На тази гара не пристигат вече влакове,дори и не тръгват,въпреки че на 3-ти коловоз стои една отдавна забравена композиция .Дори пътници няма, само понякога идва престарелият началник- гара с жена си,случайността ги среща преди много години тук,когато беше младо момиче и дори не знаеше  името на гарата,преди да срещне тук любовта.Тогава тук пристигаха и тръгваха влакове,пълни  с хора, чувства,любов. Случваше да са пълни и с неразбиране и завист.

   Идваше и едно старо магаре за да провери дали са израсли магарешки тръни, бодливи,уханни и тръпчиви като внезапно осенила те любов.

 Това бяха единствените живи същества,които посещаваха отдавна забравената гара,благодарение на тях,тя не се чувстваше толкова самотна,а самата гара не изглеждаше като запустелите си посестреми.Тя сякаш беше потънала в дълбок сън,надявайки се някога да я разбуди свирката на бързащ локомотив.

  Сега сигурно ще попитате къде  са мустаците и какви са?Както  се знае от приказките всички юнаци са с мустаци,а какво е един началник -гара без мустак-Нали само с една ръка и палка спира и пуска влаковете.

Началник -гарата  дали е  бил с руси или черни мустаци,не знам,но от времето не знайно защо почнали да побеляват,както знаете мустаците не могат  да мислят и чувствуват,но за притежателите им  май не може да се каже същото със сигурност.Какво е станало по нататък ли?-Не знам или не помня –склероза какво да правиш, ако някой знае  какво е станало,нека каже.

 Понякога на престарелият началник гара,когато сядал на пейката унесен в спомени,като поглеждал  забравената композиция  му се струвало ,че тя има много по големи мустаци от неговите може би израсли от очакването и надеждата й все някой ден да и даде път,въпреки че това било последната гара и по нататък нямало никакви релси.