Превод-резюмета:
1. Дезинфенктантите в басейните създават силно токсични странични продукти, когато влязат в контакт с органичен материал-коса, кожа, слюнка, урина, козметики. Тези отрови могат да бъдат канцерогенни (помагат за развиването на рак) или да увреждат ДНК-то, което е особено опасно за малки деца и бебета. Между другото, това може да обясни, защо въпреки широката и дълбока употреба на всякакви лосиони с фактор 1500, броят на хора с кожен рак не е намалял кой знае колко.
2. Хормоно-подобни вещества изтичат във водата ни от пластмасовите бутилки и това е само върхът на айсберга. Хормонът е разбира се естроген, същото нещо, което го има в соята и което може да доведе до мноого зловещи резултати при малки деца-примерно преждевременна менструация при момичетата (което ще рече 3-5 годишни). Както и различни хормонални смущения при всички деца и възрастни. Ясно е, че не става при всички, за щастие, телата ни са доста устойчиви, но всъщност няма как да знаем дали това не способства за развиването на всякакъв вид рак по-късно, но особено на гърдата и половите органи или за други проблеми при възпроизводството. И си представете колко хубаво действат на мъжете женските хормони. Всъщност питайте травеститите, и те ги пият. Най-интересното е, че тези вещества, които се получават при производството на пластмаса са активни-според изследване върху червеи, довело се е до повишено развитие на техните ембриони.
3. Намерени са останки от перхлорат (който е остатък от ракетно гориво според статията) в бебешките храни (или кърми или както там се казват), който ако се смеси с перхлорат и във водата, може да бъде опасен дори и за възрастен, а пък когато не е смъртоносен, може да увреди тироидната функция, която отговаря за метаболизма. И после се чудим на дебелите деца.
4. Тази статия според мен е най-интересна, защото е директно проучване колко ни въздейства това което изтича от пластмасовите бутилки. Ами повишението е 70%! 70% повече бисфенол А-това е някакво вещество остатък от производството на пластмасата, вероятно същото от статия 1, което се бъзика с репродуктивната система, сърдечносъдовата и дори има връзка с диабета. А ако се загреят тези сладки бутилки, изпускат дори повече гадост. А те както пише в статията се използват за...бебешки шишета.
Това беше накратко, ако ви е интересно, прочетете статиите като кликнете на линковете. Мисля, че си заслужава. Най-малкото което можем да направим е да се откажем от пластмасовите бутилки. Интересно е, че приятелят ми преди няколко месеца ми каза, че повече нямало да си купува бира в пластмасова бутилка, защото вкусът не е същият. Ами ето и научно доказателство-наистина не е същият. А хормоните са бонус.
И освен това, може би трябва да се зачудим защо изведнъж се оказа, че консумираме толкова много естроген-в соята, в салама, във вафлите, в бутилките. Ами странно си е. Направо подозрително. Дебели деца, жени нуждаещи се от инвитро, мъже, които ... ами те си знаят. Въпросът е, че да направиш мъжете дебели, инфантилни и пасивни е много добра оферта-агресията се задържа на ниво домашно-битово. И всички са апатични и объркани, защото хормоните определено дават острота на възприятията. Да ама не. Това е.
За повече инфо, можете да прочетете поста ми в Розовата Козичка. Мързи ме мноого да превеждам.
Аз тази информация - за съжаление - я знам.Казвам "за съжаление", защото децата ми плуват в басейн с хлорирана вода и това води до непрекъснати терзания дали постъпвам правилно, като ги насърчавам да плуват.
Отдавна пием вода от стъклени/метални бутилки - защото винаги съм мразела пластмасата.
Според мен е хубаво да се знаят тези неща, за да се минимализира рискът. Примерно - бани преди и след басейн. По-кратък престой във водата и междинни бани. Да не се влиза намазан с лосиони, защото не се знае как точно ще се разберат с другите боклуци във водата.
Аз лично не харесвам да плувам в басейни. Обичам морето. Обичам да вися с часове във водата и да не правя нищо. Обичам солта и усещането, че плуваш в нещо живо, нещо което те обгръща и закриля. А басейна е стерилен в това отношение. Освен ако не го оставиш да ферментира 1 седмица без хлор :) Но според мен е много по-добре децата ти да плуват, отколкото да седят пред компютъра цял ден. Следваща по любимост ми е ездата и кънките на лед. Не се терзай толкова, няма как да ги защитиш от всички канцерогени около нас. А спортуването е важно.
Но по-важното според мен е въпросът с бутилките. Там нещата наистина звучат стряскащо. Като прочетох за пръв път, че изтича естрогено-подобно във водата си казах, че е доста гадно, но се зачудих колко точно е подобно на естрогена това вещество. Но като прочетох след това, че си е съвсем подобно и...ами не е хубава тая работа. Естрогенът не е подходящ хормон за мъже и деца. Ама изобщо не е подходящ.
П.С. Мария-радвам се, че съм ти била полезна. Тъжно е колко пари се хвърлят в разработването на нови лечния, а колко малко грижи се полагат за ограничаване на вредните влияния. Но ако не се разболяваме, как ще ни лекуват?
В САЩ - държавата с най-много дебели хора, хранени с най-нездравословната храна, продължителността на живота за 100 години почти се е удвоила - от 47 години през 1900 на 78 години през 2005-та. С тази продължителност на живота САЩ са на 42-ро място в света: в Андора, Япония, Макао и Сингапур живеят по над 80 години!
Даже в България живеем по-дълго: 72 години, срещу 51 през 1939 година, когато пластмаса не е използвана въобще.
Съпроводено с все по-малка раждаемост, това поражда остаряване на нациите и огромен проблем за икономиките.
Между другото, замисляли ли сте се каква е връзката между пенсионната възраст и продължителността на живот? Примерно, в нашия факултет наскоро почина един голям човек. И това само около година след като го пенсионираха. Все пак, учените като сравнително образовани хора и когато не са алкохолизирани са здрави и дееспособни доста дълго. Но пенсионират ли ги и...
Искам да кажа, че пенсионирането е сериозен удар срещу личността. Ако човек след това си намери нещо, с което да се занимава, може да живее дълго. Но ако не си намери, очевидно умира доста скоростно. Което определено е интересно.
Между другото-по темата, прочетете тази статия, ако не сте. За една мацка, която ще навършва 100 е. Ако имате трудности мога и да я преведеда накратко. Но според мен е направо ПОТРЕСАВАЩА! Тя има все още активен професионален живот! Направо е невероятно.
Та може би, трябва да започнем да подхождаме към пенсионирането по по-различен начин. Преди е имало смисъл да се пенсионират хората повсеместно, защото така се е освобождавало място за младите. Ми като няма млади, не трябва ли да се промени системата?
Ето и резюмето:
Жената е Нобелов Лауреат за някакво откритие по неврология, преживяла е фашизма и нацизма (а е полу-еврейка, но доколкото разбрах не смята това си качество за особено важно), преживяла е сексизма на баща си, в момента е на 100 и все още работи всеки ден-изнася лекции по конференции, надзирава си групата учени, има фондация, в която набира пари за да праща жени от Африка да учат в университет. И не я е страх от смъртта. Смята, че само тялото остава, това което сме направили в живота си остава завинаги. И се опитва да забрави, че става на 100. Ам да и смята, че ключът към дългия живот е работата-яде по веднъж на ден и спи по 6 часа.
From The Times 27 април, 2009
Няма ли надежда? Има много добри хора по света, все пак. "За съжаление, човешкото поведение не е само в резултат на гените. А децата на 2-3 годишна възраст поглъщат онова, което е в средата около тях, и това, което генерира омраза към този който се възприема като "различен" - ние поглъщаме всичко около нас, независимо дали е анти-семитизъм или други форма на омраза.
"Всички неща които се прикриват като "интелигентност" или мисъл са всъщност инстинкти-и при това от ниско ниво". Следователно тероризма, фундаментализма и оръжията за масово унищожение, и разните режими се водят не е от мисъл, а от архаични инстинкти. Опасността е, че в моменти на трагедия, тази страна на мозъка доминира и контролира поведението ни и такива хора поемат управлението.”
Crikey. Няма ли надежда? Има някои добри хора в света, в края на краищата. "За съжаление, човешкото поведение не е само в резултат на гените. А децата на възраст от 2 или 3 поглъща онова, което е в средата около него или нея, и това, което генерира омраза към никого възприемат като "различен" - ще погълне всичко, което има в около нас, независимо дали тя е анти-семитизма или други форми, че тази омраза предприема. "Всички неща, които самите маскировка като" разузнаване ", а мотивите са в действителност инстинкт - и ниско ниво инстинкт това." Оттук тероризма, фундаментализма и оръжия за масово унищожение, а оттам и "тоталитарни режими, като например тези на Мусолини и Сталин, че управляват не от причината, а от архаичен инстинкт. В опасност е, че в моменти на трагедията това е част на мозъка, която преобладава и контролира нашето поведение, а това са видове от хора, които преобладават. " Вижда ли опасност днес във възобновяването на ксенофобията и расизма? "Да, абсолютно. Защото в критични моменти, в моменти на големи кризи, както казах, сме склонни да използваме инстинктивната част от нашия мозък, а не разсъждаващата, рационалната страна."
Чувствала ли се е уплашена през фашистка период? "Не. Почувствах презрение и омраза на Мусолини, а не страх. " В университета в Торино, родния и град, в който учи през 1930s - когато фашизмът е в разгара си - тя не осъзнавала, че може да я преследват, защото е еврейка.
"Моят университетски приятели, които са католици, естествено, не виждаха разлика между мен и тях. Аз не се чувствах в никакъв смисъл опасност, когато започнаха гоненията, всичко това беше непознато за мен."
Началната пречка за влизането и в университета не е бил фашизма, а нейния баща-Адамо Леви "електрически инженер и надарен математик",(а, майка и Адел Montalcini- "талантлив художник и изящно човешко същество").
И двамата родители бяха високо образован и оставиха в нас нуждата за интелектуално развитие. И все пак, това беше типичен викториански стил на живот, всички решения се вземат от главата на семейството- съпруга и бащата.
"Той много ни обичаше и уважаваше много жените, но вярваше, че професионалната кариера ще попречи на задълженията на една жена и майка. Той реши, че трите от нас - Анна, Паола и аз - няма да търсят професионална кариера, и че няма да се записваме в университета. "Той ни е възлюбил нежно и с голямо уважение към жените, но вярва, че професионална кариера, ще попречи на задълженията на една жена и майка. Той реши, че трима от нас - Анна, Паола и аз - няма да участват в изследвания, които се открие пътят към професионална кариера, както и че ние няма да се запишат в университета. "Въпроси за баща си, тя казва, без горест, че той "е лицето на голяма интелектуална и морална стойност, но той е от епохата на кралица Виктория. Като дете, го виждах като като човек, който определя всичко което правя".
Заради усещането, че той определя и всичко което майка и прави, тя никога не се е оженила. "Аз реших, че никога няма да се оженя и спазих думата си. Не исках да съм "на второ място" като майка ми, която обожавах. Казах на баща ми, че не възнамерявам да бъде само съпруга и майка. Не знаех, че искам да бъда учен тогава, аз не знаех какво е наука, но исках да посветя живота си в помощ на другите. " "Реших да учи медицина. Баща ми не одобряваше, но той не можеше да ме спре. "Тя се усмихва. "Бях 20 тогава." От семейството ми ми останаха "ценностите"-ние бяхме свободни от религиозна гледна точка, но поведенческите ни стандарти трябваше да бъдат стриктно добри. Ние никога не са били възнаграждавани или наказвани. Ние трябваше да се държим правилно и със скромност."
"Никога не съм изпитвала чувство на гордост, че съм повече от другите хора. Аз съм еврейка, но съм и италианка. Никога не съм била религиозна. Когато ме питаха каква е религията ми, казвах "свободен мислител", каквото и да значеше това"
Тя завършва през 1936 г.с диплома по медицина и хирургия, и е включена в тригодишна специализация по неврология и психиатрия. "Все още не бях сигурна дали трябва да се посветя изцяло на медицинска професия или да правя изследвания по неврология. "
Този път Мусолини и попречва, въвеждайки през 1938 расови закони пречещи на академичните и професионални кариери за не-арийци, а след това и Италия влиза във Втората световна война през 1940. Вместо да напусне Италия, Леви-Montalcinis остава. "Аз реших да построя изследователски отдел в дома си и го сложих в спалнята си," Работех със пилешки ембриони. " Когато бомби започнават да падат в Торино тя се мести на вилата си, където си прави мини-лаборатория и продължава с експериментите си. Когато Мусолини е свален през 1943 г. и германците окупират Италия, семейството и бяха във Флоренция, където живее " под земята" и тайно подкрепя партизаните, докато съюзниците пристигнат през август 1944. Тя доброволства като лекар за съюзническите сили, помага на бежанците от войната и се бори с тиф и други заболявания.
След войната тя се завръща към Торинския университет, но е бил поканен от Хамбургер да се присъедини към него в САЩ, в Сейнт Луис, за да "повторят опитите с пилешките ембриони". Тя остава там до 1977, превръщайки се в пълен професор, и основавайки научно-изследователска единица в Рим наречена "Института по клетъчна биология". През 1986 г. я награждават с Нобелова награда за откриването на невронни растежен фактор." Нейното откритие, казва тя, е най-важния момент в живота и. "Веднага разбрах значението на това откритие, което днес е по-важно, отколкото е било тогава и което беше изцяло срещу догми на времето. Признанието на Стокхолм ми донесе огромно удоволствие, но то не можеше да се сравни с момента на откритието, когато разбрах какви възможности открива то."
Crikey. Няма ли надежда? Има някои добри хора в света, в края на краищата. "За съжаление, човешкото поведение не е само в резултат на гените. А децата на възраст от 2 или 3 поглъща онова, което е в средата около него или нея, и това, което генерира омраза към никого възприемат като "различен" - ще погълне всичко, което има в около нас, независимо дали тя е анти-семитизма или други форми, че тази омраза предприема. "Всички неща, които самите маскировка като" разузнаване ", а мотивите са в действителност инстинкт - и ниско ниво инстинкт това." Оттук тероризма, фундаментализма и оръжия за масово унищожение, а оттам и "тоталитарни режими, като например тези на Мусолини и Сталин, че управляват не от причината, а от архаичен инстинкт. В опасност е, че в моменти на трагедията това е част на мозъка, която преобладава и контролира нашето поведение, а това са видове от хора, които преобладават. " Дали тя видя опасност днес на възобновяването на ксенофобия и расизъм? "Да, знам, абсолютно. Защото в критични моменти, в моменти на големи кризи, както казах, сме склонни да използват инстинктивен част от нашия мозък, а не на разсъждение, рационалната страна. " Ние сме заседание недалеч от вилата Torlonia, Мусолини на Рим вила, сега музей и парка. Знаете, че се чувстват уплашени през фашистка период? "Бр Почувствах презрение и омраза на Мусолини, а не страх. "В университета в Торино, дома си град, който е вписан в 1930s - фашизъм, когато беше в нейната височина - тя не осъзнаят, че са изправени преследване, тъй като тя е еврейка. "Моят университет приятели, които са католици, естествено, не виждам разлика между мен и тях. Аз не се чувствам никакъв смисъл за опасност, когато започна гонения, че всичко това е извън моя опит. " Началната пречка за въвеждане университет не е фашизъм, но нейния баща. В нея автобиография тя пише, че тя и нейните близнаци сестра Паола (художник, който почина през 2000 г. и чиито artworks украсяват нейния офис стени), са били родени от Адамо Леви, "електрически инженер и надарен математик", и Адел Montalcini, "талантлив художник и изящни човешко същество ". Там са две по-големи братя и сестри, Джино и Анна, също както сега, така мъртъв. "Четирите ни радва на най-прекрасното семейство атмосферата," тя пише, "изпълнен с любов и преданост реципрочно. И двамата родители бяха високо образован и instilled в нас високата си оценка за интелектуална преследването. Тя беше, все пак, един типичен викториански стил на живот, всички решения се вземат от главата на семейството, съпруг и баща. "Той ни е възлюбил нежно и с голямо уважение към жените, но вярва, че професионална кариера, ще попречи на задълженията на една жена и майка. Той реши, че трима от нас - Анна, Паола и аз - няма да участват в изследвания, които се открие пътят към професионална кариера, както и че ние няма да се запишат в университета. "Въпроси за баща си, тя казва, без горест, че той "е лицето на голяма интелектуална и морална стойност, но той е от епохата на кралица Виктория. Като дете, видях го като човек, който доминира всичко, което направих. " Тя е била, защото тя усети, че майка си е бил също и "доминира", че Леви-Montalcini никога не женен. "Аз реших, че никога няма да се женят и запазих моята дума. Аз не искам да се "на второ място" като майка ми, когото аз adored. Казах на баща ми, аз не възнамерявам да бъде само съпруга и майка. Не знаех, че ми се искаше да бъде учен тогава, аз не знам какво е наука, но аз исках да посветя живота си в помощ на другите. "Реших да учи медицина. Баща ми не одобрява, но той не можеше да ме спре. "Тя усмивки. "Бях 20 до тогава." Какво се е от семейството си, тя казва, са "стойности: бяхме свободни от религиозна гледна точка, това не беше наложена, но поведенчески стандарти трябва да бъдат стриктно добро. Смисълът на митото е била силна в семейството, ние никога не са били възнаградени или наказан. Ние трябваше да се държат правилно и със скромност. Семейството е слязъл от Sephardic евреите от Испания, който дойде в Италия през 14 век, но тя е решително "А се лице". "Бях много горд от Spinoza, за мен той е велик еврейски мислител. Но никога не е била на чувство на гордост, няма смисъл, че сме били по-добри от други хора. Това никога не влезе нашия начин на мислене. Почувствах евреи, но също така и много италиански. Никога не съм имал религиозно обучение. Когато хората ме попита какво ми е религия Казах им бях свободното мислител ", въпреки че никой не знаеше какво имам предвид - дори не ми." В Университета на Торино е седнал на стъпалата на "известният италиански histologist, Giuseppe Леви. Ние сме задлъжнели да го за превъзходно обучението по биологични науки ". Тя завършва през 1936 г. заедно със сбор laude степен по медицина и хирургия, и включени в тригодишната специализация по неврология и психиатрия. "Аз все още съм сигурен дали трябва да се посветят изцяло на медицинска професия или да упражняват изследвания в неврологията. Този път той бе Мусолини, който стоеше на пътя, с 1938 расови закони пречи академични и професионални кариери за извъндоговорните Aryan гражданите, а след това влизането на Италия във Втората световна война през 1940. Вместо да напуска Италия, Леви-Montalcinis определено да си го. "Аз реших да построи изследователски отдел в дома и го инсталира в моята спалня," тя пише в своята автобиография. "Моето вдъхновение беше 1934 Статия от Виктор Hamburger отчитане на ефектите на крайник изтребване в мадама ембриони." Когато бомби започнаха да попадат в Торино тя разви до "страна вилата, където съгради моето мини-лаборатория и възобновено моите експерименти." Когато Мусолини е свален през 1943 г. и на германците, заемани Италия семейството побягнаха към Флоренция, където живее " подземни ", тайно подкрепя partisans докато съюзниците пристигнали през август 1944. Тя доброволно като лекар за съюзническите сили, помагат война бежанците и справяне с тиф и други заболявания. След войната тя се завръща към Торино университет, но е бил поканен от Хамбургер да се присъединят към него в САЩ, в Сейнт Луис, да "повтарят опитите, които сме имали проведени много години по-рано от мадама ембрион". Тя остана до 1977, превръщайки се в пълен професор, и основател на научно-изследователска единица, в Рим и заглавието на Института по клетъчна биология в италианския Национален съвет за научни изследвания. През 1986 г. я коронясване постижение е на Нобелова награда за откриването на нервните растежен фактор. Нейното откритие, казва тя, е момент я дълъг живот. "Аз веднага разбрах значението на това откритие, което днес е по-важно, отколкото е бил тогава и който отиде изцяло срещу догми от времето. Признаването в Стокхолм ми огромно удоволствие, но тя не се сравни с момента на откриването си, когато разбрах бях откриването на изцяло нов сценарий. " Италия днес има "огромен човешки капитал, огромен капацитет за иновации, за толерантност и възможност да живеем заедно в тази красива страна. А италианците са горди от страната си и тяхното минало. " Какво мисли тя за Силвио Берлускони? "Да кажем, че аз съм от левицата и Берлускони е не."
Тя е била първата жена, на която е оказана честта да бъде приета в Pontifical Academy of Sciences и се е радвала на чудесни отношения с папата, въпреки че не е съгласна с отношението му към презервативите и т.н. Тя е горда с фондацията си за помощ на Африканските жени, която събира пари, за да ги изпрати в университет. "Досега са помогнали финансово на 7000 жени".
Мъжкият и женският мозък, тя настоява, са генетично идентични. А мъжете винаги са налагали волята си върху жените, чрез тяхната физическа сила. Тя все още посещава редовно Европейския Мозъчен Изследователски Институт, в покрайнините на Рим, където насърчава екип от изключително талантливи жени учени. "Но не правя разлика между мъжете и жените".
" В момента се правят много интердисциплинарни открития. Границите са между дисциплините изчезват. На 100 години аз все още правя открития за фактора, който откритих преди повече от половин век. " За себе си казва, "очите ми и ми слуха не са толкова добри, но мозъка е наред. Вярвам, че имам по-голям умствен капацитет днес, отколкото имах, когато бях по-млада, благодарение на целият ми опит". А нейният рожден ден? "Опитвам се да забравя за него. Просто така се е случило, че бях родена преди 100 години. Тайната на живота е да поддържаме мисленето си. И да спрем да мислим за себе си. Това е единственото послание, което имам. "
"Аз съм безразлична към моята собствена смърт, това засяга само тялото ми. Какво ще остане сле мене е това, което съм постигнала, работата, която съм свършила през моя живот. Не умираш по време на твоята физическа смърт. Твоето послание остава завинаги. Аз не се страхувам от смъртта, тя ще засегне само това много малко тяло, в което съм живяла. Не е важно, когато умра. Важното е да си живял в спокойствие, използвайки рационалната лява част на мозъка си, а не инстинктивната дясна страна, която води до мизерия и трагедия. "
Как да живеем до 100? Ако искаш да живееш до 100, ето режима на Рита Леви-Montalcini: Ставай в пет на сутринта, яж само веднъж дневно, по обяд, пази мозъка активен, и си лягай в 11PM. "Мога да си позволя купичка супа или портокал вечерта, но това е всичко," казва тя. "Не се интересувам от храна, или сън." Тайната, казва тя, е работа: тя все още продължава да ходи в лабораторията всяка сутрин да контролирара изцяло женския екип работещ по откритието, а след обяд ходи до фондацията си набираща средства за подпомагане африканските жени. Тя си остава страстен защитник на правата на жените и все още помни тръпката когато като малко момиче вижда жените в униформи каращи трамваи в Първата световна война, когато мъжете са на фронта. "Никога не съм бил болна, и не виждам проблемите със слуха и зрението като проблем", казва тя. Носи слухов апарат, и се взира внимателно във вас, докато говорите с нея но казва убедително - "мозъка ми функции днес по-добре, отколкото когато бях на 20".
Опитва се да "насърчава младите да имат вяра в себе си, и в бъдещето". Тя се е възхищавала от починалия папа Йоан Павел II, но не е религиозна: "Аз завиждам на тези, които вярват в Бога, но аз не мога. Не мога да повярвам в божество, който възнаграждава или наказва. Но нещо остава от нас след смъртта. " Нашата душа? "Не, нашето послание оцелява. Нашите действия, нашите мисли, начина, по който ще ни запомнят. " Не всички човешки същества трябва да живеят до 100 все пак, дори ако това са биологично възможно. "Не. Няма да има място. Ако всички живеят по 100 години или повече, няма да има място за новородените!" Животът, казва тя, "не се е отнасял с мен зле. Аз съм жена, която не съжалява за нищо - и, мисля, без някакви сериозни грехове на съвестта ми ". Дали е вече уморена от живота? "Никога."
П.С. Мисля, че трябва да ми дадете медал за превода. Или поне да ме почерпите една торта и коктейл с много цветове. Знам че Шогун искаше резюме, но мисля, че това си заслужава да се прочете почти цялото. Просто това е една невероятна жена!
a glass of pure water!
a cake and a cocktail
Za teb i za tarpenieto ti i za professoressa! :-)))
А между другото, ето резюмето за олигофрени:
Ще го пусна и преди текста, да не се отчайват по-мързеливите.
Блажени са вярващите казват. А песимистът бил добре осведомен оптимист
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви