Седя си в офиса и работя /bold-а е специално за Stratovarius, който не е убеден в моя работохолизъм ;) /...та така... седя си и работя...шефът раздаде задачките и изчезна по срещи....

Някъде измежду ровичкането в разни договори и споразумения, хапването на сандвича /вие знаете какъв е той и защо си го купувам :))))/ съвсем случайно си пуснах Wet Wet Wet и то най-комерсиалната им песничка, която беше в саундтрака на "Четири сватби и едно погребение"...няма как да не сте го гледали, а ако случайно сте пропуснали - дават го почти всяка седмица /еври уик!!!/ по някоя от кабеларките, които иначе нямат особен смисъл....аз лично този филм съм го гледала над 20 пъти...Харесвам го. Много. Много. Всъщност има нещо очарователно в английските филми...мда....Очарователно. Много.Много. Та да не се отклонявам... Спомних си за филма /дъвчейки сандвича :) и работейки/ и ми хрумна да напиша нещо...всъщност не да го напиша, ами да постна тук в категория "Любов" едно стихче, което прочете един от главните герои във филма на погребението на своя любим. /Той на Неговото :) няма грешка/...

Дано да ви хареса! Аз лично го търсих това стихче повече от година, по простата причина, че в самия филм не е преведено както трябва...Любов ли бе да я опишеш....Моята любов към филма и любовта във филма.... кой знае....

ТРАУРНО

Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам  вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.

Насладихте ли се?! АЗ лично за пореден път....

....ех, любов ли бе да я опишеш.....