Какво става с теб? Изчезна, като че ли потъна вдън земя. Номерата не са същите, на домашния ви телефон никой не отговаря ... започвам да си мисля, че си паднала в някаква дупка и не искаш да излезеш оттам. Малко ми останахте приятелите (теб те броя за такъв - ако греша, кажи ми)и всичките ми трупате грижи, вместо да се радвам за вас. Не знам дали е удачно да ти пиша това писмо сега, но вчера преди сън си мислех за теб ... чудех се как продължава живота ти, ученето, всички проекти. Дали ти се сменя душата или ще я лекуваш (има ли повод да я лекуваш?), дали не си решила да се предадеш след толкова много битки ... аз още съм на бойното поле с променлив успех ... в повечето случай губя и раните ми вече все по-трудно заздравяват - казват, че е защото съм помъдрял, а аз си мисля, че е защото са ме ограбили и силите ми вече са на изчерпване, но не се предавам още. Мислех си как на най-близките си хора пишем по едно писмо на 6 месеца "защото те ще разберат" колко сме заети и как нямаме време да сме малко повече Човеци. Изхабява ни този живот, опошлява ни ... борим се , но твърде много е мръсотията, която ни залива и чувствата остават закопани надълбоко, докато един ден, в миг на затишие, не ни се прииска да сме чувствителни. Отваряме скрина на изстрадалата си душа и си вземаме едно чувство ... най-често тъгата. Тъгата, как да ти кажа, е едно малко момиченце с розова рокличка, изцапана долу вдясно с кал, защто е падала и ставала, играела е на криеница и се е крила в недотам светлите ъгли на умореното ни съзнание. С това момиченце се познавам цял живот ... то ми е огледалния образ и вече съм го приел ... и знам, че ще е с мен до самия ми край. Често си играем двамата ... но не са онези украсени, детски игри, които завършват с весел край, а истински ... всичко в нашите игри е истинско. Не, не философствам, просто споделям ... добре, че е това момиченце ... ами ако го нямаше, ако не се появяваше - как щяхме да разберем, че сме все още хора?!!! Тя има и сестричка, която ми е сърдита ... все по-рядко ме навестява, казва: "Да не те разстройвам - затова!". На нея и викат Любов! И колкото повече ми липсва сестра и, толкова по-дълго стой при мен Тъгата ... странна работа - как двете вървят ръка за ръка, но никога не се появяват заедно. Не знам,приятелко, какво да ти кажа! Няма да те успокоявам, няма смисъл - ти трябва да преживееш това сама ... така, както аз се опитвах да го преживея. Мога само да се моля за теб ... и за втората сестричка, да се срещнете и да си поговорите двете. А знаеш, аз съм ти казвал - живота е твърде кратък за съжаления! Но ти изчезна, скри се някъде, и момиченцето с розовата рокличка не иска да ми каже ... но аз пък ще поздравя сестра и от теб и от розовелката, защото напоследък я виждам навсякъде .... И Слава Богу! Пожелавам ти да спечелиш войната, а не битките! И ако има нещо, аз съм тук ... знаеш къде да ме намериш, в моя си ъгъл! Take care!