Всеки делничен ден пътувам от Надежда 2 до Полигона. Прекарвам по минимум два часа на ден в софийския градски транспорт. Аз пътувам без билет...защото имам абонаментна карта, но има хора, които се справят доста добре със заобикалянето на правилата.

Начин № 1: Пътуване с повишено внимание.

Един от най – известните начини за пътуване. Вземаш си билетче. Качваш се превозното средство. Оттук съществуват два варианта. Ако нямаш време заставаш близо до някой апарат за самотаксуване и се оглеждаш за контрольор на спирката. Ако такъв се качи бързо в блъсканицата си дупчиш билета. Ако не – си прецакал държавата за пореден път. Ако имаш достатъчно време може при вида на контрольора директно да слезеш на спирката и да чакаш следващия автобус.

Начин № 2 : Ах какво си намерих!!!

Това е най-безопасният начин да пътуваш нелегално. Да си намериш билетче на някоя седалка или в перфоратора... или пък да ти подадат на качване. Единственият риск е да попаднеш на зли хора, които са оставили билет с неподходяща перфорация.

Начин № 3: Имам карта ама е вкъщи!

Не знам дали сте забелязали, но служителите на софийски градски транспорт си имат доста работа. Затова, когато влезе проверяващ, доста често само пита с карта ли сте и не настоява да я погледне. Затова се е завъдила една група, която само казва “С карта съм.” Всички сме присъствали на скандали, когато подобен номер не мине.

Начин № 4: Картотеката.

Процедира се така. Сдобиваш се с билети от различните комбинации (всички възможни комбинации от дупките в/у билета са 144, но по съответния маршрут естествено са по-малко) и когато влезеш в превозното средство продупчваш листче хартия със размер, подобен на билетчето, после разлистваш картотеката и намираш твоята комбинация. Стискаш я здраво в ръка, а ако ти я поиска контрольор я жертваш. Вкъщи собственоръчно продупчваш едно билетче по съответния начин за да попълниш картотеката си.

И въпреки всичко единственият начин да пътувш без излишен стрес в София е ... бъди редовен пътник!