КРИТИКА НА ИДЕЯТА ЗА БОГ - 2 част
Следващата логична стъпка в нашето библейско разследване е учението за т. нар. „първороден грях”, вината и последствията от който се прехвърлят автоматически на всички живели и живеещи на земята хора по силата на наследяването на осъдената от Бога и повредена от греха човешка природа.
Според първата книга от Библията „Битие” гл. 2-3 Господ заповядва на първите хора Адам и Ева, създадени от Него, да не откъсват плод от Дървото на Познанието: „И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш”. Но змията, която била коварна твар (по неведоми пътища тя е асоциирана в християнството от Йоан Богослов със Сатаната, въпреки че самата Библия не дава основание за това), изкушила нашите първородители и те престъпили Божията повеля, вкусвайки от забранения плод, получавайки при това способността да разпознават съвсем нови и непознати за тях до този момент категории-Добро и Зло. „ И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет”. Ето как се развива тази история според Библията:
„Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
3:8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
3:9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
3:10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
3:11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
3:12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
3:13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
3:15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
3:16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
3:17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
3:18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
3:19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
3:20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.
3:21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
3:22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
3:23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
3:24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота”.
Тук изниква въпросът: Ако Господ е Съвършен, тоест безгрешен (а Той задължително трябва да е такъв, за да бъде Бог) Той би трябвало да сътвори Адам и Ева така, както самият желае, без да прави грешки (защото грешките са присъщи само на стоящите по- ниско в небесната иерархия, както и на простосмъртните), които след това да Му се налага да поправя. Има се предвид, че творенията на Господ трябва да постъпват според зададените им от Него параметри, без да имат ни най-малка възможност да излязат от поставените им рамки. Те могат да действат само по Неговата воля, която е непоклатима и непристъпна. Ако следваме логиката, ще стигнем до извода, че престъпването на Божията воля е изключено, абсолютно невъзможно. Но Библията ни учи, че Адам и Ева са постъпили в разрез с нея, което пък противоречи на разбирането за Бог като всемогъщо същество.
Друго противоречие в тази част на книгата „Битие” съзираме в наивния момент на задаване на въпроси от Господ и техните отговори от страна на Адам и Ева. Ясно е, че за Бог не е нужно да търси своите чеда из градината, нито пък има нужда от техните отговори, защото Той трябва да знае всичко.
Но най-крещящата несъвместимост с утвърденото схващане за всезнаещия, справедлив и милосърден Бог е проклятието, което той отправя към собствените си чеда, и което според библейското сказание, противно на всяка логика, се пренася автоматично върху всички бъдещи човеци. В тази ситуация Божият гняв и коравосърдечност нямат граници и не признават никакви правила и здрав разум. Парадоксът се състои в това, че щом Адам и Ева са създадени от Бог, значи всички техни черти – характер, мислене, същност, душа, физика, поведение и т.н. се предопределят от Неговия замисъл и би трябвало нищо да не е в състояние да ги отклони от предначертания им от Него път. Следователно отговорност за техните постъпки носи Той и няма никакъв смисъл в приписването им на вина, която следва да се търси у техния Творец.
Редно е да запитаме също така и защо, ако Бог знае всичко, той не знаел как ще постъпят собствените Му чеда? Или след като вижда всичко, защо не е видял какво замисля коварната змия и как ще се поддадат на нейната съблазън нашите праотци?
Силно неприятно впечатление обаче прави отмъстителността на Бог и садистичната безпощадност, с която той наказва Адам и Ева, ярко контрастиращи на благостта, снизходителността и милосърдието, които Му се приписват. Първо, няма никакво основание да бъдат санкционирани, при това толкова жестоко първите хора, които в крайна сметка са подвластни единствено на Неговата, а не на собствената си воля. Второ, в абсолютно противоречие на всяка логика и на представата ни за Него, той пренася проклятието си върху всички следващи поколения, които са предварително осъдени на мъки и страдания без дори да са се родили все още и, следователно, без да са извършили какъвто и да е грях.
Това ли е Господ, за който е казано във втората книга на Мойсей „Изход” гл. 34.:
«6.Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний...
7. Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях»;
- в книгата на Неемия гл.9.: «Но ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив»;
- в книгата на пророк Иоиля: «Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината».
Примерите за венцеславене на Божието милосърдие, дълготърпеливост и простителност (способност за прощаване), които услужливо и в изобилие ни дава Библията, са неизброими. Но когато внимателният читател се взре в делата Божии, той вижда рязко разминаване с хвалебствените дитирамби. В делата си Бог наказва жестоко, убива, проклина, осакатява, и както казва библейския текст: «Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода» (Изход гл. 34.) .
Това е несъвместимо с идеята за състрадателност, справедливост, снизходителност, опрощение, благородство, великодушие, доброта, търпимост, човеколюбие и благосклонност, каквито с право се изискват от всяко човешко същество, и като пример за които ни се предлага Божието дело, което при взискателен прочит се оказва в противоречие с тия морални категории.
Все пак трябва да имаме предвид, че т. нар. Свети писания са писани от хора, които са въплатили в тях своята представа за Божествения Разум, формирана от условията на обкръжаващата ги среда и от предшестващи ги вярвания. Ето затова Бог не е виновен за деянията, които Му биват приписвани от люде, познаващи слабо дори своя ограничен свят и неспособни да проумеят истинската Му същност. Каквито впрочем сме и ние, живеещите в ХХI век.
Опитваш се да обясниш вярата със средствата на логиката :).
Библията е (специално закодиран) текст, какъвто е и "Дон Кихот" да речем. Всеки може да прочете такъв текст и - в зависимост от възрастта си, опита си, интелигентността, интуицията; + специални тесни познания по темата -- да разбере първото, второто, третото и т.нататък нива на текста.
Повечето хора стигаме само до най-елементарното ниво и просто не можем да разберем смисъла на останалите закодирани послания.
Така че поздрави за смелостта да опиташ
"творенията на Господ трябва да постъпват според зададените им от Него параметри, без да имат ни най-малка възможност да излязат от поставените им рамки. Те могат да действат само по Неговата воля, която е непоклатима и непристъпна. Ако следваме логиката, ще стигнем до извода, че престъпването на Божията воля е изключено, абсолютно невъзможно." - често, ако следваме логиката, стигаме до неправилното място :)))
не съм теолог, но мисля, че ако Бог беше искал да създаде роботи, щеше да създаде роботи. ако наистина ни е създал по свой образ и подобие - значи би трябвало да ни позволи да бъдем Творци - като него.
и къде е казано, че на Твореца не се позволява да ползва първо чернова?!!! Нали затова Той първо е създал мъжа, после жената :)))
Съвършенството е повърхностно, субективно, абстрактно понятие, ПРЕВЪЗХОДСТВОТО е същността на Бога...и понеже сме създадени по негов "образ и подобие", превъзходството лежи и в нашата същност. Ако Бог гонеше съвършенството, щеше само да се отдалечи от него. Хората можем само да се стремим към съвършенството, но без да го постигаме. Ако се заблудим и си помислим, че сме го достигнали...това ще бъде краят ни. Всеки превъзхожда с нещо другия, както и БОГ превъзхожда с нещо хората.
" Те могат да действат само по Неговата воля, която е непоклатима и непристъпна. Ако следваме логиката, ще стигнем до извода, че престъпването на Божията воля е изключено, абсолютно невъзможно. Но Библията ни учи, че Адам и Ева са постъпили в разрез с нея, което пък противоречи на разбирането за Бог като всемогъщо същество"
След като Бог създал Адам и Ева, те са се превърнали в отделни ИНДИВИДИ, а всеки ИНДИВИД се различава един от друг, по уникалния си генотип и по това, че може да мисли и да съществува самостоятелно, чрез мислите, чувствата и действията си. Да, Бог е всемогъщ!!! Точно затова и наказва Адам и Ева като ги гони от Едем, заради тяхното неподчинение. Но също така това показва и Милостивата му същност, защото можеше да ги накаже и по много по- свиреп начин, но не го е направил.
"Друго противоречие в тази част на книгата „Битие” съзираме в наивния момент на задаване на въпроси от Господ и техните отговори от страна на Адам и Ева. Ясно е, че за Бог не е нужно да търси своите чеда из градината, нито пък има нужда от техните отговори, защото Той трябва да знае всичко. "
Замислял ли си се, че Бог го прави нарочно. Понеже знае и може всичко, иска да провери, дали неговите чеда, неговите творения са честни и ще признаят истината....и може би, защото са го направили....не са ги наказали толкова жестоко.
"Но най-крещящата несъвместимост с утвърденото схващане за всезнаещия, справедлив и милосърден Бог е проклятието, което той отправя към собствените си чеда, и което според библейското сказание, противно на всяка логика, се пренася автоматично върху всички бъдещи човеци. В тази ситуация Божият гняв и коравосърдечност нямат граници и не признават никакви правила и здрав разум. Парадоксът се състои в това, че щом Адам и Ева са създадени от Бог, значи всички техни черти – характер, мислене, същност, душа, физика, поведение и т.н. се предопределят от Неговия замисъл и би трябвало нищо да не е в състояние да ги отклони от предначертания им от Него път. Следователно отговорност за техните постъпки носи Той и няма никакъв смисъл в приписването им на вина, която следва да се търси у техния Творец."
За всяко нещо си има причина. Бог изпитва най- верните си чеда....праща им беди и несполуки, за да провери вярата им. Някои я предават, но други я устояват до край. Проклятието към Адам и Ева е отправено, за да се поучат от грешката си....затова и ние страдаме, за да се поучим от грешките си....може да ни се струва, че страдаме безсмислено и напълно незаслужено, но си има причина за това....може би чрез несполуките си ние ще научим нещо много важно, което ще е от жизнено важно значение за развитието на нашия живот. Ако го нямаше страданието (проклятието на Бог) ние НИКОГА нямаше да разберем, че НЯКОГА, НЕЗНАЙНО КАК сме били ЩАСТЛИВИ. Първата среща с нашата уникалност е срещата ни с болката. Тя е само наша. .... другите могат да ни съчувстват, но болката е само наша..чрез нея ние сме това, което сме
"Редно е да запитаме също така и защо, ако Бог знае всичко, той не знаел как ще постъпят собствените Му чеда? Или след като вижда всичко, защо не е видял какво замисля коварната змия и как ще се поддадат на нейната съблазън нашите праотци?"
Някои неща...просто трябва да се случат...АКО....АКО...АКО....само предположения без никаква почва под тях.: АКО бяха останали в Едем...дали щеше да ни има нас?!? Дали щяхме да имаме чувства и мисли?!? Не си ли се замислял за това.......?
Мога да те опровергавам още дълго....но е безсмислено...всеки човек си има право на мнение и аз уважавам твоето... Все пак, ако всички бяхме съгласни с теб, значи никой не е мислил достатъчно. Не го казвам аз, а един философ, но в момента не мога да се сетя, кой беше точно.
МОЙСЕЙ!!! Той получава Десетте Божии Заповеди на планината СИНАЙ....а словото Божие възниква по- късно....когато Иисус Христос започва да проповядва .... и заповедите за слово Божие, но не е формулирано все още като такова.
"Пример за неописуемо безочие и циничност би била претенцията, че най-добрите човешки качества са запазени като изключителна привилегия единствено за убедените последователи на Светото писание, а всички останали са с ампутирана съвест, благородство и достойнство. "
Да, съгласна съм и не съм казала противното. Не само християните и подръжниците на Светото Писание са добри, миролюбиви и т.н.
Наивна съм, доверчива съм и това до някъде ми вреди, но донякъде ми дава и сила, с която продължавам да живея.
Да, наистина в крайна сметка всеки сам избира в какво да вярва....но пак се опира на вярата в нещо ;)
'Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа" Това е сентенция на Алберт Айнщайн. Да, религията и науката вървят ръка за ръка, но трябва да умеем да ги съчетаваме по- най- добрия начин и да не прекаляваме, в противен случай говорим безсмислици....