Много сме ги чували особено с идването на нелошия Халоуин, който обаче не е наша традиция. Даже, ако започнем от "медицински" практики и заклинания за здраве до литотерапия (лекуване с недоказани психосвойства на камъните). В Западна Европа взеха да говорят за литотерапия и зареждане на енергия на камъните (дръжте се да не паднете: това е с рисунка на "цвете на живота" - орнаментна живопис; или светлина на Луната, хайде това с Луната по-приемливо е, ако и без това знаем, че тя има гравитация, която се усеща на явления на планетата ни). А картите, идващи от Египет, създадени обаче от мамелюците (роби-воини, които в Египет поради липса на управляващи по някое време са и начело, от турки произ ход, но не значи, че са нашите съседи селджуци), също с пасианси ни омагьосват. Да надникнеш отвъд е била мечта на всеки. Обаче става ли с предмети ... някогашни писания? Светите писания дават идея за света някога, но със Страшен съд може и в бъдеще. И къде ще е бъдещето?  
 Дали психологията е единствена, гледаща тук и сега? Това ли я числи повече към науката? Това ще опиша в следващите ми постове.
 А сега смятам да обясня неразгадаемия предчувствия и страхове. Преди повече от 20 г. като първокурсничка-студентка често сьнувах мъртви мои познати. И след, или пред 10 г., разгадах това. Аз съм искала да разгадая заветите им, заръките им към мен и в същото време съм била неспокойна, защото от ученето ми освен добри оценки, получавах присмех от състудентите ми, които прекъсваха и забавяха, за да се "отбият" в чужбина с бригади. Но и за там си трябваше "информатор" или връзки, защото аз докато си завера семестъра, бригадите свършили и си стоях изолирана, та ми оставаше да си сънувам. Оказа се, че често сънувах хора преживели Втората световна война. Те сякаш ми казваха "и ние искахме да ходим тук и там, но слушахме сирени и се мушвахме в мазето". Затова късничко посетих най-вече природни или човешки, но изумителни, творения като Великата китайска стена в различни участъци и кит. провинции. А колко съм успяла в живота, моите състуденти къде са, за да ме съдят?