се молеха спонтанно
на слънцето и хубавото време.
И моето сърце, сърце от камък,
усмихна ти се шантаво, небрежно,
и слънчеви ръце към теб отправи.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви