Нямало е нищо особено в битието на Ванга - живяла е обикновено, като всички нас. Но тя е живяла в пълна хармония с природата и като част от нея. Можела е да приема посланията на всичко, което я заобикаля: на животните; на растенията; на Космоса; дори на камъните, защото според нея "всичко живее" и няма "нежива природа" - всичко се подчинява на една висша организация и разум.

„Не мога да спя през нощта. Как да спя. Като легна да почивам, всички човешки трагедии, за които съм чула през деня, отново минават през съзнанието ми. Много мъка има по света! Но има и друга причина. В тишината, особено вечер, чувам всички небесни звуци. Чувам небесните камбани как звънят на всеки час и как всичко живо откликва на този ритъм. Затова цветето знае кога да разтвори чашка, а петелът никога не греши кога да кукурига. Как да спя? Ако можех да разкажа за всичко, което виждам, ще стане чудо. Тайните на света, които зная, но не мога да ви ги кажа, вече са колкото един почти пълен язовир. Още малко остана да се отприщи бентът, но тогава Бог да ни е на помощ!”

Малката къщичка на Ванга в Рупите помни много сълзи и много човешки трагедии. Но най-голяма е трагедията на нейната стопанка, пророчицата Ванга, която събира в сърцето си човешката мъка, а дарява на всички надежди и изцеление. Вече е обяд. Стаята, където Ванга приема посетителите, все още е изпълнена с напрежение от тревогите на преминалите оттук хора. В камината сивее натрупаната на купчинки студена пепел, а снежнобелите перденца на малкото прозорче се поклащат като крила на уморена птица. В средата на стаята има голяма маса, отрупана с дарове за ясновидката и безбройни завити в хартийки бучки захар. Захарта е също една от тайните на Вангината дарба, защото тя изисква от всеки, който я посещава, да носи захарче, престояло поне няколко дни в дома му. Когато посетителят влезе, тя взема захарта, държи я в ръцете си, опипва я и започва да гадае. Защо захар? Какво се запечатва в захарните кристалчета, та Ванга разчита безпогрешно съдбата на посетителя? Никой не е можал досега да отговори на този въпрос. Не може да отговори и самата Ванга. Разказвала ми е, че в първите години, когато е започнала да предсказва, пред нея е трябвало да има горяща свещ. „Но понеже съм сляпа и не виждам и може да стане някакво нещастие, глас ми каза да заменя свещта с бучка захар, защото е чиста.”

Зад отрупана маса седи Ванга. Бледа е и толкова изморена, че просто едва диша. Няма сили дори да говори. Чувала съм я понякога да шепне нещо и ако се заслушаш, това ще е нещо като: „Господи, аз ли бях най-голямата грешница, та ме наказа с този тежък кръст? Ти много ми даде, но и много искаш от мен?” После бавно става от стола, на който е седяла повече от три часа, сваля горната си дреха и бавно се отправя към стаичката, където почива. С хладната си белота и мириса на свежест и чистота тя ласкаво я приютява за кратка почивка. Но както вече е известно, тя не спи. Лежи известно време, мълчи си, а често си почива и като плете. Много обича това занимание и с бързото тракане на иглите и нареждането на бримките си отива и цялата умора. Ванга е много веща плетачка. Плете бързо и стегнато и дрехите, които прави, отразяват цялото й вдъхновение. Има много красиви модели, които си измисля сама. Безброй са изплетените от нея жилетки, поли и блузи. Доволна от творението си, много от нещата след това подарява и се радва, ако подаръците й се харесат.

Източник: http://vanga.eu/%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0/