На Жоро Тошев и Жеси, които ми показаха какво значи да обичаш добрата музика
Всеки човек има поне една мечта, за която с разума си знае, че е неизпълнима, но сърцето му отказва да загуби надежда.
Всъщност в мига, в който загубиш надежда, ти завинаги напускаш Вечните Ягодови Поляни на детството си и губиш магическия ключ към сърцето на детето, което някога си бил.
Моята мечта беше вече доста уморена от чакане. Шансовете и` да се превърне в Реализирана Мечта не бяха много...Преди години и`пречеха Желязната завеса и голямото разстояние до звездите. Всъщност тия звезди, чиято музика слушаше целият свят, за нас бяха по-недосегаеми от Космоса.А времето неумолимо късаше струните една по една. Забелязали ли сте, че всъщност времето ни пречи да осъществим мечтите си?
За мен най-страхотният концерт, на който бих могла да присъствам, би бил който и да е концерт на Бийтълс. Независимо от крясъците на феновете, заради които нищо не се чува от музиката. Казват, че никой никога след тях не е успял да повтори в концертите си тази атмосфера на масова екзалтация, на абсолютно френетично поведение на тълпите.
Дали той сам щеше да успее да върне магията на онова време? Магията на времето, когато бяхме войници от армията на Sergeant Pepper...
Мястото: Charter One Pavilion в Чикаго. Sky of blue and sea of green:
Денят: най-перфектният слънчев ден на лятото - 25 градуса, никаква влажност. (А лятото в Чикаго може да бъде доста немилостиво - само два дни преди концерта вилня буря; и обикновено е ужасна жега. Като добавим и влажността на въздуха, която те кара да се потиш като в джунгла, времето определено беше като по поръчка):
Публиката: класически фенове. От най-първите, пацифисти - връстници на Ринго (с голяма вероятност участвали в антивоенната демонстрация в Чикаго през 1968) :
следващото поколение:
и още по-следващото:
Най-известните барабани в света, заради барабаниста, естествено :):
And...the One and Only - RINGO!!!
Концертът беше обявен за 8:00 и започна в 8:02 минути; това дотук бяха фактите. Оттук нататък, ако подобен род музика не ви влече, може да си спестите четенето :).
Всичко останало е лично мнение. Само да не си помислите, че съм пристрастна :).
Всички, които ме познават в реалния ми живот, знаят, че трябва да ме приемат с любовта (и лудостта) ми към Бийтълс. Обикновено не се разхождам с тениска с надпис "Give Peace a Chance", нито мъкна голям касетофон тип "нашата-съветска-гордост-в-касетофоностроенето", от който да звучи нон-стоп "Hey, Jude". Тоест контролирам лудостта си, дори успявам месеци наред да поддържам образа на кротка, възпитана интелектуалка, която слуша най-вече детски песнички.
И така, да започна с най-голямото си разочарование от вечерта...След като си купих билетите два месеца предварително, след като пристигнах на мястото на концерта два часа по-рано (бонус - можах да чуя репетицията и да заснема мотаещите се по плажа фенове), заради глупавото ми решение малко преди осем да търся къде се продават CD-та на Ринго...пропуснах първите две минути от концерта. Още не съм си простила.
Но в останалите 2 часа и 18 минути Ринго успя да подари на публиката си усещането, че това е най-важният концерт в кариерата му. Много "звезди" биха могли да се поучат от него как трябва да се отнасят към почитателите си - точността, прецизността в изпълнението, чувството му за хумор, което сближава хората от няколко поколения и ги прави приятели и съмишленици - това е само част от обаянието на този невероятен човек! Той се занимава професионално с музика повече от 46 години. Вече не го прави заради парите, и определено не за слава.
Той се пошегува на няколко пъти с възрастта си ( на 7 юли навърши 68 години), но всъщност беше в чудесна форма, и не пропусна нито един удар на барабаните, нито пък пя фалшиво :). Тази година групата от музиканти, с които свири, включва Colin Hay, Billy Squier, Hamish Stuart, Edgar Winter, Gary Wright и Gregg Bissonette.
В шоуто се редуваха песни от времето на Бийтълс и след него - "It Don`t Come Easy", "What Goes On", " Act Naturally", "Yellow Submarine", "Boys", "I Want To Be Your Man", "Photograph" - със солови изпълнения на другите участници в концерта (преди да ги обяви, Ринго се пошегува, че тъй като вече е на възраст, за него сега идва най-любимата му част, защото може да отиде да си полегне). С изключение на Хамиш Стюарт, другите музиканти на мен лично не ми бяха известни, но определено бяха виртуози. Особено впечатление ми направи Едгар Уинтър , който свири фантастично на клавишни, саксофон и ударни. Естествено, Ринго прекара голяма част от времето зад барабаните:
След разпадането на Бийтълс той има 14 солови албума, които с времето стават все по-автобиографични. Особено последният - Liverpool 8 (8 е пощенският код на квартала, в който е роден).От него Ринго изпълни едноименната песен.
Естествено, всички очаквахме "With A Little Help From My Friends".
(ето едно изпълнение от 1987, на което присъстват и Принц Чарлз и Лейди Даяна).
Достоен финал на концерта беше част от "Give Peace A Chance" на Джон.
...И ако е вярно, че единственото нещо, което притежаваме със сигурност, са спомените ни, то днес аз съм с един незабравим спомен по-богата...
Много добре те разбирам какъв кеф е, защото съм преживяла нещо подобно и знам, че си струва цялото чакане и усилия и неволи, през които може да ти се наложи да минеш.
Най-забавното е, че от около седмица чета някакъв безумен спор за Бийтълс в един форум, който няма ама АБСОЛЮТНО нищо общо с музика. И това ако не е синхротронност :) (или както там беше термина)
Хората от тази страна на океана май само на концерт на Тони Стораро можем да отидем. Толкова ме е яд че изпуснах този на Кайли...
Дени, благодаря за мнението ти за снимките (фотографията е единствената област, в която съм перфекционист, затова аз самата мисля, че можеха да бъдат още по-добри. Но снимах с "глупавата" си камера, дето наистина натискаш само 1-2 копчета, кой ти има време да мисли за настройки и фокусиране с по-сложен фотоапарат...Освен това трябваше непрекъснато да споря с гардовете, ако искам да се приближа на по-малко от 8 метра... И освен това повечето от снимките, които направих, не стават за постване - размазани са, защото или аз, или Ринго подскачахме :).
Що се отнася до спора за Бийтълс в онзи форум, нали знаеш колко мразя безсмислените спорове :)...Нямам за цел да покръствам никого в "правата вяра" - но знам, че всеки фен на нещо/някого би се чувствал точно като мен :).Ако се има предвид, че в английския "fan " и "fanatic" имат общ корен, мен може да ме броиш за фанатик. Но все пак в повечето случаи наистина се контролирам...
Галя, мечтите са, за да се сбъдват :). И наистина по-добре късно, отколкото веднага...Защото ако аз сега бях на 18, щях да си кажа, че животът ми е свършил и вече няма за какво да мечтая. Друго си е да си разумен и зрял и да знаеш, че най-хубавото тепърва ти предстои, нали :?
Не забравяй, че си ми обещала да ме включиш в твоята емоция, когато се сбъдне Мечтата ти.
РАЗРЕД ТВЪРДОКРИЛИ
Четири бръмбара, четиримата Бийтълсв инсектариум с восъчни фигури.Восъчна музикаслепва килийки от спомени, жълта подводница ни потапя във вчера.Представи си как бръмчеше светът, бомбандиран от бръмбари.Джон, Пол, Джордж, Рингос дъщеря ми на снимкатаи всичко, от коетосе нуждаеш...Светла Караянева
А какви са тия 8метра? Щото аз съм гледала много близки фенски снимки, не знаех, че има ограничения...
И може би е трябвало и да се снабдиш с нещо по-подходящо за снимане-не питай мен, хубавите фотоапарати са ми с космически цени...
Според мен това е най-готиното на такива концерти, да се превърнеш отново в тинейджър. Иначе все едно гледаш телевизора. Друго си е да викаш, да си късаш тениската и да си хвърляш сутиена по сцената :) /аз само пях и виках ,така че не се класирам/
Веселин-да, знам, но от изброените никой не ме влече кой знае колко. Както казах исках да отида на концерта на Кайли Миноуг, но никой не пожела да дойде да ми прави компания, пък и май тогава и пари нямах. И по-важното, сетих се за концерта чак след беше започнал :)
Пък и то не е същото-да си фен, това значи емоционална обвързаност. Иначе просто не е същото. Пък изпълнителите от моите обвързаности не идват в България или пък така или иначе на видео са ми много по-симпатични отколкото на живо. Само едни си заслужаваха усилието и си го получиха :) Усилието де :)
Изброените от Веско звезди са наистина от световна величина (бих гледала с удоволствие Дзукеро и Лени Кравиц). Но Дени е права, че едно е да идеш на концерт, съвсем друго - на концерт на някого, когото наистина обичаш. Заради Ринго се научих да свиря на барабани; миналата година ходих на концерт на Фил Колинс. Вярно, че е страхотен барабанист, пее добре и т.н. И неговите фенове си се кефеха...Аз съм просто нечий друг фен.
Емоционалната обвързаност не става с всеки...
Е, как да отида на концерт на Nirvana с Кърт Кобейн, или на Боб Марли? Някои мечти ще си останат несбъднати за жалост.
Наистина, бих отишла на Лени Кравиц или Дзукеро, но то ще е повече като да отида на театър. Докато изживяването на истински любимци, някой който винаги те е кефил и е "участвал" в живота ти е... . Вярно, не можеш да отидеш на всички любимци, но това може би трябва да ни стимулира да ходим докато можем :) Да живеем докато можем...
LaSombra, благодаря! Уча се, за да бъда все по-добра в описанията :). Специално за нещата, които обичам, ми е трудно да пиша, защото емоциите ме заливат, а дълго време не знаех как да ги изразявам правилно и да ги канализирам. Точно затова текстът ми има посвещение към хората, които ми показаха нагледно как се държи истинският фен :).
Колкото до иронията...ами тези автоматичните фотоапарати производителите им ги рекламират като "smart", защото правят всичко сами. Като си помислиш колко технология има събрана вътре...Но пък от друга страна тези фотоапарати са "глупави", защото могат да действат само в определени рамки (слънчево време). Ако се наложи да ползваш светкавицата им вечер, или просто искаш да снимаш портрет (не позволяват фокусиране само върху предния/задния план), резултатите са плачевни.
Ех, Веско, някои мечти навлизат вече в по-горна сфера...Според атеистите времето е категория, която ни ограничава. 24/7. Днес, вчера и утре. Според будистите - всички се прераждаме и можем да се срещаме с преродените всички други - така че не спирай да мечтаеш. Просто си дай повече време :).
{Много обичам да гледам "Малкия Буда" на Бертолучи, философията на будизма винаги ме удивлява със спокойствието и оптимизма си.}
Но също като теб и аз изпитвам трудности да пиша или дори да мисля за него. Някак си цялата му личност е до такава степен облечена в героизъм, че всякакви думи биха били неподходящи. Което според мен е по-скоро израз на внушеното ни като деца, отколкото на реална преценка.
Намирам това за малко тъжно. С героични представи пропускаш истинския човек и това не е точно начин да засвидетелстваш уважение.
Ген, благодаря! (Благодаря и за поправката. Левски е роден на 18, на 17 аз имам много важен повод за празнуване, затова съм се объркала, като съм разменила в съзнанието си двете дати).
PS Пожелавам ти прекрасно време за концерта на Металика, настроението знам, че ще си го имаш!
Та мисълта ми е, че и т.нар. "глупави" камери могат да заместят скъпите професионални апарати, стига човек да има търпението да ги настройва. А пък ако после си поиграеш на компютъра (аз го правя с Corel Photo-Paint") може да постигнеш почти професионални резултати
Снимка 2
Ето например една снимка, правена при възможно най-лошите условия (облачност, разсеяна светлина, слънцето е зад обекта и т.н.), която само за две минути с Корел-а придобива по-угледен вид. Просто не ми се занимаваше да си играя повече, иначе щях да я направя като пощенска картичка :)
LaSombra,
Много неща казваш в коментара си, затова едно по едно :):1. няма лоша камера, има човек, който знае/не знае как да я използва.
2. цената на фотоапарата няма значение - виж точка едно - важно е виждането, дарбата на този, който снима. Обикновено маниаците на тема техника си купуват най-скъпите последни модели дигитални фотоапарати, и са способни с часове да спорят по форумите на тема Nikon vs. Canon. В същото време добрият фотограф е навън и снима с каквото има - дори с апарат за 100-200 лв.
3. аз по-често снимам с "глупавия" си фотоапарат - нека за благозвучие да го наречем "компактен", най-вече защото е малък и мога да го нося навсякъде, а и за разлика от един професионален фотоапарат, не изисква почти никакви настройки. Но когато имам повече време и трябва да снимам хора, предпочитам DSLR.
4. Що се отнася до компютърната обработка на снимките после...не го обичам това и това си е...Мое мнение. Но наистина не обичам да правя 5 варианта на една снимка и да се чудя кой изглежда най-добре...Да не говорим, че снимката все пак е спомен. Ако още веднага след запечатването на този спомен почнем да го променяме и манипулираме...(разбира се, изключвам художествената фотография, на която точно това и` е целта - експериментирането).
A за твоите снимки - щом си бил смел да ги постваш, сигурно търпиш и критика :) - не казваш коя е оригиналната и коя - обработената. Предполагам снимка 1 е оригиналът. И определено тя ми харесва повече - има атмосфера, цветовете са естествени.
Ето линк към най-добрия сайт в света за дигитална фотография. Ако имаш време и знаеш английски, може да научиш много.
Иначе съм говорил с професионални фотографи (ненужно да казвам, на светлинни години пред мен), които споделят мнението, че добрият апарат помага, но добрият фотограф е по-важен :) Освен това са ми казвали, че когато става въпрос (например) за репортажни снимки, те също предпочитат обикновените цифрови апарати за по 100-200 лева, защото им спестяват излишните настройки и могат да уловят кадъра на момента. Да не говорим, че е много по-лесно да отидеш на мястото на събитието с "компактен" апарат (като любимия ми М737) в задния джоб, отколкото да влачиш огромен Найкон с телескопичен обектив.
Аз самият много се забавлявам с такива хора, които дават луди пари за професионален апарат, а не знаят елементарни композиционни трикове като правилото на третините, например. Говорят само за мегапиксели и увеличение, а в крайна сметка всичките им снимки излизат като за полицейско досие -- плоски, без живот в тях. При добро желание и с камерата на телефона си можеш да направиш шедьовър.
Понеже прочетох нещо за тони стораро /не мога да го напиша с главни букви/ - през 2004 бяхме с приятели в Созопол и видях на една кръчма плакат на този същия. Понеже никога не го бях чувал, реших че това е някакъв пич, който пее италиански евъргрийни- Джани Моранди, Модуньо, Челентано, такива работи.... Името му ми звучеше много италиански:) Предложих на моите хора да отидем на тази кръчма, а те умряха от смях- абе ти не си ли го чувал този мангал.... та така.
@Alexander Beleff,
Аз също. Тези двете и всички останали песни на Джон.
Да се надяваме, че след две години Ринго пак ще прави турне за юбилея си :).
Tosh,
Благодаря!
Edinotwas,
Оценката ти на този текст има голямо значение за мен. Благодаря ти!
Ето малко кадри от концерта (трудно е да се намери нещо с приличен звук и картина). Тук е и началото (оказа се, че съм пропуснала по-малко от минута всъщност, защото на 57-58-та секунда от записа знакът на мира, който Ринго направи, беше провокиран от един мой набор, с когото пристигнахме пред сцената, точно преди охраната да ни избута.). Ако гледате този запис, изберете "Watch in high quality".
Концертът започна още по светло, в YouTube има и други по-късни моменти, но заради липсата на светлина качеството им е ужасно. Освен това всеки, бил на концерт, знае, че видео в размер "една човешка длан" е невъзможно да предаде емоцията и атмосферата; освен ако не си бил там - в този случай дори ужасното качество на записа не може да те спре да съпреживяваш всичко отново :).
Още малко
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви