Мисля че това е едно от най-хубавите неща, който могат да се случат на един млад човек като мен.Миналата година завърших и кандитствах, като мислех че всичко сте стане от самосебеси, ама не било така както си го мислех. И както предполагате не ме приеха. Тогава трябваше да започна работа както казва един мой приятел "от лежане спомени няма", а и пари няма. Та тогава започнах за първи път сериозна работа в един цех. От тогава свързвам тази дума с работа, много работа и пак работа. Тогава разбрах ,че  ще трябва да си седна  на задните  части  и  да си  понапрегна мозъчните  гънки.  Отначало мислех  хем  да  работя, хем да уча- до болка изтърканата формула. Ама след като се прибирах от работа имах време само да вечерям и да си легна(проста физическа преумора). Тогава реших да бачкам до нова година и да напусна за да се подготвя стабилно за кандидат студентските изпити.И така и стана, само че с много голяма мъка казах че искам да напусна, щото бях мн. привикнал към колегите, обаче си казах, че бъдещето  е по - важно и не ми е мечтата да бачкам в някакви цехове цял живот, а постепенно да се развивам,квалифицирам и да бачкам нещо с "мерак" както се казва  . Та така напуснах работа и след нова година започнах да уча. Не знам как издържах чак до май да уча на пълни обороти , ама някак си успях. Е не всеки би казал 4е уча на 100%, тъй като на предварирелния в ТУ изкарах 3.70,ама материалната ми база от училище по математика не беше повече от 30% от това което трябваше да науча.Дори тези 30% са силно завишени, но както и да. След като си подадох документите за кандидатстване(общо на четири места), след няколко седмиседмици бяха изпитите.Първия ми бе6е в Лесото.Там изкарах сравнително добра оценка (3.80).обаче поради ограниченоста на местата, в последствие не ме приеха. След изпита в Лесото ми  беше този в ТУ(редовен).Е там след изпита бях толкова ядосан, че първото нещо, което търсих след като излязох от университета, беше от къде да си купя цигари и алкохол.А като си представите, че бях отказал цигарите наскоро(преди два месеца) от 20цигари след три часа ми останаха само 4 цигари.Като прибавим към това и 300 ml. дomaшарка си излкарах всички  ядове породени от това, че не съм решил задачите.И така минаха две седмици и  излязоха резултатите. На  първо класиране не бях класиран никъде, с изключение на ЮЗУ -Благоевград(ПО Химия И Физика).Е докато чаках да излязат резултатите о т второ класиране направо се скосих, штото трябваше  да се запиша в ЮЗУ, ако не ме приемеха в ТУ,Лесото или УНСС.А в ЮЗУ въобще не ми се влизаше. Добре беше че 2-ро сласиране в ТУ се застъпваше с края на първо класиране в ЮЗУ, така до някаква степен не трябваше да се притеснявам за приемането или записването докато не излезеше 2ро класиране в ТУ.Да ама за четири дни направо не знаех на кой свят съм.И така дойде 9-и септември, прроверих дали са илезни резутатите и СУПЕР бях приет в ТУ.Е тогава не знаете какъв товар ми падна от сърцето.Какви ли не мисли ми се въртяха в главата(от рода на "миналата година я пропилях, май и тая ще я пропусна без да се направя нещо за себеси" или пък "ако не ме приемат в София половината ми живот отива по дяволите"). Преди две седмици се записах и с нетърпение чакам да започна. Е аз по принцип не съм от тези който изгарят от желание да си изливат душата в разни блогове (съжелявам че така съм мислил преди), ама друго си да споделиш нещата който те вулнуват с други хора като теб.Чак сега разбирам смисъла на блогването.Супер е!Преставаш да бъдеш затворен в черупката си.Лошо е че комп-а ми е при брат ми на София ,иначе щях да пиша всеки ден  :)
+