Но също така е безспорно, че много критики към еврейството, обявени иначе прибързано и по презумпция за антисемитски, всъщност представляват съвсем коректно отбелязване на проблемни пунктове и обстоятелства, каквито съществуват без всякакво изключение във всички човешки колективи. Тъй като евреите, както и всички човешки същества, не са имунизирани срещу грешки, и сред тях все някой понякога бърка или действа злоумишлено, това няма как да не предизвиква ответна реакция сред другите, която се проявява в справедливи или не дотам такива критики. Правилни или не, бележките спрямо евреите или към който и да е друг са право на всеки индивид, от което никой не може да го лиши и в което никой не може да го ограничи. Всъщност, справедливостта на обвиненията се уточнява само в открити обществени дебати или в съдебните институции, но не и чрез запушване устата на критиците с агресивно враждебни обвинения в „антисемитизъм”, с помощта на което оръжие се тушират всички дебати около поведението на Израел или на евреите в другите държави. А възпрепятстването на критиките с цел потискане на истината е обезпокоително и ненормално явление, на което трябва да се противодейства енергично и решително.

Няма човек или група от хора, които да не грешат, и евреите не са изключение от това правило. Следователно те подлежат на критики, както и всеки от нас, и това трябва да се смята за съвсем естествено. И обратното – неестествено е да се парализират и осуетяват всички критики по отношение на тях, като се обявяват неизменно за „антисемитизъм” или „ксенофобия”, а авторите им да бъдат преследвани и анатемосвани по средновековен маниер.

Присъщо е на хората, а значи и на евреите, да се стремят да избягват упреците, разобличаващите факти и критичните коментари, създаващи им дискомфорт. Но по-важна от душевното спокойствие на когото и да било е истината. Затова дълг на обществото е да следи тя, истината, да не става жертва на нечии интереси, които налагат прикриването ѝ чрез преднамерено дискредитиране с неоснователни нападки достойнството и авторитета на разкриващите я пред обществеността личности. Всеки индивид и всяка общност имат нужда от коректив, какъвто по същество представляват техните критици и опоненти. Липсата на критики, липсата на външен поглед и преценка създават грешна представа за собствените възможности и измамно усещане за безгрешност. С други думи, отсъствието на критично отношение развращава съзнанието и изкривява самооценката в неправилна посока.                                                                

Съвсем разбираемо е евреите, както и всички останали, да се опитват да отбягват или дори напълно да заглушават критиките към себе си. Това е естествено за човешката природа и би го правил всеки, стига да има такава възможност. Но това не означава, че трябва да се толерира и поощрява такова поведение. Защото никой не бива да бъде щаден заради криворазбрани симпатии и сантименти от критики, коментари, забележки и дори обвинения, когато това се налага. Всеки греши и следователно всеки подлежи на критицизъм и никой не бива да бъде привилегирован в това отношение, тъй като това изкривява обективната представа за него, създавайки предпоставки за идеализация и въздигане в култ. Църквата и тоталитарните комунистически управления са отличен пример за упадъка и извращенията, до които води липсата на критични мнения и оценки в тяхната сфера на влияние, смазани своевременно от грубата или по-рафинирана цензура.

Ето защо, тези, които, уж с добри намерения, лишават еврейството от укори и изобличения, които го охраняват на всяка цена и с всички средства от острото перо на опозицията, от справедливи критики и анализи, които възпират неудобните въпроси и дискусии около него, в действителност не са негови доброжелатели, а му нанасят сериозна вреда, макар и неосъзнато. Защото градивната критика има отрезвяващ, конструктивен и съзидателен ефект както за самия обект, към който е насочена, така и за обществото като цяло.